Решение № 378 от 26.11.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Костинброд, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20251850100378 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца - „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *****, седалище/адрес на управление: гр. С., с която се иска признаване за установено, че ответника – В. С. С. с ЕГН: ********** и адрес: **********, му дължи общата сума от 2 214.90 лева, в това число: главница в размер на 1 192.32 лева; договорна/възнаградителна лихва върху главницата в размер на 608.67 лева за периода от 02.06.2022 г. до 02.06.2024 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 413.91 лева за периода от 02.06.2022 г. до датата на подаване на заявлението – 28.01.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендира разноски в заповедното и настоящото производства.

Твърди се в ИМ, че на 02.06.2022 г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит с трето лице – „Стик-Кредит“ АД, съгласно който е получил сумата от 1 200 лева, което Николов се е задължил да върне на 24 вноски, всяка по 174.48 лева с последна вноска на дата 02.06.2024 г., като е договорен фиксиран лихвен процент от 36% и ГПР от 42.58%.

Посочва, че договора е сключен при условията на ЗПФУР.

1

Твърди се неизпълнение на задълженията от страна на ответника.

Твърди се, че вземането по договора е прехвърлено с договор за цесия от 22.03.2024 г. в полза на заявителя.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Иска гледане на делото в негово отсъствие. От страна на ищеца са представени само писмени доказателства, което не са оспорени.

В срока за отговор ответникът подава такъв, с който оспорва претенциите.

Навежда доводи за заобикаляне на изискванията на чл. 21 от ЗПК, че има нищожни клаузи.

Твърди нарушение с начисляване на лихва от 36% и ГПР от 42.58%, надхвърлящи трикратно законовите такива съгласно посочено съдебно решение.

Иска отхвърляне на иска и прекратяване на делото, като счита за нарушено равноправието на страните, противоречие с добрите нрави и нарушение на принципа на добросъвестност при договарянето.

В съдебно заседание ответницата не се явява, редовно призована.

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК, след като по ч.гр.д. № 150/2025 г. по описа на РС Костинброд, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК - № 105/21.03.2025 г., която е връчена на ответника и в срок е подадено възражение, като след даване на указания в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявен разглеждания установителен иск. Посочената заповед за изпълнение включва следните суми: Сумата от 1 192.32 лева, представляваща главница по договор за кредит; Сумата от 608.67 лева, представляваща договорна лихва за периода от 02.06.2022 г. до 02.06.2024 г.; Сумата от 413.91 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 02.06.2022 г. до датата на подаване на заявлението – 28.01.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията; Сумата от 64.95 лева, представляваща обезщетение за направени разноски.

След преценка на представените от ищеца писмени доказателства, които не са оспорени, съдът намира, че следва да уважи предявените претенции 2 частично.

На 02.06.2022 г., ответникът, в качеството на кредитополучател, е сключил договор за паричен заем № 839237 с кредитора „Стик-Кредит“ АД.

Договорено е да му се отпусне заемна сума от 1 200 лева, която е следвало да бъде върната на 24 месечни вноски – увеличаващи се в периода на договора, като освен заемната сума е следвало да бъде заплатено и възнаграждение – договорна лихва в размер на 644.77 лева. Първата вноска е с падежна дата 02.07.2022 г., а последната на 02.06.2024 г. Договорен е лихвен процент 36%, като е посочено ГПР в размер на 42.58%. По отношение на ГПР в договора е посочено, че е определен при предвиждане, че договора ще е действащ за целия период, че ще бъдат изпълнение всички задължения без да се начисляват разходи за събиране, лихви или неустойки.

С чл. 17 от договора е постигнато съгласие в срок от три дни от сключване на договора от страна на кредитополучателя да бъде представено обезпечение, като с чл. 27е определена неустойка от 0.9% върху усвоената сума за всеки ден , през който не е представено обезпечение, като тези суми се начисляват към всяка една погасителна вноска.

Нито в договора нито в погасителния плен е определен размера на неустойката, но предвид посочената обща дължима сума, включваща главница, договорна лихва и неустойка – обща сума от 4 187.44 лева, както и предвид посочените по-горе размери на главница и договорна лихва може да се направи извод, че начислената неустойка е в размер на 2 342,67 лева.

Договора е сключен по реда на ЗПФУР, като за това от страна на ищеца е представена разпечатка на лог файлове, в който са описани отделни действия на дата 02.06.2022 г. на лицата - система и потребител. Разпечатката е без подпис.

Налице са ОУ на „Стик-Кредит“ АД, както договор за цесия от 22.03.2024 г. между „Стик-Кредит“ АД и ищеца, към който е приложен и списък с длъжници, в това число и ответника.

Заемната сума е преведена на ответника чрез система Изипей на 02.06.20221 г., за което е представено заверено извлечение за това, като е без значение факта, че практически с договора е финансирано погасяване на предходно задължение и практически на ответницата е преведена сума от 206.40 лева, като това е отрадзено и в разпечатаната информация за договора 3

/л.24/.

Няма отговор от ищеца за плащанията по договора въпреки изрично изисканата справка за това.

Съобразявайки размера на договорени размери на главница и договорна лихва, съответно с размера на претенциите по тези пера може да се направи несъмнен извод, че от страна на ответницата е направена само една вноска, а именно първата по погасителния план /сумите за погасяване с тази първа вноска са точно съответстващи на претенциите спрямо договореното/.

Първата вноска е в размер на 174.48 лева с неустойка, като предвид липсата на уточнение и предвид законовите правила за разпределение на суми по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД дават основание на съда да счита, че именно такава сума е заплатена от ответницата по договора.

Без съществено значение е факта, че в цитираното заповедно производство заявителят е претендирал и неустойка в размер на 3 145.72 лева, но заявлението е оставено без уважение в тази част, както и в частта за разноските. Следва да се отбележи, че с посочения договор за цесия и приложението към него в полза на заявителя е прехвърлено вземане включващо и сумата за неустойка.

При тези несъмнено установени факти, без да са налице никакви основания да бъдат игнорирани представените писмени доказателства съдът намира, че е налице валидно правоотношение за паричен заем, правата по който са придобити от ищеца, но самият договор е недействителен, предвид следното.

В представения договор изрично е записано, че ГПР не включва възможни разходи, които може да се заплатят при неизпълнение на договорни задължения.

В същото време обаче е налице начисляване на суми за неизпълнение на договорното задължение за представяне на обезпечение, което разгледано самостоятелно също е недействително предвид факта, че задължение за обезпечение се въвежда като условия за сключване на договора, а не може да се формулира като последващо задължение, при неизпълнение на което се предвижда санкция в размер на определена парична сума.

Очевидно е, че при определяне на ГПР не е включена сумата, уговорена 4 като неустойка за непредставяне на обезпечение в уговорения тридневен срок, което предвид договореното обезпечение, определянето му още при сключване на договора в посочения размер показва неравнопоставеност на тези клаузи – макар неустойката да е определена в договора като процент от усвоена сума за всеки ден без обезпечение остава неизвестно как още при сключване на договора е определен размерът й, при неизвестна величина за определянето й – броя дни без обезпечение.

Очевидно е недобросъвестното отношение към потребителя, заобикалянето на закона за получаване на допълнително възнаграждение, непосочване на известните при сключване на договора разходи в предвижданията за определяне на ГПР, както и безобразния размер на неустойката, която няма обезщетителните функции, каквито са възложени в закона.

Доколкото разходите за неустойка не отчетени при определяне на ГПР, съобразно мотивите на Решение на СЕС по дело C-714/22 от 21.03.2024 г. такова състояние се приравнява на липса на ГПР и на това основание е нищожен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е на основание чл. 23 от ЗПК потребителя дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви. Допълнително в този съдебен акт е посочено, че лишаването на кредитодателите от възнаграждение и лихви в такъв случай следва да е пропорционално и да има възпиращ ефект.

Съдът намира, че лишаването на заявителя от възнаграждение по договора за кредит е пропорционално и ще има възпиращ ефект за прекратяване на цитираните порочни практики при сключване на договори при тези условия, използвани за осигуряване на по-голямо възнаграждение, чрез заобикаляне на изискванията на закона.

Предвид изложеното съдът намира, че по цитирания договор ответницата дължи само сумата за предоставена главница, а именно 1 200 лева.

Отчитайки това и посоченото по-горе, че от страна на ответницата е изплатена сума в размер на 174.48 лева, то дължимата сума е в размер на разликата между двете суми, а именно сумата от 1 025,52 лева, както и лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по заповедното производство – 28.01.2025 г. /първоначално пред РС Видин/.

5

Предвид това следва да бъде уважено искането за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 025.52 лева, представляваща главница по договор за паричен заем, сключен на 02.06.2022 г. със „Стик-Кредит“ АД и отхвърлено искането за установяване че се дължи сума за главница над тази сума до пълния размер на претенцията в тази част от 1 192.32 лева, както и бъдат отхвърлени изцяло претенциите за установяване че се дължат възнаградителна лихва върху главницата в размер на 608.67 лева за периода от 02.06.2022 г. до 02.06.2024 г. и законна лихва за забава върху главницата в размер на 413.91 лева за периода от 02.06.2022 г. до датата на подаване на заявлението – 28.01.2025 г.

Предвид изхода от делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от 1 025.52 лева, спрямо общата претенция в размер на 2 214.90 лева.

Направените в заповедното п-во разноски са в размер на 64.95 лева – държавна такса възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, поради което съразмерно с уважената част следва да бъде присъдена сумата от 30.07 лева.

Направените в исковото производство разноски са в 205.70 лева за ДТ, в това число 105.70 лева за ДТ и 100 лева за възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а съразмерно с уважената част следва да бъде присъдена сумата от 95.24 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ОТВЕТНИКА В. С. С., ЕГН

**********, ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК

*****, СЛЕДНИТЕ СУМИ: Сумата от 1 025.52 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 839237/02.06.2022 г.; Законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.01.2025 г., до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 105/21.03.2025 г., по ч.гр.д. № 150/2025 г. по описа на РС Костинброд,

КАТО ОТХВЪРЛЯ претенциите на ищеца за признаване за

6 установено, че ответникът му дължи главница за разликата над сумата от 1 025.52 лева до пълния размер в тази част от 1 192.32 лева, както и изцяло за сумата от 608.67 лева, представляваща договорна лихва за периода от 02.06.2022 г. до 02.06.2024 г., и сумата от 413.91 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 02.06.2022 г. до датата на подаване на заявлението – 28.01.2025 г.