Решение № 4350 от 25.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4350 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20261100502936 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 436, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 7549/ 30.01.2026 г. подадена от дъжника „ХЕПИ КРЕДИТ“ ООД срещу Съобщение /с характера на Постановление/ изх.

№ 3504/20.01.2026 г по изпълнително дело № 20258510404144 на ЧСИ М.П., с рег. № 851 КЧСИ, с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство, поради липса на основание, съгласно чл. 433 ГПК.

Жалбоподателят- длъжник в изпълнителния процес твърди, че постановеният отказ е неправилен и незаконосъобразен. Сочи, че длъжникът е узнал за извършената цесия едва с факта на получаване на покана за доброволно изпълнение. Именно поради тази липса на уведомление твърди, че цялата сума предмет на изпълнителния лист е била заплатена на стария кредитор – адв. К.Б. на 13.10.2025г. – преди издаването на изпълнителния лист или образуване на изпълнителното дело, по банков път по сметка на адвоката.

Счита, че с поведението си не е дало повод за образуване на изпълнителното производство. Посочва още, че задължението е погасено по банкова сметка, по която адв. Б. е със статут на Упълномощено лице и има достъп.

На следващо място, посочва, че изпълнението по банковата сметка е било наложено от обстоятелството, че след положени усилия, за длъжника било невъзможно да заплати задължението си по друг начин.

С оглед на гореизложеното, моли изпълнителното дело да бъде прекратено.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище от взискателя в изпълнителния процес – „Фърст Сърв Мастър“ ЕООД, според което извършеното от длъжника плащане на 13.10.2023г. е постъпило по банкова сметка, с титуляр – различен от първоначалния кредитор. На следващо място, 1 оспорва доводите, че длъжникът не е уведомен за цесията, доколкото, препис от договора бил наличен по изпълнителното дело. По същество, оспорва наличието на предпоставките на чл. 433 ГПК, тъй като не било извършено плащане, а дори да било извършено такова – последното било на нелегитимен кредитор.

Оспорва се и представената към жалбата разписка, с довод, че последната установявала единствено, че сумата е била депозирана на името на кредитора, но липсвали доказателства тя да е била получена. Поддържа, че единствено при наличието на хипотезата на чл. 95 ЗЗД, при която длъжникът бе вложил сумата по банкова сметка на кредитора, би била налице хипотеза на забава на кредитор. С тези доводи претендира жалбата да бъде оставена без уважение.

Моли да му бъдат присъдени разноски.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КСЧИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата, с аргумент, че след образуване на изпълнителното дело не е постъпило плащане.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20258510404144 на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КСЧИ е образувано по молба от 11.12.2025г. от „Фърст Сърв Мастър“ ЕООД за събиране на сумите по изпълнителен лист № 1871 от 08.05.2025г., издаден от Районен съд – Стара Загора по гр. д. № 4257/2021 г. С изпълнителения лист „ХЕПИ КРЕДИТ“ ООД /със старо наименование „Интернешънъл саламанка капитак“ ООД е осъдено да заплати на адв. К.И. Б. сумата от 21,60 лв. – разноски за адвокатски хонорар, определен по чл. 38 ЗА по съразмерност – за частично отхвърлени искове.

С молбата по чл. 426 ГПК взискателят е представил Договор за цесия от 12.09.2025г., сключен между К.Б. и взискателя. С молбата за образуване е възложено на ЧСИ да наложи запор на движимите вещи на длъжника, възбрана на недвижимите му имоти и запор върху притежаваните от него дружествени дялове.

След връчване на поканата за доброволно изпълнение, длъжникът заявил, че доколкото не е бил уведомен за цесията, преди датата на връчване на ПДИ – 18.12.2025г., още на 13.10.2023г. доброволно заплатило сумата по изпълнителния лист по банкова сметка, по която кредитора е упълномощено лице, поради невъзможността да открие банкова сметка на името на кредитора, с оглед нормативната уредба на ЗМИП и Регламент 2016/679 за защита на личните данни, за което представил Справка за банкови и платежни сметки от БНБ, пощенски запис.

В срока за становище, взискателят по изпълнителното дело възразил срещу искането за прекратяване, с аргумент, че длъжникът бил уведомен за цесията, с връчването на ПДИ, а сметката, по която извършил плащане бил с титуляр, различен от кредитора на вземането.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 436, ал.

1 ГПК от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява 2 процесуално допустима, което предпоставя разглеждането й по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Според нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнението се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителният процес като правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят. Посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентост по разрешаване на спорни права, което изключва разширителното й тълкуване.

Общата идея на нормата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства. При тълкуването на нормите се налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно изплатено.

След внасяне на сумата по банковата сметка на кредитора /в хипотеза, при която сумата е внесена директно по банковата сметка на кредитора/, длъжникът вече не може да се разпорежда с нея, а това право преминава върху взискателя от този момент, поради което е без правно значение кога последният ще го упражни. В тази хипотеза основателността на искането по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК е обусловено единствено от представяне на доказателства само за факта на внасяне на сумата по банковата сметка на името на взискателя. В хипотеза, когато длъжникът нарежда паричен превод на името на взискателя, приложение намира изискването на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за доказване не само на внасянето, но и на получаването на сумата от взискателя. За да бъде прието, че плащането на парична сума чрез внасянето по банкова сметка съгласно общата норма на чл. 75 от ЗЗД е с погасителен ефект, е необходимо то да бъде извършено по банкова сметка, която кредиторът е открил и която е известна на длъжника, както и да се представят доказателства, че сметката на кредитора е заверена /аргумент от нормата на чл. 305 от ТЗ/.

В настоящия случай, от представеният по делото пощенски запис се установява, че на 21.11.2022г., длъжникът е изпратил пощенски паричен превод /пощенски запис/ до кредитора по изпълнителния лист К.Б. на адреса на кредитора, а като основание на записа е посочено „адв. Възн. Чгд 3320/21г.

Рс СТ Загора“. Следователно, от представения пред съдебния изпълнител документ става ясно, че преди датата на образуване на изпълнителното производство /11.12.2025г./, длъжникът е предал сумата по изпълнителния лист в пощата, за да бъде тя изплатена на взискателя.

Същевременно, плащането чрез пощенски запис не произвежда същото действие като плащането чрез заверяване на банкова сметка на кредитора.

3

Условията за изплащане на пощенските записи са уредени в Общите условия (ОУ) на "Български пощи" ЕАД (които са достъпни на интернет страницата на дружеството). Съгласно т. 47, б. "а" ОУ пощенски паричен превод се изплаща на получателя му в пощенските служби в 20-дневен срок от датата на издаването им, като според т. 53.4 ОУ неполучените в този срок преводи се връщат на подателите им.

В процесния случай, не се установява, а не се и твърди, кредитора да е получил преведената сума, съответно не е настъпил погасителния ефект на плащането.

От материалите по делото се установява, че длъжникът жалбоподател е направил последващ опит да изпълни задължението си, след като узнал, че пощенският превод не е получен от кредитора. Видно от представеното банково платежно нареждане - на 13.10.2023г. е превел сумата по изпълнителния лист /близо година и половина преди издаването на самия изпълнителен лист/ по банкова сметка. Безспорно от представеното по делото платежно нареждане, настоящият състав приема, че се отнася до същото вземане, с оглед вписаното в нареждането основание „Адвокатско въз. Ч.г.д.

3320/2021 по описа на РС Стара Загора“, което е заплатено.

Към жалбата от длъжника е приложена справка от Българска народна банка, видно от която посочената банкова сметка е на името на К.И. Б., но със статут на „упълномощено лице“ , както и множество други сметки със сходен статут, поради безспорно, кредиторът не може да бъде приет за титуляр на банковата сметка, поради което не би могло да се приеме, че в случая изпълнението на задължението е имало погасителен ефект, съобразявайки разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, според която изпълнението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда, или от закона лице.

Съгласно чл. 95 ЗЗД кредиторът изпада в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника точно изпълнение на задължението или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението му, но го освобождава от последиците на неговата забава.

Изплащането на дължимата праична сума, по банкова сметка, с която безспорно се установява, че кредиторът има правомощието да се разпорежда, преди изобщо издаването на изпълнителен лист или цедиране на самото вземане и образуване на изпълнително производство, настоящият въззивен състав възприема, че покрива критериите за добросъвестно точно изпълнение на задължението, а съображенията за това са следните:

Вземането, предмет на настоящото изпълнително производство, обективирано в изпълнителен лист № 464 от 08.05.2025г., по ч.гр.д. № 4257/2021 г., по описа на РС Стара Загора е в размер на 21,60 лв. и представлява разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 3320/2021г., по описа на РС Стара Загора, определено по чл. 38 ЗА на адв. К.Б.. Вземането за адвокатски хонорар е цедирано в полза на търговско дружество едва на 12.09.2025г. /след опитите на длъжника за погасяването му посредством пощенски запис и след заверяване на банковата сметка, по която кредиторът е ъпълномощено лице, което търговско дружество е упълномощило друг адвокат за подаване на молба за образуване на изпълнително дело; ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия /съобразно чл. 4 от Договора за прехвърляне на вземания/, непосочването на банкова сметка с 4 титуляр – кредитора, по която да бъде доброволно погасен дългът, настоящият състав отчита, като действия на кредитора, част от които представляват „необходимо съдействие“ без което длъжникът е поставен в невъзможност да изпълни задължението и част от които са пряко насочени към затрудняването на длъжника да погаси дълга и представляват недобросъвестно упражняване на процесуални права и накърняване на добрите нрави. Предвид размера на вземането 21,60 лв., с длъжник – търговско дружество, то генерирането на разноски в рамките на изпълнително производство според съда, представлява нарушение на задължението на страните по чл. 3 ГПК.