Решение № 5400 от 05.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5400 гр. София, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА АНГ.

ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА

ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20221110107974 по описа за 2022 година Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Т. Г. Т. с ЕГН:********** и Е.Й.П.. с ЕГН:**********, с която е предявен иск с правно основание чл.

439 ГПК против „Банка ДСК“ АД, ЕИК:1.......... за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат сумата от 2800.00евро – главница по договор за текущо потребление от 14.05.2008г.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано 14.02.2012г. до пълното погасяване на задължението ,договорна лихва в размер 774.12 евро за периода от 28.03.2010г. до 13.02.2012г.,наказателна лихва в размер на 440.25 евро за периода от 05.04.2010г. до 13.02.2012г.,както и сумата от 532.57 лева –съдебни разноски по изпълнително дело № ........ на ЧСИ Б.Б. с рег.№ 856 на КЧСИ , образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.05.2012г., издаден по гр.д. № ...../...... по описа на СРС, 70 състав.

В исковата молба ищецът твърди, че вземането на ответника срещу него, предмет на изп. № ........ на ЧСИ Б.Б. е погасено по давност, поради което не дължи изпълнение по него.

В срока по чл.131 ответникът чрез пълномощник е представил отговор на исковата молба. Изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

Предмет на производството е предявен от Т. Г. Т. с ЕГН:********** и Е.Й.П.. с ЕГН:********** против „Банка ДСК“ АД, ЕИК:1.........., иск с правно основание чл. 439 ГПК. Искът е допустим, доколкото същият се основава именно на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – фактът на изтичане на предвидения в закона давностен срок, каквото е и изискването на чл.439, ал.2 ГПК. В тази връзка възражението на ответника е неоснователно.

Разгледан по същество съдът намира следното:

По спорните за настоящото дело въпроси - откога започва да тече нова погасителна 1 давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК /отм./ и тече ли давност за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по право, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК отм./, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи, новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. действие извършено в рамките на двугодишния срок, преди датата на прекратяване на изпълнителното производство.

Тълкувайки разпоредбата на чл.116, б.”в” ЗЗД, ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

ВКС, изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с предявяване на иск и др. действия по чл.116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД. В първия случай, давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл.115, б.”ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл.115, б.”ж” ЗЗД, а от друга страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които случаи и по изложените погоре мотиви, давността за вземането ще се счита прекъсната на основание чл.116, б.”в” ЗЗД.

Ето защо, след като от активното поведение на кредитора-взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането му, ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес, поради което е приел и, че Постановление на Пленума на ВС №3/1980г. следва да се счита изгубило сила.

В конкретния случай, в полза на взискателя „Банка ДСК“ АД, ЕИК:1.........., на 08.05.2012г., на основание чл.237, б.“е“ от ГПК /отм./, е издаден изпълнителен лист по гр.д.

№ ...../...... по описа на СРС, 70 състав срещу Т. Г. Т. с ЕГН:********** и Е.Й.П.. с ЕГН:**********, за сумата 2800.00евро – главница по договор за текущо потребление от 14.05.2008г.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано 14.02.2012г. до пълното погасяване на задължението ,договорна лихва в размер 774.12 евро за периода от 28.03.2010г. до 13.02.2012г.,наказателна лихва в размер на 440.25 евро за периода от 05.04.2010г. до 13.02.2012г.,както и сумата от 532.57 лева –съдебни разноски по изпълнително дело № ........ на ЧСИ Б.Б. с рег.№ 856 на КЧСИ.

Ищецът твърди, а и от направеното от съдебния-изпълнител отбелязване на щемпела се установява, че последното изпълнително действие по делото е извършено на 12.12.2015г.

След тази дата няма данни да са предприемани други изпълнителни действия, следователно по горните мотиви на съда, от нея е започнала да тече нова погасителна давност за паричното вземане на взискателя, основавано на договор за текущо потребление от 14.05.2008г.

2

Следователно, вземанията на кредитора по изпълнителния лист от 14.05.2008г., издаден по гр.д. № ...../...... по описа на СРС, 70 състав, по който е образувано изпълнително дело № ........ по описа на ЧСИ Б.Б. с рег.№ 856 на КЧСИ, са се погасили по давност към 12.12.2020 г., като е без значение датата, на която изпълнителното производство е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Изпълнително производство по изп. дело № 20228560400935 на ЧСИ Б.Б. с рег.№ 856 на КЧСИ, имащо за предмет същите вземания, е образувано след погасяването им по давност , поради което и длъжникът не дължи изпълнение по тях.

По тези съображения съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по изпълнителен лист от 14.05.2008г., издаден по гр.д. № гр.д. № ...../...... по описа на СРС, 70 състав, е основателен и следва да бъде уважен.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора, право на разноски имат ищците, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Същите претендира държавна такса в размер на 335.36 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, за което представя доказателства - договор за правни услуги от 28.07.2014г. В съдебно заседание пълномощникът на ответника е релевирал възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението. Възражението е основателно , което съдът намира за неоснователно,тъй като претендираното възнаграждение е в минималния размер по Наредба №

1/9.7.2004г.Следователно, в полза на ищците на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер 1035.36 лева –700 лева за адв. възнаграждение и 335.36 лева – д.такса .

Воден от горното, Софийски районен съд, 171 състав

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Г. Т. с ЕГН:********** и Е.Й.П.. с ЕГН:**********, срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК:1.........., иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Т. Г. Т. с ЕГН:********** и Е.Й.П.. с ЕГН:**********, не дължат на „Банка ДСК“ АД, ЕИК:1.........., 2800.00 евро – главница по договор за текущо потребление от 14.05.2008г.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано 14.02.2012г. до пълното погасяване на задължението ,договорна лихва в размер 774.12 евро за периода от 28.03.2010г. до 13.02.2012г.,наказателна лихва в размер на 440.25 евро за периода от 05.04.2010г. до 13.02.2012г.,както и сумата от 532.57 лева –съдебни разноски по изпълнително дело № ........ на ЧСИ Б.Б. с рег.№ 856 на КЧСИ , образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.05.2012г., издаден по гр.д. № ...../...... по описа на СРС, 70 състав, като погасено по давност.

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК:1.........., да заплати на Т. Г. Т. с ЕГН:********** и Е.Й.П.. с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1035.36 лева /хиляда тридесет и пет и тридесет и шест ст./ - съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4