Решение № 1032 от 13.10.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1032 гр. Перник, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720103402 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу Б. Г. Г., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1445.02 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 6, находящ се в гр. П., ул. ****** ******, бл. 63, вх. В, от които главница в размер на 1122.81 лева за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл. и 322.21 лева – обезщетение за забава за периода от 09.05.2019 г. до 02.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.

№ 1316/2022 г. на РС Перник – 21.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие 1 от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти и удостоверение за наследници на В.А.С., удостоверение за наследници на И.Г.С..

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез процесуалния му представител – адв. Р. М., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като недопустими евентуално като неоснователни.

По отношение на допустимостта се твърди, че липсвала пасивна процесуална легитимация, доколкото в процесния период ответникът не бил клиент на ищцовото дружество и между него и последното нямало облигационна връзка. В тази връзка се излагат подробни доводи, че през процесния период топлоснабденият имот бил собственост на друго лице – В.А.С.. Последната била баба на ответника и като собственик на имота именно тя била потребител на топлинна енергия, а не ответникът. Самата В.А.С. починала на 29.06.2021 г. т.е. след процесния период, когато и ответникът придобил собствеността върху ½ идеална част от топлоснабдения имот. За задълженията до смъртта на баба си обаче ответникът счита, че не следва да отговоря като потребител, а като наследник съобразно чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството. Доколкото обаче ищцовото дружество претендирало плащане на сумите от ответника в лично качество като потребител, а не като наследник, то ответникът счита, че исковете били недопустими – поради различно основание на отговорността му от заявеното.

Ново основание не можело да се въведе и към настоящия момент, доколкото това би довело до разминаване в основанието по заповедното и по исковото дело, което било недопустимо.

По отношение на основателността ответникът твърди, че действително след смъртта на баба си е придобил собствеността върху имота като квотата му в наследството на В.А.С. била ½. Поради това ответникът счита, че ако искът е допустим, то същият следва да се отговаря за ½ част от процесните суми, а не за пълния им размер. На последно място ответникът твърди и че била налице изравнителна сметка от м.май 2021 г., която не била съобразена от ищеца при формулиране размера на исковите му претенции.

Изравнителната сметка била на стойност 975.51 лева, поради което оставащата дължима сума била 469.99 лева, от която ответникът отговарял за половината.

С тези аргументи се иска делото да бъде прекратено, евентуално исковете отхвърлени частично.

Към отговора е приложено писмо от 05.04.2022 г. от „Топлофикация Перник“ АД.

В хода на производството е извършена съдебно икономическа експертиза /СИЕ/.

В съдебно заседание, проведено на 19.09.2022 г., процесуалният представител на ищеца не се явява, изразява писмено становище за уважаване 2 на исковете.

Ответникът се представлява от процесуалния си представител адв. М..

Последният излага доводи за пълна респ. частична неоснователност на исковите претенции.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 808/23.03.2022 г. по ч.гр.д. № 1316/2022 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника, който е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г., от които е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти се установява, че на 29.12.1990 г. лицето И.Г.С. е придобило собствеността върху имот – апартамент № 6, находящ се в гр. П., ул. ****** ******, бл. 63, вх. В. Видно от удостоверение за наследници на И.Г.С. последният е починал на 10.07.1998 г. като е оставил за наследници В.А.С. /съпруга/ и Г.И. Г. /син/. От своя страна В.А.С. и Г.И. Г. също са починали съответно на 29.06.2021 г. и на 02.12.2020 г. Така наследници на В.А.С. са по заместване от баща си двамата сина на Г.И. Г., а именно ответникът Б. Г. Г. и В. Г. Г..

По делото е представено писмо отговор от ищцовото дружество на молба на ответника по повод разяснения по изравнителни сметки.

По делото е изготвена и приета съдебно икономическа експертиза. От същата се установява, че през процесния период от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. стойността на доставената топлинна енергия за имота е в размер на 1122.81 лева. При посочената сума е съобразена изравнителна сметка със знак „-“ от 579.58 лева т.е. първоначалното задължение е било за общо 1715.70 лева - но след приспадане на изравнителната сметка и отстъпка от 13.31 лева е достигнало 1122.81 лева. Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за претендирания период от 09.05.2019 г. до 02.03.2022 г. е в размер на 322.21 лева и е съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи падежа на периодичните плащания. Въведени и съобразени при получаване на тези стойности са извършените в периода изравнителни сметки. На последно място от експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено редовно, досежно задълженията на ответника и че последният не е извършил плащания за топлинна енергия относно процесния период.

Плащания от ответника не са извършвани.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото 3 експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 808/23.03.2022 г. по ч.гр.д. № 1316/2022 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение срещу същата в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът 4 се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и представените и налични по делото писмени доказателства / копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти и удостоверение за наследници на В.А.С., удостоверение за наследници на И.Г.С., писмо от „Топлофикация Перник“ АД/ следва извод, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е съсобственик на процесния имот, като между него и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение.

Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

По тези съображения доводите за липса на облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е един от съсобствениците на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени никакви възражения.

Действително по делото се установи, че в процесния период са били налице още двама съсобственици, като единият е починал след края на периода.