Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1964 от 01.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5488/2024
Вид
Решение № 1964
Подписан
01.04.2025
В сила
01.04.2025
Състав
Пепа Маринова-Тонева, Цветина Костадинова, Василена Дранчовска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1964 гр. София, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветина Костадинова при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100505488 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 4804 от 18.03.2024 г. по гр.д. № 45919/2023 г. Софийски районен съд, 160 състав признал за установено по предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749 (правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК 204915054), срещу О. Б. Г., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че О. Б. Г., ЕГН **********, дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, суми, както следва: сумата от 1 041.87 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-*******, сключен на 12.07.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ (чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749), в качеството на кредитор, и О. Б. Г., в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 200.42 лева, представляваща договорна лихва за периода 01.09.2020 г. – 09.09.2022 г., 1 за които суми на 09.04.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 17321/2023 г. на СРС, 160 състав, като отхвърлил предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.

415, ал. 1 ГПК иск за договорна лихва с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за разликата над уважения размер от 200.42 лева до пълния предявен размер от 530.49 лева, както и предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено, че О. Б. Г., ЕГН **********, дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, сумата от 57.96 лева, представляваща мораторна лихва за периода 07.09.2020 г. – 16.03.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.04.2023 г. по ч.гр.д. № 17321/2023 г. на СРС, 160 състав. На основание чл.

78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 62.95 лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 17321/2023 г. на СРС, 160 състав съразмерно с уважената част от исковете, и сумата 710.63 лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от исковете.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника О. Б. Г., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Р. К. от САК, който го обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд не анализирал правилно наличните доказателства по делото и не обсъдил в мотивите си възраженията на ответника във връзка с валидността на правоотношението по договора за кредит. Съдът неправилно приел, че между страните било възникнало валидно правоотношение по процесния договор за кредит, тоест такъв договор бил валидно сключен и обвързвал страните, защото ответникът „извънсъдебно бил признал това обстоятелство, защото доброволно бил погасил част от задълженията си по договора“. По делото нямало никакви доказателства, че кредитната карта е предоставена на ответника, поради което изводът, че щом са извършвани плащания с тази карта, то тогава същата е била предоставена на ответника, бил основан на предположения. Действително, от ССЕ се установили тегления на суми и извършване на покупки чрез кредитната карта, но по никакъв начин не ставало 2 ясно, че тези тегления изхождат именно от ответника. Още повече че вещото лице работило само по извлечения от счетоводните книги на насрещната страна, които не представлявали какъвто и да било документ - ползвало месечни извлечения от системата на ответника. По делото не бил наличен приемо-предавателен протокол или друг документ, удостоверяващ предаването на пластиката на ответника. Реално всяко лице, вкл. служител на кредитора можел да тегли суми и да извършва покупки с процесната карта. В т. 21 от подписания между страните договор било предвидено, че кредитната карта ще бъде доставена на ответника, като с нея ще бъде доставен и документ – приложение, неразделна част от настоящия договор, съдържащ всички конкретни условия по револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. Към момента на подписване на договора нито приложението било изготвено, нито кредитната карта - предоставена на ответника. Каквито и транзакции да били извършвани с нея, ищецът носел тежестта да докаже пълно и главно, че е предоставил картата на ответника в изпълнение на задълженията си по договора, а такива доказателства липсвали.

Неправилно районният съд приел и че между страните е възникнало валидно правоотношение по процесния договор за кредит Облигационните отношения на страните във връзка с кредитната карта се уреждали в Приложение кьм договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS - ******* или кредита карта CARD - *******. Това приложение не било подписано от ответника. В него кредиторът едностранно определял всички условия по ползването на процесните суми, постъпили по кредитната карта – бил посочен едностранно лихвеният процент - 35 %, ГПР - 44.90 %, размерът на минималната погасителна вноска 60 лева при усвоен кредитен лимит до 1 000 лева.

Съгласно чл. 10 ЗПК към 2019 г., този вид договори се сключвали в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи от договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка една от страните. Алинея 3 на чл. 10 изрично предвиждала, че това се прилага и за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от кредитора. Разпоредбата на чл. 11 ЗПК уреждала задължителното 3 съдържание на договора за кредит, като съгласно т. 27 от същата разпоредба договорът съдържа подписи на страните. Посочените разпоредби имали императивен характер, поради което недопустимо било съдът да тълкува волята на ответника във връзка с погасяване или непогасяване на част от сумите по кредита и да извежда изводи за валидно възникнало правоотношение между страните на това основание. В случай че ищецът е предоставил суми на ответника и същият ги е използвал, то тогава ищецът можел да ги потърси, но на плоскостта на чл. 55 ЗЗД, а не на договорно основание, каквото не било възникнало. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковете.

Въззиваемата страна от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749 (частен правоприемник, придобил търговското предприятие на клона на заявителя „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, Париж - „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ,

ЕИК 204915054), с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба. Ответникът не бил подписал представеното Приложение, но районният съд правилно приел, че О. Б. Г. е дал съгласието си и се е запознал с условията и сключването на договора за револвиращ потребителски кредит CARD*******. В т. 21 от договора за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-******* било договорено, че „с кредитната карта ще бъде доставен документ – приложение, неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата“, която страница, както всички останали страници на договора, била подписана собственоръчно от ответника. Нещо повече, в общите условия на представения договор за кредит PLUS-******* и по-конкретно в раздел „Удостоверявания“ било разписано, че „кредитополучателят потвърждава, че се е запознал с, разбира и приема условията и параметрите на договора за потребителски кредит, отпечатани по-горе ...“. Предвид клаузите относно отпускането на револвиращия кредит, предвидени от т. 12 да т. 21, инкорпорирани в договор за потребителски паричен кредит PLUS-*******, в производството се явявало доказано, че ответникът е получил приложението, дал е съгласието си и се е запознал с условията и сключването на договора за револвиращ потребителски кредит. От приетата ССЕ се установило, че 4 страните са уговаряли увеличение на кредитния лимит и че суми са използвани, като към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК има дължими суми. От това следвал обоснован извод, че от страна на О. Б. Г. са усвоявани суми. Нещо повече, от ССЕ било видно, че ответникът е правил погашения по револвиращия кредит и по кредитната карта, като подобно поведение би било правно и житейски нелогично, в случай че не е била налице облигационна обвързаност между страните по договор за кредит. По делото било доказано, че процесната сума е била реално усвоена от въззивника, последният е получил пластиката на кредитната карта, с която е извършвал констатираните от вещото лице плащания. Доколкото не бил оспорен подписът на кредитополучателя, положен на всяка страница на договор PLUS*******, както и с оглед установения факт на реално ползване на сумата по кредитния лимит, не можело да се отрече съществуването на облигационна връзка между страните по делото, възникнала по силата на договора за револвиращ кредит. Поради това моли съда да потвърди решението в обжалваните части. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове - с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата 1 041.87 лв. – главница по договор за револвиращ потребителски кредит CARD-******* от 12.07.2019 г., сключен между ответника и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, Париж, чрез клона му в Република България - „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК 204915054 (чиито частен правоприемник е ищецът); с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата 530.49 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 01.09.2020 г. – 09.09.2022 г., и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК 5 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 57.96 лв., представляваща лихва за забава за периода 07.09.2022 г. – 16.03.2023 г. Претендирана е и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.03.2023 г., до окончателното плащане. За сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17321/2023 г. на СРС, 160 състав. В условията на евентуалност с исковата молба са предявени осъдителни искове за същите суми, които ищецът е поискал да бъдат разгледани в случай на отхвърляне на установителните искове поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, като исковата молба се счита за волеизявление на кредитора за обявяване на кредита за изискуем.