Определение № 1302 от 14.09.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1302 гр. Велико Търново, 14.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Карагьозова

Членове:

Димитринка Гайнова

Димо Колев като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20264100500848 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 вр. 83 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 3203 от 24.07.2026г. подадена от К. Г. Т. от гр. Е. срещу определение № 287 от 23.07.2026г. по гр.д. № 588/2026г. на РС – Елена, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя, обективирано в молби с вх. № 3007 и вх. № 3010, двете от 10.07.2026г., за освобождаването му от задължението за внасяне на държавна такса за производството по гр.д. № 588/2026г.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, без конкретно да се сочат такива, като се излагат доводи, че въззивната инстанция сама следва да съобрази всички относими факти по случая, без да е обвързана от посоченото от жалбоподателя. Отделно от това се цитират разпоредби от различни международни актове относно права на хората с увреждания и права на възрастните граждани. До въззивни съд е отправено искане за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия с даване на подробни указания за точното прилагане на закона.

Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира следното от фактическа страна:

Частният жалбоподател е предявил срещу няколко административни съдилища иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение в размер на 7 777, 77 евро за претърпени от него неимуществени 1 вреди, поради нарушаване на правото му на разглеждане в разумен срок, съгласно чл.

6 §1 ЕКЗПЧОС на адм. дело № 737/2024г. на Адм. съд В. Търново, приключило като адм.д. № 1033/2025г. на последния ответник. С разпореждане от 10.07.2026г. районният съд по реда на чл. 129 ал. 2 ГПК е оставил без движение подадената искова молба, като е дал на ищеца /частен жалбоподател/ указания за поправянето й, вкл. с представяне на доказателства за внесена по делото държавна такса в размер на 5, 11 евро. В срока за отстраняване на нередовностите, ищецът е депозирал молба за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, като е обосновал искането си с доводи, че е лице с увреждане и трайно намалена работоспособност, съгласно ЕР на ТЕЛК и НЕЛК, което е служебно известен факт на съда. С разпореждане от 10.07.2026г. съдът е указал на молителя, че следва да декларира и представи доказателства за обстоятелствата по чл. 83 ал. 2 т. 1 – т. 7 ГПК и го е предупредил за последиците от неизпълнение на дадените му указания. В предоставения му срок ищецът е поискал да му се предостави типизиран образец на декларация по чл. 83 ал. 2 ГПК, както и правна помощ за попълването й, което му искане е оставено без разглеждане от първата инстанция. След изтичане на дадения на ищеца срок за изправяне на молбата му по чл. 83 ал. 2 ГПК, в който същият не е изпълнил изобщо дадените му указания, районният съд е оставил без уважение искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса за производството по делото. Обосновал е своя отказ с доводи, че само по себе си обстоятелството, че ищецът е с трайно намалена работоспособност и лице с увреждане не е самостоятелно основание за освобождаването му от задължението за такси и разноски. Освен това е посочил, че по делото не са налице доказателства въз основа на които бъде признато, че няма достатъчно средства да заплати таксата за производството, като е добавено, че размера на същата възлиза на 5, 11 евро, а ищеца е в млада възраст и може да се труди.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, от правнолегитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт – арг. чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК, доколкото е преграждащ по-нататъшното развитие на производството.

Както е посочил и самият жалбоподател, в проверката по реда на чл. 278 ГПК въззивната инстанция действа в условията на пълен въззив и осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК/.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 83 ал. 2 ГПК, при направено искане за освобождаване от такси и разноски по искови производства, следва да се прецени дали молителят – физическо лице има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса, като се вземат предвид доходите му и тези на неговото семейство, имущественото състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, относими към искането. При преценката основателността на молбата следва да се вземе предвид не само материално състояние на молителя, но и всички други релевантни обстоятелства. Посочените в чл. 83 ал. 2 ГПК предпоставки следва да се удостоверят с декларация за имуществено състояние, за чието достоверност се носи наказателна отговорност, като няма пречка декларираните обстоятелства да се докажат с представени от молителя нарочни доказателства, включително и по указания на съда. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с пълния размер на дължимата държавната такса, за прецени дали да признание липсата на достатъчно средства у нея да я заплати.

В случая, с оглед вида на предявения иск – чл. 2 ал. 1 ЗОДОВ, дължимата за първоинстанционното производство държавна такса е в размер на 5,11 евро. Въпреки дадената му възможност молителят нито е декларирал, нито е представил доказателства за материалното си положение и имуществено състояние. В тази връзка и предвид този изключително нисък размер на таксата, както и с оглед възрастта на жалбоподателя /43 г./, вкл. и служебно известния факт, че същият е регистриран адвокат във ВТАК, съдът намира, че не са налице обстоятелства по см. на чл. 83 ал. 2 ГПК, които да обосноват извод за недостиг на средства у него за заплащане на този размер на държавната такса. Трайно намалената работоспособност, поради общо заболяване - „друга и неуточнена цироза на черния дроб“, която се установява от представеното от ищеца извлечение от здравното му досие нито съставлява абсолютно основание по смисъла на закона за освобождаването му от задължението за внасяне на такси и разноски /арг. чл. 83 ал. 1 ГПК и посочената от първата инстанция съдебна практика/, нито разгледана като обстоятелство по см. на чл. 83 ал. 2 т. 4 ГПК, дава достатъчно основание за постановяване на такова освобождаване. Посоченото заболяване, предвид на упражняваната от молителя професия обективно не го препятства да я осъществява и да реализира приход от нея. Предвид на това и с оглед бездействието на молителя да декларира и да представи доказателства за своето имущество и доходи, съпоставено с ниския размер на дължимата такса по делото, препятства настоящият състав да достигне до извод за липсата на достатъчно средства у него за заплащането й, поради което искането му по чл. 83 ал. 2 ГПК е неоснователно и следва да се отхвърли.

Като е достигнал до същите изводи и краен резултат районният съд е 3 постановил един правилен и обоснован съдебен акт, който следва да се потвърди изцяло.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 287 от 23.07.2026г. по гр.д. № 588/2026г. по описа на РС – Елена, с което е оставено без уважение искането на К. Г. Т. от гр. Е., обективирано в молби с вх. № 3007 и вх. № 3010, двете от 10.07.2026г., за освобождаването му от задължението за внасяне на държавна такса за производството по гр.д. № 588/2026г. на РС - Елена.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС при наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4