Решение № 30 от 15.06.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Шумен, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело № 20223600900024 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от „Мерт-ай“ ЕООД, ЕИК 204154994 със седалище и адрес на управление с. Стражец, общ. Разград, ул. „Орел“, № 32, представлявано от управителя Ф.А.Ф., чрез пълномощника адв. Л.С. С. със съдебен адрес в гр. Русе, ул. „Д-р Петър Берон“, № 9, ет.2, офис 4 срещу „Автомагистрали – Черно море“ АД, ЕИК 127001597 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. "Алеко Константинов“, № 8, представлявано от изп. директор Д.Х.Д. В исковата си молба ищецът твърди, че на 03.11.2020 г., между страните е сключен договор за превоз въз основа, на който в периода от 31.03.2021 г. до 30.11.2021 г., ищецът е извършил възложени от ответника превози на каменна фракция при цена 0.09 лв. на т./км. Цената на превоза е променена на 0.11 лв. на т./км., с подписаното на 08.07.2021 г. допълнително споразумение № 1 към договора за превоз. За извършените въз основа на договора превози през съответния месец са издадени съответно 9 бр. фактури, посочени в исковата молба и приложени към нея. Отделно от това през м. април и м. май 2021 г. ищецът е доставил на ответника пясък.

Сделките са обективирани във фактури № 0000001361/30.04.2021 г. и № 00000014 22/31.05.2021 г. Дължимите суми за извършените в процесния период превози и за доставения пясък са в общ размер на 65 626.84 лв. Ответникът до предявяване на иска не е заплатил дължимата сума. Дължимите от ответника мораторни лихви върху неплатените суми по издадените фактури, считано от датата на падежа до 14.12.2021 г. е в общ размер на 2 462.22 лв. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сума в общ размер на 68 089.06 лв., от които главница 65 626.84 лв., представляваща дължима цена на извършени превози и доставен пясък въз основа на сключен между тях договор за превоз от 03.11.2020 г., но незаплатени от ответника, конкретизирани в приложените към исковата 1 молба фактури и 2 462.22 лв., представляваща мораторна лихва върху незаплатената стойност на превозите, считано от падежа по всяка една фактура до 14.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и плащане, както и направените деловодни разноски, включително и тези направени в обезпечителното производство.

В своевременно депозиран отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения срещу него иск. Признава наличието на облигационни отношения между страните, обективирани в договора за превоз и процесните фактури. Но оспорва претенцията по размер. Твърди, че е изплатил на ищеца различни суми в резултат, на което задължението му към последния е в размер на 43 626.84 лв., поради което предявения срещу него иск е частично основателен. Счита, че претендираната от ищеца мораторна лихва е неправилно изчислена, предвид уговорения в договора срок за заплащане на дължимите по отделните фактури суми, а именно един месец, считано от датата на плащане от страна на главния възложител на обекта. Моли да се приложи правилото но чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като не е станал причина за завеждане на делото.

В допълнителната искова молба, ищецът признава, че след подаване на исковата молба и образуване на делото (15.12.2021 г.) с платежни нареждания от 17.12.2021 г. и 23.12.2021 г. е заплатена част от дължимата сума. Оспорва твърдението на ответника, че между страните е уговорен срок за плащане на дължимите суми, различен от посочения в исковата молба. Страните са приели, че заплащането се извършва в едномесечен срок от издаване на фактурата. Това се потвърждава от плащанията, извършени от ответника след сключване на договора за превоз, преди процесния период.

В допълнителния отговор, ищецът поддържа становището си, изразено в отговора на исковата молба.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупно- ст, съдът приема за установено следното:

Страните по делото са търговски дружества. На 03.11.2020 г. между ответника, в качеството му на възложител и ищеца в качеството му на изпълнител е сключен договор за превоз. С него ответникът е възложил, а ищецът е приел да извърши срещу възнаграждение превоз на каменна фракция със собствени технически изправни превозни средства по посочения в ч.І, чл.1 от договора маршрут. За извършените превози, ответникът се е задължил да заплаща на ищеца възнаграждение в размер на 0.09 лв. на т./км. (ч.ІV, чл.1). С допълнително споразумение № 1 към договора за превоз от 08.07.2021 г. са променили възнаграждението за извършените превози на 0.11 лв. на т./км. (чл.2).

За извършените от ищеца превози в периода м. март 2021 г. – м. ноември 2021 г. са издадени съответните фактури №№ **********/31.03.2021 г.; 00000013 63/30.04.2021 г.;

0000001423/31.05.2021 г.; 0000001527/30.06.2021 г.; 0000001623/ 31.07.2021 г.;

0000001718/31.08.2021 г.; 0000001788/30.09.2021 г.; 0000001866/31. 10.2021 г. и 0000001975/30.11.2021 г. на обща стойност 65 761.26 лв.

2

През м. април и м. май 2021 г., с фактури №№ 0000001361/30.04.2021 г. и 0000001422/31.05.2021 г. ищецът е продал на ответника пясък на обща стойност 5 195.91 лв.

Фактурите са оформени съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Закона за данък добавена стойност и са подписани от представители на двете страни. В тях са индивидуализирани извършените превози и дължимите възнаграждения, както и съответно продадените на ответника стоки по вид, количество, единична продажна цена и общата стойност на продаденото количество. Във всяка една фактура, изрично е посочена датата на плащане на дължимите възнаграждения и стойността на продадената му стока.

От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетовод- на експертиза, неоспорено от страните се установява, че търговските книги на стра- ните са водени редовно и записванията в тях са верни. Процесните фактури са ос- четоводени в счетоводството на „Мерт-ай“ ЕООД като вземане от клиенти сметка 411 в размер на 70 957.17 лв., осчетоводени са приходи от извършени транспортни услуги, приходи от продадени стоки и начислен ДДС. Издадените фактури са включени в дневниците за продажби в периодите на издаването им с посочен ДДС в размер на 11 826.21 лв.

Фактурите в счетоводството на „Автомагистрали – Черно море“ АД са осчетоводени с право на ползване на данъчен кредит. Получените материали са заприходени, като материални запаси, превоза като външна услуга и ДДС покупки по съответната сметка.

Цялото задължение е осчетоводено по кредитна сметка 401 „Доставчици“, контрагент „Мерт-ай“ ЕООД в размер на 70 957.17 лв. Фактурите са включени в дневника за покупки през периода на издаването им с изключение на фактура № 0000001718/31.08.2021 г., която е включена в следващия период 01.09. 2021 г. – 30.09.2021 г. Ответникът е ползвал данъчен кредит по процесните фактури за периода от 01.03.2021 г. – 30.11.2021 г. в размер на 11 826.21 лв.

„Автомагистрали – Черно море“ АД е извършило плащания по процените фактури в общ размер на 27 330.33 лв. с четири платежни нареждания, както следва: на 20.10.2021 г. – 5 330.33 лв.; на 17.12.2021 г. – 10 000.00 лв.; на 17.12.2021 г. – 7 000.00 лв. и на 23.12.2021 г.

– 5 000.00 лв. Неплатената сума по фактурите, към датата на изготвянето на заключението, е 43 626.84 лв. Ищецът е осчетоводил плащанията по фактурите в размер на 27 330.33 лв. и несъбрани вземания в размер на 43 626.84 лв.

Мораторната лихва върху неплатената стойност, изчислена от датата, следваща датата на падежа, посочен в съответната фактура до 14.12.2021 г. е в общ размер на 2 462.22 лв.

С платежно нареждане от 26.05.2022 г., ответникът е извършил частично погасяване на задължението си, като е платил по сметката на ищеца сума в размер на 6 000.00 лв. В съдебното заседание, проведено на 07.06.2022 г., процекуалният представител на ищеца потвърди извършеното от ответника плащане.

С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на задължения на ответника в качеството му на товародател и 3 на купувач да заплати дължимото от него възнаграждение за осъществените от превозвача превози и на цената, за закупената от него стока по сключени търговски продажби. Налице е и акцесорна претенция за мораторната лихва за периода от падежа на всяко едно от паричните задължения до 14.12.2021 г. и за законна лихва върху главницата от датата, на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Предявените обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл.372 от ТЗ във вр. с чл.49 от ЗАвт.П, чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.309а от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 28.04.2022 г.

Разгледани по същество исковите претенции са частично основателни, поради следните съображения:

Не се спори между страните, а и от събраните в хода на процеса доказателства се установява, че са налице валидно сключени между тях договор за превоз и договори за търговска продажба на стоки.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че въз основа на превозния договор, е възложил и ищецът е извършил превози на товари през процесния период, като е издавал фактура за извършените превози през съответния месец. Съгласно чл.372, ал.2 от ТЗ и чл.49 от ЗАвП товародателят е длъжен да заплати уговореното между страните възнаграждение.

Товародателят плаща възнаграждението при сключване на договора, освен ако не е уговорено друго. В конкретния случай е налице изрична уговорка между страните за плащане в едномесечен срок, като във всяка една от фактурите е посочена изрично и датата на плащане С подписването на фактурата от страна на ответника, в качеството му на товародател, за него възниква задължението да заплати посоченото в нея възнаграждение в уговорения срок.

Въз основа на договорите за търговски продажби на родово определени вещи, ищецът-продавач е прехвърлил собствеността, като е предал на ответника–купувач, уговорените по количество и качество стоки. В изпълнение на вмененото му, от чл.321 от ТЗ, задължение продавачът е издал и съответните, съпътствуващи отделните сделки, фактури, които са отразени в дневниците му за продажби за данъчния период, през който са издадени. По делото не са представени доказателства за предаване, съответно за приемане на стоката от страна на ответното дружество, но този факт не се оспорва от него. С приемането на стоката от страна на купувача за него възниква задължението да заплати цената на получените стоки, съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ в уговорения между страните срок, посочен в издадените от ищеца фактури.

Извършената съдебно – счетоводна експертиза, при която вещото лице прегледа не само приложените към делото доументи, но и тези намиращи се в счетоводствата на страните, безспорно установи, че ответникът е заплатил само част от дължимата сума за извършените превози и доставените му стоки, като към момента в който вещото лице е проверявало счетоводната документация, неиздължените суми по сключените сделки са в общ размер на 43 626.84 лв. Ответникът в отговора на исковата молба признава, че дължи сумата, посочена от вещото лице. Но в случая, предвид чл.235, ал.3 от ГПК, следва да се вземе предвид извършеното след образуване на делото частично погасяване на задължението със заплащането на сумата от 6 000.00 лв. Следователно дължимата от 4 ответника сума по сключените с ищеца договори за превоз и търговски продажби е в общ размер на 37 626.84 лв. Ответното дружество не е ангажирало доказателства, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, че е погасило остатъка от задължението си. С оглед на това съдът, счита, че предявените на основание чл.372 от ТЗ във вр. с чл.49 от ЗАвт.П и чл.327, ал.1 от ТЗ искове са основателни и доказани и следва да се уважат за сумата от 37 626.84 лв., а за разликата до претендирания размер да от 65 626.84 лв. да бъдат отхвърлени.