Решение № 4682 от 29.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4682 гр. Пловдив, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330110152 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 против В. Ю. Х., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл.

86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 21.11.2022 г. бил сключен договор за потребителски кредит № ....., с предоставена сума 5073 лева, уговорени променлив ГЛП – през първите 24 месеца – сбор от референтен лихвен процент Прайм плюс фиксирана договорна надбавка от 10,690 %, а за остатъка от периода – сбор от референтен лихвен процент Прайм плюс фиксирана договорна надбавка от 26,204 % и ГПР – 23,29 %, платими до 21.11.2032 г.

Ответникът не погасил месечна вноска с падеж 21.12.2022 г., поради което вземанията били обявени за предсрочно изискуеми, считано от 24.08.2023 г., за което бил уведомен.

Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 8200/30.11.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 17583/2023 г. на ПРС, за непогасените суми от: 5054,35 лева - главница; 386,15 лева - възнаградителна лихва за периода 21.01.2023 г. – 24.08.2023 г.; 170,39 лева - мораторна лихва за периода 21.12.2022 г. – 08.11.2023 г.;

1

28 лева - такси за периода 21.01.2023 г. – 21.08.2023 г.; 90 лева - обезщетение за уведомяване, за периода 11.09.2023 г. – 08.11.2023 г., срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 30.11.2023 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор /наименуван молба/, с който оспорва исковете. Последната платена от него вноска по договора била от 21.03.2023 г. За вноските от 21.03.2023 г. до 21.07.2023 г. имал уговорка, че ще заплати в срок до 31.07.2023 г., но при разговор със служител на ищеца му било обяснено, че кредитът вече е при ЧСИ. Получил покана на 24.08.2023 г., съобр. която следвало да плати целия дълг в срок от 7 дни, въпреки че договорът не се прекратявал. Лихвата била по-голяма от главницата, а общата дължима сума – 150 % от нея. В договора нямало клауза за предсрочна изискуемост. Възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна в зап. производство. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен процесният договор, при сочените в ИМ параметри, като предоставената парична сума е била усвоена; ответникът е уведомен на 24.08.2023 г. за обявена предсрочна изискуемост на кредита /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 548/13.01.2025 г. – л. 65-66/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

В договора е посочена предоставена сума от 5073 лева, дължима ведно с конкретно посочена дог. лихва, платими в срок до 31.11.2032 г. на вноски по пог. план.

Според заключенията на първоначалната и допълнителна ССЕ, които се 2 кредитират изцяло като ясно и компетентно изготвени, неоспорени от страните – сумата по договора е усвоена, като е извършено едно – единствено и то частично плащане в размер на 70 лева от 26.01.2023 г., като е останал неплатен остатък от главница в размер на 4,27 лева.

От изложеното са установими няколко въпроса. Първата вноска по пог. план е с падеж 21.12.2022 г. и е в размер на 74,36 лева. Втората е с падеж 21.01.2023 г. в същия размер. Извършено е само едно плащане- със забава във времево отношение и спрямо тези първи две вноски – едва на 26.01.2023 г., като същото е и частично – тоест не достига за покриване още на първата пог. вноска. Други плащания, в разрез със соченото в ОИМ, не са били извършвани от страна на кредитополучателя.

При това положение е видно, че ответникът е в неизпълнение по отношение на поетите договорни задължения и още към датата на втората вноска са били налице обективните предпоставки – неплащане – за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

Ответникът не доказва нито едно от своите възражения – нито установява друго плащане именно по този кредит, въпреки предоставената му възможност за това /приетото в последното осз извлечение не доказва погасявания именно по този кредит – подобно посочване липсва/, нито други писмени уговорки с банката за евентуално разсрочване на задълженията.

В договора е налице и изрична възможност за обвяване на предсрочна изискуемост по кредита – чл. 14 – като условията за това са налице, предвид липсата на надлежно изпълнение на задълженията за плащане по договора. Възраженията в ОИМ са неоснователни.

Налага се единствено възможният извод, че ответникът е неизправна страна в правоотношението и не е погасявал уговорените суми, което обуславя наличието на обективни предпоставки за кредитора да обяви цялото вземане за предсрочно изискуемо. Да се отрече възможността да отнеме преимуществото на срока при подобна липса на акуратност от насрещната страна и въз основа на изрична норма, закрепена в съглашението, би означавало да се даде право на потребителя да се възползва от собственото си недобросъвестно поведение, което от своя страна би довело до нарушаване равновесието в обществените отношения и изискването за точност при изпълнение на поето задължение.

По делото е доказа и субективният елемент за настъпване последиците на пр. изикуемост, които се претендират – а именно уведомяване на длъжника с покана, което и изрично се признава от страната.

Според ССЕ – размерът на непогасеното вземане за главница, възлиза именно на търсената сума, при което следва да се признае дължимостта й.

3

Горното се отнася и по отношение на акцесорните вземания за възн. лихва и обезщетение за забава за съответните периоди.

Относно възн. лихва - отново следва да се има предвид, че възраженията за недължимост и нищожност на клаузата в ОИМ, са неоснователни. Според вещото лице, в рамките на исковия период, са прилагани лихвени проценти от 11,34 %, съответно – 12,04 %, както са уговорени и в договора.

При формиране размера на лихвата по кредита, обективен критерий може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален.

В съдебната практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава /за обезпечени – два пъти, в този смисъл Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о. Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.;

Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о., както и практиката на ПОС: Решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 393/2017 г. Решение № 1210 от 12.10.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1426/2018 г.Решение № 943 от 5.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2018 г.; Решение № 85 от 16.01.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2272/2018 г./.

В настоящия случай, лихвата е значително под този праг за целия исков период, поради което и предвид изричната и валидно уговорка за дължимостта й в договора, следва да се установи същата. Няма данни за соченото от ответника оскъпяване от 150 %.

Относно обезщетението за забава – налице е главен дълг – неплатена главница за периода /вкл. още първа вноска/, забава е налице, поради което и съгл. чл. 86 ЗЗД се дължи лихва в размер на законната, която за периода –според ССЕ – възлиза на по – висока от претендираната от ищеца, но с оглед диспозитивното начало в процеса, се дължи търсената.

Исковете за такси и разходи за уведомление също са основателни.

Дължимостта на първите е изрично уговорена между страните – чл. 5, т.2 /вкл. с пог. план/ – предвид размера й е изцяло в рамките на допустимото и адекватно за съответната дейност, не противоречи на добрите нрави; а разходите за уведомление са вреди за банката, която установява направата им /л.80/, при наличие на пряка и непосредставена причинна връзка между неизпълнението на длъжника и същите.

Относно тези искове няма доп. възражения, които да бъдат обсъждани.

4

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая доказване на всички елементи от ФС на претенциите бе осъществено по категоричен начин, при което доказаното се приема за станало. Ответникът от своя страна, не установи нито едно от своите възражения, при което и следва да се приеме, че е неизправна страна в договорното правоотношение и дължи всички претендирани му суми.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, дължат се такива само на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък и док. за плащане на:280 лева – деп. ССЕ; 287,59 лева – ДТ; 1145,66 лева – платено адв. възн. Няма възражение за прекомерността му.

Следва да се присъдят и разноските в зап. пр. /114,58 лв. – ДТ и 200 лева – платено адв. възн./, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. Тук възражението за прекомерност е основателно, като предвид ниската фактическа и правна сложност на делото и характера на самото производство, се присъжда посочения размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Ю. Х., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, следните суми: 5054,35 лева – главница по договор за потребителски кредит № .... от 21.11.2022 г.; 386,15 лева - възнаградителна лихва за периода 21.01.2023 г. – 24.08.2023 г.; 170,39 лева - мораторна лихва за периода 21.12.2022 г. – 08.11.2023 г.; 28 лева - такси за периода 21.01.2023 г. – 21.08.2023 г.; 90 лева - обезщетение за уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 30.11.2023 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 8200/30.11.2023 г. по ч.гр.д. № 17583/2023 г. на ПРС.

ОСЪЖДА В. Ю. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул.“Х.К. “ №., да плати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, следните суми: 1713,25 лева /хиляда седемстотин и тринадесет лева и двадесет и пет стотинки/ - разноски за настоящото производство и 314,58 лева /триста и четиринадесет лева и петдесет и осем стотинки/ – разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 17583/2023 г. на ПРС.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5

6