Решение № 76 от 17.01.2020, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 17.01.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 312 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на предявени от А.Ю.Ю.

ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр. Плевен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника К.Б.К., понастоящем в Затвора в гр. Плевен да заплати на ищеца сумата от 25 000.00 лв, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, а именно за нанесен писихически тормоз, изразяващ се в ритане на леглото му вечер и заливане на телевизора му с вода.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че ответникът му нанася психически тормоз, считано от 20.03.2018 г., до момента на освобождаване на ответника от Затвора в гр. Плевен, тъй като не му позволява да спи и го буди с удари по главата с възглавница, повдига му леглото и го спуска от високо. Сочи, че не може да спи от страх и това го стресира.Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се представлява.

В проведеното по делото първо о.с.з. ответникът не отрича изнесените от ищеца факти. Сочи, че действително е извършил твърдените от ищеца действия.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В хода на производството е изслушано заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. В заключението си вещото лице сочи, че: ищецът не описва симптоми на посттравматично стресово разстройство – не се съобщава от него за: оживяване на спомени от травматично събитие в миналото, като споменът се преживява отново в настоящето; не е налице емоционална притъпеност, ахедония, социално отдръпване; избягване на ситуации и действия, напомнящи травмата; няма налично разстройство на съня; при ищеца не се установяват клинични симптоми за посттравматично стресово разстройство, както понастоящем така и в минало време; не може да се обоснове от медицинска гледна точка и да се приеме диагноза посттравматично стресово разстройство при ищеца; понастоящем при ищеца не се развиват данни за изразени травматични психични преживявания във връзка с насилието в минало време, които да повлияят върху социалното му функциониране в средата, в която пребивава; в резултат на перетендиранотго психично и физическо насалие над ищеца е последвало състояние на психична дезорганизация, като към момента на изследването не се установява промяна в основния тон на настроението, не се установяват патологично изразени черти на тревожност; не се налага лечение или специални грижи; ищецът има съхранени спомени, които възпроизвежда в правилен хронологичен ред, дава логически свързани детайлни описания на ситуацията, както и на причините за възникналото събитие; бил е в състояние правилно да възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти, от значение за разкриване на обективната истина в настоящето производство; освен претендираното от ищеца психическо насилие същият сочи и негативни чувства като страх и тревога; че на преден план излизат и други астетични емоции, като обида и възмущение.

В проведеното по делото о.с.з. ВЛ сочи, че са нужни около 10-15 дни човек да се адаптира към средата. Излага, че при ищеца няма психична болест, която да е възникнала във връзка с претендираните от него деяния.

Твърди, че описаните от ищеца негативни чувства са били в началото са били с по – голям интензитет, а после са отслабнали и са били в период около 3-10 дни.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на неправомерни деяния /действие или бездействие/ от страна на ответника, в резултат на което са причинени посочените в исковата молба неимуществени вреди, причинно – следствената връзка между деянието и вредите, както и размера на претърпените вреди. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

В тежест на ответника е да докаже онези факти, които изключват отговорността му.

По делото не се спори, че страните по делото понастоящем са в затвора в гр. Плевен, където обитават една килия.

Ответникът от своя страна не оспорва, че е извършил твърдените в ИМ действия, от които ищецът претендира да е претърпял вреди.

В настоящия случай ищецът претендира репариране на причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в нанесен писихически тормоз, изразяващ се в ритане на леглото му вечер и заливане на телевизора му с вода. Съдът с оглед на дадените обяснения от ответника приема, че вредите са действително сторени, съответно действително претърпени такива от ищеца.

За установяване на претендираните от ищеца вреди, по делото е изготвена и СПЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена. От същата по несъмнен начин се установява, че ищецът е търпял вреди в период около 3-10 дни, както и, че необходимото време, за да се адаптира към факторите на средата е в период около 10-15 дни.

Въз основа на изложеното решаващият състав приема, че с виновното си поведение ответникът е причинил непозволено увреждане на психичното състояние на ищеца, от което са причинени неимуществени вреди на последния, изразяващи се в психически тормоз. Тези негативни изживявания са именно в резултат на противоправното действие на ответника. Ето защо приема предявения иск за доказан по основание.

На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили като пряка последица от непозволеното увреждане /ППВС № 4/1968г. и чл. 51 от ЗЗД/. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди и естеството и характера на страданията, за които то се присъжда се определят от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/. Като не всяко неприятно усещане и чувство и не всяка душевна депресия дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези които справедливостта изисква да бъдат възмездени. Размерът на обезщетението следва и да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.

При формиране на изводите си досежно справедливото обезщетение както вече беше отбелязано съдът счита за безспорно, че ищецът е претърпял психически стрес, вследствие на действията на ответника, обръщайки му леглото и недаващ му да спи нощем, както и заливайки телевизора му с вода.

Съобразявайки в тяхната взаимовръзка всички събрани доказателства, съдът намира, че по делото е установено, че ищецът е търпял страдания с продължителност, сочена от вещото лице – около 3- до десет дни. Съдът при определяне на обезщетението отчита и факта, че по делото не са ангажирани конкретни доказателства за предизвикани у ищеца страдания с по – висок интензитет от обичайните при подобни инциденти, които да доведат до посттравматични стресови разстройства.

С оглед на изложеното и съобразявайки формираната съдебна практика по размера на присъжданите обезщетения настоящият състав намира, че обезщетение в размер от 500 лв. справедливо обезщетява претърпените от ищеца болки и страдания, като до този размер исковата претенция следа да се уважи, а за разликата над тази сума до предявения размер от 25 000 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС разноски в общ размер на 52,45 лева, представляващи дължима държавна такса и възнаграждение за ВЛ.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА К.Б.К., понастоящем в Затвора в гр. Плевен, ДА ЗАПЛАТИ на А.Ю.Ю.

ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр. Плевен, сумата от 500 лв. / петстотин лева/, а именно за нанесен писихически тормоз, изразяващ се в ритане на леглото му вечер и заливане на телевизора му с вода, за периода от 20.03.2018 г., до момента на освобождаване на ответника от Затвора в гр.

Плевен като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените вреди за разликата над 500 лв. до предявения размер от 25 000лв., на основание чл.45 ЗЗД.

ОСЪЖДА К.Б.К., понастоящем в Затвора в гр. Плевен, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 52,45 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: