Определение № 32722 от 09.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32722 гр. София, 09.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110114003 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Б. С. С., уточнена с молба вх. № 1925169/16.06.2026 г. и молба вх. № 220111/08.07.2026 г., с която са предявени срещу ответника I СУ „Пенчо П. Славейков“ следните групи искове:

1/ Установителен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ за признаване за установено между страните, че трудовото правоотношение на ищцата Б. С. С., възникнало с ответника въз основа на Трудов договор № 2039/25.07.2017 г. за длъжността „учител по физическо възпитание и спорт“ в I С У „Пенчо П. Славейков“, съществува в периода от 23.03.2026 г. до 19.05.2026 г. поради незавършен фактически състав на прекратителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, който иск е обективно кумулативно съединен с

2/ осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на брутното й трудово възнаграждение за периода от 23.03.2026 г. /датата, на която не е допусната до работа/ до действителното й допускане на работа, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба /20.05.2026 г./ до окончателното изплащане на вземането;

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли предявения установителен иск по чл. 357, ал. 1 КТ, ищецът предявява и:

3/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ - по взаимно съгласие, поради наличието на порок във волята на служителя, водещ до нищожност, евентуално –унищожаемост на изявлението на служителя; съединен кумулативно с

4/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за 1 възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „учител по физическо възпитание и спорт“; и с

5/ Осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8063,34 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода от 23.03.2026 г. до 23.09.2026 г., равняващо се на дължимите от работодателя брутни работни заплати за периода, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 20.05.2026 г., до окончателното плащане на задължението;

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли предявения конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, ищецът предявява и 6/ Осъдителен иск за реално изпълнение с правно основание чл.

128а, ал. 3 КТ за осъждане на ответника да й предостави екземпляр от надлежно оформена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, който иск е кумулативно съединен с

7/ Осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 8063,34 евро, представляваща претърпени в периода от 23.03.2026 г. до 23.09.2026 г. имуществени вреди под формата на пропуснати ползи - невъзможност да сключи ново трудово правоотношение с друг работодател, произтекли от липсата на издадена и предадена заповед за прекратяване на правоотношението с ответника; и с

8/ Осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпени в периода от 23.03.2026 г. до 23.09.2026 г. неимуществени вреди – напрежение, тревожност, унижение, стрес от продължителна правна несигурност, произтекли от липсата на издадена и предадена заповед за прекратяване на правоотношението с ответника, както и от извеждането й с охрана от сградата на работодателя при опит да я получи.

9 / Отправено е искане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, след уважаване на иска по чл. 357, ал. 1 КТ, евентуално – иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът да постанови и заличаване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в електронния трудов запис на ищеца.

Ищцата твърди, че е работила в ответното дружество по трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 2039/25.07.2017 г., по силата на което е изпълнявала длъжността „учител по физическо възпитание и спорт“.

Твърди, че след неколкодневно отсъствие по медицински причини през м. март 2026 г. /за които няма издаден болничен лист/, се върнала на работа, където била уведомена от работодателя й, че се води в самоотлъчка и че срещу нея може да бъде образувано дисциплинарно производство.

Сочи, че поради заплахата да бъде уволнена дисциплинарно, се принудила да подаде молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, като подписала същата на 23.03.2026 г.

2

Сочи, че не е получила от работодателя оформена заповед за прекратяване на правоотношението на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ /каквато ищцата сама излага, че има само констативен характер/, но работодателят й подал данни към НОИ и прекратяването на правоотношението, считано от 23.03.2026 г., било отразено в електронния трудов запис на служителя.

Сочи, че във връзка с подадена от нея молба за ползване на платен годишен отпуск, работодателят писмено я уведомил с писмо от 30.03.2026 г., че молбата не може да бъде удовлетворена, поради прекратяване на правоотношението, считано от 23.03.2026 г.

В подадената уточнителна искова молба ищцата оспорва законосъобразното прекратяване на трудовия договор, с доводи за липса елемент от фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, а именно - липса на насрещно писмено приемане от страна на работодателя на евентуално направеното от ищцата предложение за прекратяване на правоотношението, както и липса на довеждане до знанието й на валидно оформено писмено съгласие за прекратяване на договора по взаимно съгласие.

Поради това счита, че и към настоящ момент трудовото й правоотношение не е прекратено, а ответникът неоснователно не я допуска до работното й място за да изпълнява възложените й трудови функции. Въз основа на това обстоятелство претендира да й бъде заплатено и обезщетение за недопускане до работното място в размер на брутното й трудово правоотношение за съответната длъжност от деня на недопускането.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е завършен, като волеизявленията на двете страни са писмени и са достигнали до знанието на насрещната в законовия срок, ищецът отправя искане за отмяна на извършеното уволнение като незаконно с доводи за липса на свободно формирана от нейна страна и свободно изразена воля за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Сочи, че ищцата не е имала реална воля за прекратяване на правоотношението, а е подписала искането вследствие на оказана принуда и психологически натиск от страна на работодателя, изразил се в заплаха за дисциплинарно уволнение, в момент на силен стрес, вследствие на прекарано скорошно заболяване, без възможност за реално обмисляне на възможностите и консултация с адвокат преди вземане на решението.

С оглед на това, поради липса на действително волеизявление от страна на служителя, отправя искане за отмяна на уволнението и възстановяването й на заеманата преди това длъжност – „учител по физическо възпитание и спорт“. Сочи, че вследствие на незаконното уволнение е останала без работа, поради което претендира обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за този период от 6 месеца.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли исковете по чл. 357, ал. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, отправя искане до съда да бъде задължен ответникът да изпълни задължението си да представи екземпляр 3 от надлежно оформената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, чиято отмяна се иска, като ищцата извежда правния си интерес от обстоятелството, че отразяване на прекратяването на правоотношението в електронния трудов запис не замества индивидуалното изпълнение на задължението на работодателя спрямо работника да му предостави документ, с който да може да удостоверява настъпилото прекратяване пред трети лица. Сочи, че многократно е искала екземпляр от заповедта за прекратяване, като ответникът отказвал издаването на такъв, включително и чрез мълчалив отказ на подадено от ищцата заявление с вх. № 2312/27.03.2026 г.

Твърди, че с оглед на неизпълнението от страна на ответника на задължението му да връчи на ищеца екземпляр от заповедта за прекратяване на правоотношението, изводимо от чл. 128а, ал. 3 КТ, за нея са настъпили имуществени вреди, тъй като е изпаднала в затруднение и фактическо възпрепятстване да сключи нов трудов договор с друг работодател. Поради това намира, че ответникът й дължи обезщетение в размер на 8063,34 евро за периода от 23.03.2026 г. до 23.09.2026 г.

Сочи, че отказът на работодателя да й предаде надлежно оформен документ за прекратяване на правоотношението, както и извеждането й с охрана от сградата на училището при опит да получи такъв, са й силен стрес от породената правна несигурност, тревожност, унижение, поради което отправя искане съдът да определи по справедливост обезщетение за неимуществени вреди.

С тези доводи моли за уважаване на предявените в условията на евентуалност искове. Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът I СУ „Пенчо П. Славейков" е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Не оспорва, че между него и ищцата е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор № 2039/25.07.2017 г. за длъжността „учител по физическо възпитание и спорт“, което е прекратено по взаимно съгласие, считано от 23.03.2026 г. – датата, посочена в изрично подадената от ищцата молба на 13.03.2026 г., резулирана положително от работодателя на същата дата.

Сочи, че на 13.03.2026 г. ищцата лично е отправила до работодателя писмено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение с вх. № 2096/13.03.2026 г., като, видно от съдържанието на молбата, волята й била правоотношението да се счита за прекратено от 23.03.2026 г.

Твърди, че той е приел така отправеното предложение, за което с ръкописен текст от същата дата била поставено отбелязване върху самата молба в присъствието на служителя.

Сочи, че във връзка с предстоящото прекратяване на правоотношението, работодателят подготвил Заповед № 997/19.03.2026 г. за целите на констатиране на прекратяването, считано от 23.03.2026 г., която 4 заповед е връчена лично на ищцата на 23.03.2026 г.

Пояснява, че заповедта е връчена на ищцата на 23.03.2026 г., тъй като в периода от 16.03.2026 г. до 20.03.2026 г. ищцата е отсъствала от работа поради временна неработоспособност, за която не представила надлежен документ.

Оспорва, че е упражнявал натиск и заплаха към ищцата за подписване на заповедта за прекратяване на правоотношението, тъй като излага твърдения, че същата сама е инициирала това прекратяване на трудовоправната връзка с подаденото предложение.

С оглед на изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове по чл. 357, ал. 1 КТ, 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловените от тях претенции.

Намира предявения иск по чл. 128а, ал. 3 КТ за недопустим, евентуално – за неоснователен, доколкото работодателят е издал и връчил на ищеца надлежно оформена заповед за прекратяване.

Оспорва, че претенциите за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и неимуществени вреди. Сочи, че дори заповед за прекратяване да не беше предадена на служителя, липсата на същата, при надлежно подадени документи в НОИ, не е пречка да сключване на нов трудов договор.

Моли за отхвърляне на предявените исковете.

Претендира разноски.

По допустимостта на предявения иск за реално изпълнение с правно основание чл. 128а, ал. 3 КТ:

Съгласно чл. 128а, ал. 1 КТ по писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането, а съгласно ал. 3 на същата законова норма при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.