Решение № 4531 от 02.05.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4531

Хасково, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IX състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

БИЛЯНА ИКОНОМОВА

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА административно дело № 20257260700806 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на М. Х. М., [държава], [ЛНЧ], против Решение № 6Х/05.02.2025 г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ - Т. В..

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Позовава се на нови обстоятелства – отстраняването от власт на президента и превземането на държавната власт чрез бойни действия от ислямистка групировка, убийството на чичо му, несигурната обстановка в [населено място]. Оспорва изводите на органа, като сочи позицията на [държава], ЕС, САЩ и ООН относно групировката, която е поела властта, и цитира статии, от които не може да се направи извод за съществено влияние върху общата несигурност и насилие в страната. Твърди, че били налице съществени обстоятелства, както в личния живот на близките му, така и в обществения живот на страната му по произход, които не навеждали реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава]. Моли за отмяна на акта и образуване на производство по предоставяне на закрила.

В съдебно заседание жалбоподателят М. Х. М., редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез писмена молба се поддържа изложеното в жалбата. Представят се два броя статии в подкрепа на твърдението за нови обстоятелства.

Ответникът интервюиращ орган на ДАБ при МС /Т. В./, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - [област], като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 07.06.2023 г. М. Х. М. от [държава] е поискал международна закрила в [държава]. Кандидатът е регистриран като М. /собствено/ М. /бащино/ Х. /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], адрес – [населено място], [ЛНЧ], е****.

На 30.04.2024 г. е проведено интервю с М. Х. М.. Напуснал [държава] нелегално за [държава] през 2017 г., като се установил в [населено място], но не се регистрирал като бежанец, опитвал се да му издадат документи, но останал с впечатление, че не искали, тъй като били расисти. Работил на непостоянна работа. Преминал в [държава] нелегално на 23.05.2023 г., през зелена граница, като 10 дни след това с негови приятели заминал за [държава], където подал молба за закрила, но тя била отхвърлена и го върнали в [държава]. Не бил арестуван или осъждан, не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не участвал в религиозна организация. Не бил [семейно положение]. Завършил осми клас, работил като мебелист. Не членувал в политическа партия или въоръжена групировка. Не бил служил в армията, а и не бил викан. Напуснал [държава] заради войната, биели се много групировки – ДАЕШ, кюрди, свободна и редовна армия. Живеели много лошо, нямало работа и сигурност, страхувал се за живота си. Навсякъде в [държава] имало война и затова не отишъл на друго място. Спрямо него не било оказвано насилие. Избягал, за да защити живота си. Подал молба в [държава], за да живее спокойно.

С Решение № 10012/24.09.2024 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Х. М.. Не се оспорва, че решението е влязло в сила като необжалвано.

На 17.01.2025 г. М. Х. М. е подал последваща молба за закрила, като сочи, че поради липсата на писмен превод му било трудно да разбере причините за отказ и евентуално да го обжалва. Твърди нов фактор – отстраняването на президента през декември 2024 г. и превземането на властта чрез бойни действия на ислямистка групировка, обявена за терористична организация. Обстановката в страната била напрегната, страхувал се за живота и здравето си. Негов чичо бил убит на 01.11.2024 г., баща му бил ранен в крака прец юли 2024 г. Районът на [населено място] бил под властта на кюрдите.

На 21.01.2025 г. молителят се е запознал с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в [държава], удостоверено с негов подпис и с този на преводач. В тези Указания е посочено в част „Производство за предоставяне на международна закрила“ - „До произнасянето по молбата В. В. сте длъжен да представите своите доказателства, като в случай че не ги представите, произнасянето ще се извършва без тези доказателства“, и в част „Последваща молба за предоставяне на международна закрила“ – „преди да се пристъпи към разглеждането й по същество се преценява нейната допустимост с оглед на това дали се позовавате на нови обстоятелства от съществено значение за личното ви положение и относно държавата ви по произход. В срок до 14 работни дни от подаването на молбата /…/ интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да провежда лично интервю, взема решение“.

С Решение № 6Х/05.02.2025 г. на интервюиращ орган на ДАБ при МС не се допуска последваща молба рег. № 27729 от 21.01.2025 г. на М. Х. М. до производство по предоставяне на международна закрила с мотив, че не се обуславят нови обстоятелства.

Решението е връчено на адресата му на 12.02.2025 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - [област] обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 7-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 2 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - интервюиращ орган на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето молител и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

Съгласно чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗУБ „в срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, взема решение, с което не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила“.

От тълкуването на тази разпоредби се обуславя извод, че в тежест на молителя е да представи писмени доказателства на органа, въз основа на които последният да вземе решение. В случая жалбоподателят не представя нови писмени доказателства. В действителност той не владее български език, но чрез преводач се е запознал с приложимите в производството Указания, цитирани по-горе, наясно е със задължението си да представи, дори и без да са поискани от органа, доказателства, удостоверяващи твърденията му, като с тази възможност е разполагал и в периода от датата на запознаване с Указанията – 21.01.2025 г., до произнасяне на органа по молбата му – 05.02.2025 г.

В този смисъл е необходимо да се отбележи, че законът не предвижда задължение за органите на ДАБ при подаване на последваща молба от търсещо закрила лице да му указват, че трябва да представи нови писмени доказателства и да изложи нови обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че в случая административният орган не е нарушил чл. 58, ал. 5 от ЗУБ, а това се следва и от характера на административното производство. Решението не е постановено в нарушение на чл. 12 от АПК. Липсата на информация относно необходимостта от посочване на нови обстоятелства и представянето на нови писмени доказателства в тяхна подкрепа не може да се определи като въвеждане в заблуждение, доколкото търсещото закрила лице е посочило в молбата си обективни, според него, данни за причините за напускане на [държава], съответно и за подаването на последваща молба за закрила.

Още повече и, че разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗУБ не въвежда изисквания по отношение на представените от чужденеца доказателства, а според нея преценката за допустимостта се свежда до това дали е налице позоваване на нови обстоятелства, които да са от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, като именно тези доказателства удостоверяват, че обстоятелствата са нови. Що се отнася до тяхната доказателствена сила и относимост относно исканото предоставяне на международна закрила това е въпрос на анализа по същество, но именно в производството за предоставяне на международна закрила, а не в такова като процесното, в което се изследват критериите за допустимост на последващата молба.

Не се установява нарушение и на правата на жалбоподателя по чл. 76в, ал. 1 от ЗУБ - липсват данни да е потърсил съдействие и помощ от страна на ВКБООН; няма данни да е поискал достъп до събраната информация, въз основа на която ще бъде взето решение; присъствал е преводач.

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

Съгласно чл. 76а ЗУБ „преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2“.

Съгласно чл. 13, ал. 2 от с.з. „подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел [Наименование]“.

От тълкуването на тези разпоредби се обуславя извод, че предпоставка за уважаване на последващата молба за международна закрила е чужденецът да се позове на нови обстоятелства, които обаче следва да се отнасят съществено за личното му положение или държавата по произход. Тези нови обстоятелства следва да бъдат доказани с допустими, необходими и относими доказателства, каквито по преписката липсват.

В случая не се установява каквато и да е било промяна в неговото лично положение, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или същият да е бил подложен на смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или да са отправяни тежки заплахи срещу живота му или личността му като цивилно лице поради безогледно насилие при наличие на въоръжен международен или вътрешен конфликт, които да са от толкова съществено значение, че да се обуслови допустимост на подадената последваща молба. Не са налице и данни за събития, осъществили се след напускането на [държава], вкл. и за дейност, извършена от самия чужденец, и които да са от съществено значение при извършване на преценка налице ли е промяна в личното положение на жалбоподателя. Не представляват такива събития убийството на негов чичо и раняването на баща му, а и за осъществяването им не са представени никакви доказателства от жалбоподателя. В случая не са обосновани твърдения за осъществено спрямо молителя преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира и, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост.

Предвид това подлежи на анализ ситуацията в държавата му произход – [държава].