Решение № 17269 от 25.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17269 гр. ......, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20241110155243 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

25.09.2025 г., гр.......

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на единадесети септември две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №55243 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба от ....., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от Т. П., чрез адв.Р. П. от АК- гр.П, срещу С.О., със седалище: гр......., ул. „.....“ №..... представлявана от Кмета В. Т., с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор ..... по КККР на с......, СО, одобрени със Заповед №РД-18-19/27.01.2012г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: с......, СО, р-н „....“, м. „....“, с площ: от 446 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята: 0, съседи: имоти ....., ......, ....., на осн. чл.124. ал.1 ГПК във вр. с чл.17а ЗППДОбП /отм./ във вр. с чл.77, предл. III ЗС, евентуално на основание изтекла придобивна давност.

Ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху процесния имот по реда на чл.17а ЗППДОП / отм./ във вр. с чл.77, предл. III ЗС, а евентуално на изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност с начало на давностно владение през 1954г., осъществявано и към датата на подаване на исковата молба. Твърди, че с Решение №50/30.03.1989г. на МС на НРБ е образувана фирма с държавно имущество „.....“ като правоприемник на .......... – ......-окръг по баланса му от 28.02.1989г. С Решение №2 на СОС по ф.д. №....г. е регистрирано дружество „.....“ ....., което поема всички активи и пасиви на държавна фирма „.....“ по баланса й към 30.06.1991г. На 16.02.1996 г. с Решение №3 на СОС по ф.д. № ....г. е вписано преобразуването на „.....” ..... - ... в ..... с държавно имущество с фирма „.....” ....., което поема всички активи и пасиви на „„.....” ...... С Решение №5/08.07.1997г. на СОС по ф. д. №....г. е вписана промяна по партидата на „.....” ....., изразяваща се в преобразуването му в АД. Поддържа, че процесният имот представлява автостанция, находяща се в м. .... – яз......., построена в периода 1954-1956 г. от праводателя на ищеца въз основа на одобрен ситуационен и застроителен план. Теренът с площ 500 кв.м. е бил отчужден с постановление на МС през 1954 г. за строителството на яз. ......, като попада в сервитутните граници на новопостроения шосеен път ...... – .... Поддържа, че имотът е извън регулация и се намира на 45-ти км на пътя ...... – .... Сочи, че изградената през 1956 г. в имота приемна сграда била със застроена площ от 55 кв.м. Твърди, че на 22.06.1989 г. е било извършено предаването на процесния имот от .......... – ......- окръг на държавна фирма „.....“. В периода 1993-1994 г. са давани многократно писмени указания до органите на общинската администрация за съставяне на акт за държавна собственост за процесния имот – автостанция, включваща земята и построената върху нея сграда. Със Заповед № РД-14-14/12.05.1994г. от Министерство на транспорта за узаконяване на разделянето на недвижими имоти на бившия „......“ ...... – окръг, с която било потвърдено предоставеното право на оперативно управление на „.....“ ..... на процесния недвижим имот.

На 13.12.1994г. е бил издаден АДС за приемната сграда в имота с площ от 55 кв.м. Със Заповед №ТД-I-36/02.11.1995г. на Министъра на транспорта „.....“ ..... е преобразувано в ..... с държавно имущество, което поема кативите и пасивите на „.....“ ...... На 25.06.2010г. „.....“ АД е подало декларация по чл.14, чл.27 и пар.II от ПЗР на ЗМДТ. Поддържа се, че ищецът заплаща редовно данъчните задължения за процесния имот. Твърди, че считано от 1954 г., ищецът, респ. неговите праводатели, владеят имота явно, непрекъснато и несмущавано, с оглед което е придобил имота и евентуално на основание изтекла в негова полза придобивна давност. Обуславя правния си интерес за завеждане на настоящото дело, доколкото след подаване на заявление до СГКК – гр......., е получил уведомление, че собственик на процесния имот е СО, за което имало издаден акт за общинска собственост. Поддържа се, че ищецът е подал заявление до Кмета на СО с искане за отписване на актовите книги за общинска собственост на процесния недвижим имот, по който е имало мълчалив отказ от страна на ответника. Претендира присъждане на разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК отв.СО подава ОИМ, чрез юрк. Л. Д., с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че процесният имот представлява ситуирано уширение на пътя ...... – ..., на което е разрешено свободното паркиране. Сочи, че находящата се в него сграда с площ 2 от 55 кв.м. не функционирала като автостанция – приемна, а като заведение за хранене, регистрирано като бюфет, като същата е отдадена под наем от ищеца. Твърди, че теренът не се ползва по предназначението, описано в ИМ. Оспорва ищецът да е доказал владение върху имота, отреден и ползван за обществени нужди като място за обществено паркиране.

Твърди, че с Постановление от 14.01.1960 г. било отменено ПМС от 21.05.1957 г., на което ищецът се е позовал. С Указ на Президиума на НС №187 от 1960 г. с...... заедно със землището му и терените около язозвир „......“, в т.ч. и частите от землищата на трите заличени села, са били прехвърлени на Софийски окръг към Софийска градска община.

Оспорва се праводателите на ищеца да са осъществявали владение върху процесния имот, доколкото в акта за държавна собственост от 13.12.1994г., издаден от ТОА „....“, било посочено, че приемна- сграда е предоставена за оперативно упраление на „.....“ ...... Сочи, че не може да се придобие по давност имот, който е държавна собственост, респ. – след влизане в сила на ЗОС от 01.06.1996 г., въпреки че частната общинска собственост може да бъде придобита по давност, такава не е текла, доколкото е била спряна с оглед наложения мораториум. Твърди, че границите на общ. ... били утвърдени с Указ на Президента №245 от 1997г. за процесния имот има издаден Акт за общинска собственост № 94/10.07.2016 г.

Оспорва да са налице предпоставките за придобиване на процесния имот ищеца по чл. 17а ЗППДОП / отм./ във вр. с чл. 77, предл. III ЗС и моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на сторените разноски.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения главен иск за основателен. Съображенията за това са следните:

Приложени към исковата молба са ситуационен план и архитектурно заснемане на автостанция „....“, ведно със справка по кад. карта на с......, СО на ПИ с идентификатор ....., /стр.71/.

Във връзка с дадени съд. указания е представена скица на ПИ с идентификатор ..... по КККР на с......, СО, одобрени със Заповед №РД-18-19/27.01.2012г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 446 кв.м., /стр.182/.

Съгласно Заповед №РД- 14-14/12.05.1994г. на министъра на транспорта се потвърждава безвъзмездното предоставяне правото на оперативно управление на „.....“ .....- гр.... на недвижим имот- автостанция в м. „....“ на яз....... по пътя ......- ..., състояща се от автоплац паркинг и автоперон със застроена площ от 500 кв.м. и сграда на автостанцията със застроена площ от 55 кв.м., ведно с техническо досие, /стр.28- 32/.

Във връзка с искане на Министерството на транспорта от 15.08.1994г. до Териториална общинска администрация „....“ за издаване на акт за държавна собственост, /стр.29/, е издаден Акт за държавна собственост на недвижим имот №.....г./ стр.33/, от ТОА „....“, с който е актувана метална приемна сграда с площ от 55 кв.м., на брега на яз. ......, м. „....“, предоставена за оперативно управление на „.....“ .....- гр.....

С писмо изх. №.......г. на министър- председателя на Р. България до председателите на общинските съвети и общински кметове е посочено, че неправомерните откази на местната власт да актуват като държавни предоставените на държ. предприятия или придобити от тях недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса, включени са в уставните им фондове или са им зачислени по разпределителни протоколи, затруднява съществено хода на приватизацията.

С писмо №.......г. на министъра на транспорта до областния управител на ...... и до кмета на СО относно подадена жалба от Министерството на транспорта по чл.19 от ЗАП против издадения АДС №.....г. от ТОА „....“ и е поискано съдействие във връзка с непрецизно извършеното актуване с АДС №.....г. и отказ за цялостното актуване на обект „...- ....“ на яз....... от кмета на ТОА „....“ към СО, /стр.35/, в който смисъл са и указания, дадени със становище №...г. от Министерство на финансите по случая, /стр.36/.

3

Видно от представен препис на Акт за частна общинска собственост №......г. процесният ПИ е актуван като частна общ. собственост на осн. чл.2, ал.1, т.7 и чл.59, ал.1 от ЗОС, /стр.67/, независимо от горепосочените неизпълнени указания, дадени от органите на централната власт.

Ищецът представя препис на подадена данъчна декларация от м.06.2010г. и декларация по чл.17 от ЗМДТ, както и справка от общ.... за дължими данъци, за периода: 2016- 2023г., както и 3 бр. сключени наемни договори за сградата на автоспирката, използвана към момента като кафе- аперитив, бюфет.

Приложено към ОИМ е подадено до СО, р-н „....“ заявление от наемателя „..... за работно време в стационарен търг. обект: Бюфет „...“.

По делегация са разпитани от РС- гр.... двама свидетели на ищеца относно упражняваното владение върху проц. имот- В. В. и Б. Н., /стр.258/. И двамата свидетели посочват, че знаят, че ищецът е притежавал имот в с......, м. „....“, представляващ автостанция по пътя ......- ..., на която се продавали билети за автобусни превози. Описвaт имота като метална постройка с площ от около 50- 60 кв.м., а първият свидетел- като ПИ с площ от около 400- 500 кв.м.

Изискана служебно е преписка, образувана по Заявление с вх. № ..... от 25.08.2023г., подадено от ищеца до СО с искане за деактуване на проц. имот, на осн. чл.64, ал.1 от ЗОС, както и са издадени СУ на ищеца за снабдяването с нея, като с оглед непълното й представяне в о.с.з. от 26.06.2025г. е наложена глоба на отв. СО на осн. чл.92а от ГПК.

Съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.17а от ЗППДОбП, /отм./, при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопансване и управление на тези предприятия с акта за преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. С ТР №4/2016г. по т.д. №4/2014г. на ОСГК, т.2Г, е прието, че фактическият състав на горния придобивен способ, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество, това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещнотранслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Правото на стопанисване и управление като елемент от фактическия състав на придобивния способ по чл.17а ЗППДОбП /отм./ е уредено в разпоредбата на чл.39, ал.2, вр с чл.42 от Правилника за организация на стопанската дейност от 1975 г. /отм./ и представлява право на държавното предприятие от свое име да упражнява правото на държавна социалистическа собственост за своя и на държавата сметка и в свой и на държавата интерес. Съгласно чл.2 от Наредбата за държавните имоти от 1975 /отм./, върху предоставените им за стопанисване и управление имоти държавните организации имат право на владение, ползване и разпореждане в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имота. Върховната съд. инстанция е има възможност да разясни, че предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление на държавните предприятия се е извършвало с административни актове, с които при образуването на държавно предприятие е определяно имуществото, с което то ще извършва стопанска дейност с оглед определения му предмет на дейност, или с административни актове, с които след образуването на държавното предприятие допълнително са му преразпределяни и предоставяни държавни имоти за дейността. При гражданскоправен спор предоставянето на опр. имущество за стопанисване и управление на съотв. държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства 4