Решение № 734 от 06.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 734 гр. София, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Златка Чолева

Розалина Г. Ботева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело № 20211100510462 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20143477 от 21.06.2021г., постановено по гр. дело № 10511/2021г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 123 състав, са отхвърлени предявените от Е.Г. И.- П.а срещу “О.к." ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за отмяна на извършеното със Заповед № EX ORD/ EGI/ 04/ 159 от 13.01.2021г. на управителя на “О.к." ООД уволнение на Е.Г.

И.- П.а, възстановяване на ищцата на заеманата в “О.к." ООД преди уволнението длъжност “О., контактен център” и присъждане на сумата 3900 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 04.02.2021г.04.08.2021г., като неоснователни.

Срещу решението на СРС е подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство Е.Г. И.- П.а, в която са изложени твърдения за неправилност на същото поради противоречие с приложимия материален закон и събраните по делото доказателства. Релевирани са подробни доводи за допуснати процесуални нарушения от страна на съда, довели до необоснованост на крайните му изводи, изградени въз основа на непълен и превратен анализ на доказателствения материал и необсъждане в цялост на направените от дружеството възражения. С жалбата е отправено искане за отмяна в цялост на атакувания съдебен акт и за 1 отхвърляне на предявените срещу ответното дружество искови претенции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от “О.к." ООД. С него жалбата се оспорва като неоснователна и е направено искане същата да бъде оставена без уважение, а постановеното решение да бъде потвърдено в цялост.

Въззиваемата страна е релевирала подробни доводи за неоснователност и немотивираност на направените от жалбоподателя твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението в неговата цялост, а по допустимостта му- в обжалваната част, като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си правомощия, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма, като относно релевираните в подадената жалба доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Ищцата Е.Г. И. - П.а твърди в исковата си молба, че бил в безсрочно трудово правоотношение с ответника, възникнало въз основа на трудов договор № ЕC/ EGI/ 01/ 024 от 18.09.2019г., по силата на който заемал длъжността “О., контактен център”. Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Твърди, че уволнението, извършено с процесната заповед № EX ORD/ EGI/ 04/ 159 от 13.01.2021г. на управителя на “О.к. " ООД, е незаконно тъй като заповедта не е мотивирана и притежава необходимите качества за изпълнение на работата. Навежда доводи, че уволнението е извършено при злоупотреба с право, тъй като договорът е сключен при клауза за изпитване и работодателят е извършил преценка, че ищцата притежава необходимите качества за изпълнение на работата. Сочи, че вследствие на незаконното уволнение е останал без работа.

Ответникът “О.к." ООД твърди че уволнението е законосъобразно извършено, тъй като заповедта е мотивирана, а по същество – че е налице уволнителното основание „липса на качества за изпълнение на работата”, тъй като ищцата не се 2 справяла с възложените задачи. Релевира довод, че в случая не е налице твърдяната злоупотреба с право, защото уволнението е извършено след изтичане на изпитателния срок.

По отношение на общите факти:

Не се спори по делото,че между страните е възникнало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № EC/ EGI/ 01/ 024 от 18.09.2019г., по силата на който ищцата е заемала длъжността “О., контактен център”.

Не е спорно и, че трудовият договор е прекратен със заповед № EX ORD/ EGI/ 04/ 159 от 13.01.2021г. Като основание за уволнението е посочено- липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа, а именно: недобри комуникативни умения и организационни способности.

Относно иска с правно основание чл. 344, т. 1 КТ.

Законността на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.

328, ал. 1, т. 5 КТ е предпоставено от следните обстоятелства: 1/ издадена от компетентен орган на работодателя заповед за уволнение, която е мотивирана чрез конкретно посочени качества на работника или служителя, възпрепятстващи изпълнението на трудовите му функции; 2/ уволненият работник или служител да е бил в невъзможност да изпълнява възложените му трудови задължения поради липса на професионални или личностни качества, като тази невъзможност следва да е резултат от обективни по своя характер причини, а не на виновно поведение от страна на работника или служителя. Липсата на професионални качества може да се дължи на различни обективни (безвиновни) причини- недостатъчно знания, умения, опит, трудови навици или други подобни, като белег за невъзможността на работника или служителя да се справи с вменените му трудови функции е неговото поведение и получените резултати. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, доказването на посочените обстоятелства, при условията на пълно и главно доказване, следва да бъде възложени в тежест на ответника- работодател. При твърдения на ищцата за злоупотреба с право от работодателя, доказването на посоченото обстоятелство е в тежест на ищцата.

Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищцата основания за незаконност.

Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че заповедта за уволнение е немотивирана. За разлика от повечето уволнителни основания, уредени в разпоредбата на чл. 328 КТ, прекратяването на трудовото правоотношение поради липса на качества за изпълнение на работата изисква от формална страна работодателят да е посочил липсващите качества. Това е така на първо място поради обстоятелството, че преценката на работодателя относно липсата на качества подлежи на съдебен контрол, а на второ- поради забраната 3 мотивите на уволнителната заповед да бъдат допълвани в хода на съдебното производство.

Отговор на въпроса „В заповед за прекратяване на трудов договор на основание чл.

328, ал. 1, т. 5 КТ задължен ли е работодателят да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата (чрез изброяването им или като изложи конкретни данни, мотивирали волята му да приложи това основание за уволнение) или това не е необходимо?” е даден в Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021г. на ВКС по т.д. № 4/2017г., ОСГК, т. 3. Съгласно задължителните разяснения, дадени в посоченото решение, в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им, или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа. Конкретиката на случая сочи, че в заповедта за изпълнение работодателят е посочил липсващите качества за ефективно изпълнение на работата, като е изброил същите. Това позволява съдът да упражни контрол за законосъобразност на извършеното уволнение и ищцата да проведе защитата си срещу уволнението. Ето защо съдът намира възражението на ищцата за немотивираност на заповедта за неоснователно, като следва да се посочи, че за да е спазено това изискване не е необходимо работодателят да посочва изчерпателно всеки отделен случай, в който служителят не се е справил с работата си, а може да обобщи изводите си, като посочи общо липсващите качества.

При извод за неоснователност на възражението за немотивираност на заповедта за уволнение, следва да бъде изследван въпроса налице ли е уволнителното основание.

В процесната уволнителна заповед конкретно са посочени липсващите качества, а именно: недобри комуникативни умения и организационни способности.

Основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т.5 КТ е липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Това най-общо означава липса на професионални качества, т. е. на професионални знания, умения и навици на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа. Без значение са конкретните причини за това- недостатъчно образование или опит, недостатъчни природни дадености или други. Преценката на работодателя за наличието или липсата на определени качества е индивидуална и може да бъде направена за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Това е така, защото специфичното за това основание за уволнение е наличието на обективно и трайно състояние, което има проявления през един сравнително продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни обстоятелства трудови задължения Доказването на отрицателния факт за липса на качества се осъществя чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът или служителят се справя с възложената работа. В т.см. постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 15 от 5.03.2013 г. на 4

ВКС по гр. д. № 209/2012 г., IV г. о., ГК.

Необходимо е също така именно в резултат на тази липса на качества работникът или служителят да не изпълнява или да изпълнява лошо неточно или частично своята работа и към нивото на изпълнение на трудовите задължения.

Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и бездействия и по получените резултати. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 202 от 19.06.2012 г. по гр. дело № 804/2011 г., ВКС, IV г. о., решение № 564 от 22.01.2013 г. по гр. дело № 1774/2011 г., ВКС, IV г. о., решение № 291 от 02.04.2014 г., постановено по гр.дело № 2823/2013 г., ВКС III г.о.

Прекратяването на трудовото правоотношение поради липса на качества предполага несъответствие между възможностите на служителя с изискванията и критериите на работодателя, доколкото те не противоречат на закона и добрите нрави и са съответни спрямо длъжността и от значение за изпълнение на трудовите задължения. Тези качества може да са както професионални, така и личностни.

Липсата им води до неизпълнение, лошо или недостатъчно качествено или резултатно изпълнение на работата

От представената длъжностна характеристика се установява, че ищцата е имала задължения да предлага продукти и услуги, предназначени за физически и юридически лица; да постига поставените индивидуални цели на месечна база. Като изисквания за заемане на длъжността, в същата са посочени: отлични комуникационни умения, търговски умения, умения за справяне с възражения, умение за управление на времето, умения за работа в екип и самостоятелно решаване на проблеми.