Решение № 2578 от 19.06.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 2578

Велико Търново, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар М.Н. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия РОСЕН БУЮКЛИЕВ канд № 20267060600486 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по касационна жалба на адвокат Ж. Д. от ВТАК, като процесуален представител на Д. Т. Н. от [населено място] против решение №96 от 17.03.2026 година, постановено по АНД №1470/2025 година по описа на Великотърновският районен съд. Оплакванията са, че решението е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл348, ал.1, т.1 от НПК. Касаторът поддържа, че не е извършил вмененото му нарушение, като е налице случайно събитие. Претендира разноски.

Ответникът по касация, Началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Велико Търново, не е взел становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като предлага решението да бъде оставено в сила.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С решението, което е предмет на касационен контрол, въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №25-1275-002956 от 21.10.2025 година на началник група в Сектор „ПП“ при ОДМВР – Велико Търново, с което на касатора за нарушаване на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, предложение четвърто от ЗДвП е наложено наказания глоба от 300 лева.

За да постанови този резултат, съдът, след оценка на събраните доказателства е приел, че на 19.09.2025 година, около 17,20 часа служителите на сектор ПП при ОДМВР – Велико Търново А. И. и В. У. са изпратени от ОД при дирекцията по сигнал за възникнало ПТП на кръстовището на [улица]и улица „България“. На място установили автобус, който със задна дясна част ударил пътен знак „Б1“, който от своя страна се наклонил и ударил преминаваща детска количка с дете в нея, тикана от бабата на детето. След изчакване на информация за получените наранявания на детето и след установяване на липса на причинена средна телесна повреда на детето, ПТП е обработено по административен ред. Съставен е и протокол за ПТП. Съставен е АУАН №4269412, в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Срещу същият не са подадени възражения и той бил подписан от сочения в него за нарушител касатор.

Въз основа на АУАН е издадено и процесното пред ВТРС наказателно постановление.

Съдът е разпитал актосъставителя И., който е потвърдил обстоятелствата, описани в АУАН и НП, като показанията му са изцяло кредитирани.

От правна страна е прието, че е са налице процесуални и други нарушения, които да опорочават процесното НП. Не са възприети твърденията на настоящият касатор за формална незаконосъобразност на постановлението с оглед неяснотата на обстоятелствената му част. В това отношение в мотивите към решението е посочено изрично, че в пълнота са описани всички релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства. Посочено е и, че същите са относими към неспазването на изискването на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Що се отнася до претенцията за наличие на случайно деяние, то съдът е приел, че същата е неоснователна, доколкото е без значение дали въпросният пътен знак, посредством който е било въздействано върху детето в детската количка при ПТП,е на място, което да не представлява опасност. Съдът е посочил, че изискването на чл.20, ал.1 от ЗДвП е водачът непрекъснато да контролира управлението на управляваното от него ППС, като при извършване на каквито и да са маневри е длъжен да съобразява габаритите на това ППС, разположението на пътното платно и всички релевантни във връзка с управлението обстоятелства, като освен това според изслушаните свидетелски показания жалбоподателят е посочил, че е опитен шофьор и многократно е минавал по този маршрут, запознат е с пътната обстановка и с разположението на въпросният пътен знак.

В крайна сметка съдът е констатирал, че поведението на водача се вписва в състава на чл.179, ал.2, предложение четвърто на ЗДвП, като правилно е определен размера на глобата съобразно тази разпоредба.

Решението е правилно.

Основното оплакване на касатора се свежда до неправилното прилагане на съда на института на случайното деяние с оглед неправилното разположение на пътният знак, ударен от задната част от управляваното от него ППС и оттам липсата на съставомерност на деянието по състава на чл.179, ал.2, предложение четвърто на ЗДвП.

Съгласно този състав който при нарушение на чл. 20, ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 300 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Императивната норма на чл.20, ал.1 от ЗДвП изисква водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Разпоредбата на чл.15 от НК, която изключва вината в двете и форми и съответно дисквалифицира деянието като нарушение /вж. в конкретният случай нормата на чл.11 от ЗАНН/ изисква липсата на интелектуален момент като свойство на вината /когато обективно деецът не може да предвиди настъпването на резултата или за него да няма задължение за това, въпреки възможността да предвиди въпросният резултат/.

В случая е без значение разположението на пътният знак, както и разположението на друг правомерно или неправомерно разположен в близост до пътното платно обект, доколкото в качеството си на професионален водач на ППС, касаторът е бил длъжен да предвиди възможността въздействието на управляваното от него транспортно средство върху този пътен предмет /в случая установен пътен знак/ да доведе до реализиране на ПТП по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Случайно би било деянието му, ако механизмът на конкретното ПТП е бил реализиран например в следствие на повредена спирачна или кормилна уредба на управляваното от него ППС, въпреки обстоятелството, че при съответният технически преглед например тези системи са били проверени и е констатирана надеждността им и правилното им функциониране.

В случая касаторът е бил длъжен да предвиди възможното настъпване на вредни последици с оглед задължението на чл.20, ал.1 от ЗДвП, на което той е адресат и предвид безспорното обстоятелство, че управляваното от него ППС е било изправно и той е бил длъжен да се съобразява с габаритите му в процеса на управление.

Що се касае до изводите на съда досежно процесуалната, формалната и материалноправната законосъобразност на процесното пред него НП, то касационната инстанция, на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК препраща към изложените от районният съд мотиви, които няма необходимост да се преповтарят.

Разноски на ответника по касация не се следват, тъй като не са претендирани.

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №96 от 17.03.2026 година, постановено по АНД №1470/2025 година по описа на Великотърновският районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�