Определение № 322 от 02.04.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 322 гр. Враца, 02.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно частно гражданско дело № 20241400500046 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба вх.№ 15925/20.12.2023 г., подадена от Д. М. М. от САК, представляващ Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", против Определение № 2012/18.12.2023 г. по гр.д.№ 940/2023 г. по описа на Районен съд-Враца, с което постановеното по същото дело Решение № 694/24.11.2023 г. е било изменено в частта, в която е осъден ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на адв.Д.

М., сумата 960,00 лв.с ДДС и размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона да адвокатурата /ЗА/ е намален до сумата 400,00 лв.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно. Излагат се съображения, че съдът е бил сезиран с два кумулативно съединени иска – установителен и осъдителен, за всеки от които се дължи отделно възнаграждение съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/. Посочва се, че според чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ минималният дължим размер на адвокатското възнаграждение за всеки от исковете е 400,00 лв., поради което ответникът дължи разноски в общ размер от 800,00 лв., върху който следва да бъде начислен и ДДС.

Изразява се несъгласие с мотивите на районния съд, че адвокатският хонорар следва да бъде определен общо, а не с оглед броя на исковете, както и че не следва да се прилага механизма за преразпределянето му, приложим при заплащането на държавната такса, която се дължи за всеки иск поотделно. Излагат се аргументи, че законът предвижда компенсиране на заплатените от ищеца такси и разноски в една обща разпоредба, а адвокатското възнаграждение е част от съдебните разноски и също подлежи на преразпределяне съразмерно с уважената част от исковете, поради което следва да бъде съобразен броя на предявените уважени искове. В тази насока се извършва позоваване на практика на Върховния касационен съд /ВКС/.

На следващо място в жалбата се посочва, че адвокатските услуги не са освободени от заплащане на ДДС, поради което и съобразно § 2а НМРАВ на процесуалния представител на ищеца следва да бъде начислен дължимия данък върху възнаграждението с оглед представените доказателства за регистрация по ДДС.

1

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и осъждане на ответника да заплати на жалбоподателя Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", представлявано от сумата от още 560 лв., представляваща 400 лв. адвокатско възнаграждение по втория иск и по 80 лв. ДДС за възнаграждението по всеки от исковете.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на З. А. Л., подадена чрез адв. Б. З.

- САК, с която против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД са предявени следните искове:

1/ Иск за прогласяване нищожността на клаузата от сключен между страните договор за предоставяне на гаранция, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставянето на услугата;

2/ Иск за осъждане на ответника на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата 50 лв., частичен иск от 600 лв., представляваща недължимо платена сума по договора за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Образувано е гр.д.№ 940/2023 г. по описа на РС-Враца и с постановено по същото дело Решение № 694/24.11.2023 г. предявените искове са уважени изцяло като е прието за установено на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, че предвидената в сключения между З. А. Л. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № 4534624/11.07.2022 г. за нищожен, и на основание чл.55, ал.1 ЗЗД е осъден ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на ищеца З. А. Л. сума от 516.78 лв. – платена без основание главница по договора, както и 450 лв. разноски в производството пред РС-Враца. Със същия съдебен акт „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е осъдено да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на адв. Д. М. САК сумата от 960,00 лв. с ДДС за оказана правна помощ на ищеца З. А. Л..

По делото е депозирана молба от ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която се иска решението да бъде изменено по реда на чл.248 ГПК в частта, в която в полза на адв. Д. М. - САК е присъдено възнаграждение от 960,00 лв. с ДДС и същото да бъде намалено до минимален размер от 400,00 лв., тъй като съединените искове се основават на един и същи правопораждащ факт, който предполага еднакъв интерес и защита на права.

Позовава се на Определение № 917/02.05.2023 на ВКС по ч. гр. д. № 1323/2023 г. по описа на ВКС, IV ГО, че правната помощ, която оказва безвъзмездно адвокат е безвъзмездна услуга и не подлежи на облагане с ДДС, тъй като представлявала безвъзмездна доставка на услуга към момента на извършването й, а съдът определящ възнаграждение за услугата не бил регистриран по ЗДДС, нито страна по правоотношението, поради което и не може да начисли ДДС върху възнаграждението.

С обжалваното Определение № 2012/18.12.2023 г. РС-Враца е уважил тази молба и е изменил Решение № 694/24.11.2023 г. по гр.д.№ 940/2023 г. в частта за разноските, поставени на основание чл.38, ал.2 ЗА в тежест на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като е намалил същите от 960,00 лв. с ДДС до размер от 400,00 лв.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

І. По допустимостта на обжалваното определение:

Представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка за упражняване на правото да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските от 2 тази страна, чието искане за присъждането им е уважено, но тя счита, че размерът им е неправилно изчислен. В хипотезата, когато производството по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на съдебния акт е инициирано от другата страна, върху която е възложена отговорността за разноски, допустимостта на искането не е предпоставено от представяне на списък по чл.80 ГПК.

В първоинстанционното дело е представен списък на разноски които се претендират от жалбоподателя, в който списък са включени и претенциите по частната жалба, поради което и настоящият съдебен състав приема, че подадената от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД молба за изменение на решението в частта, в която дружеството е осъдено да заплати разноски на Еднолично адвокатско дружество "Д. М." е процесуално допустима, ерго и постановеното по тази молба определение по реда на чл.248 ГПК също е процесуално допустимо.

ІІ. По правилността на обжалваното определение:

Основният правен спор между страните се свежда до това дали на пълномощника на ищеца, осъществил безплатна правна помощ в условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, следва да бъде присъдено отделно адвокатско възнаграждение за всеки от предявените обективно съединени искове.

Приложима към разрешаването на този спор е разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минимални адвокатски възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

Настоящият съдебен състав намира, че посочената разпоредба не следва да бъде прилагана безрезервно, а с оглед спецификите на всеки отделен казус и в съответствие с основния принцип за справедливост.

Основание за този извод на първо място дава фактът, че с нормата на чл.36, ал.2, изр.второ ЗА законовата делегация е ограничена само до приемането на наредба от Висшия адвокатски съвет за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по договора, сключен между адвоката и неговия доверител - вж ТРОСГТК № 6/2012 г. С въвеждането на други правила за процедиране се надхвърлят рамките на така определената законова делегация, поради което съдът не може да е обвързан от предвидените ограничения в този подзаконов нормативен акт.

Освен това правилата на НМРАВ засягат не само потребителя на адвокатски услуги, но и насрещната страна в съдебното производството, тъй като ако същата загуби делото, в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство. Тези правила обвързват и съда, макар да са приети от частен стопански субект - Висшия адвокатски съвет, чийто членове са участници в съдебното производство, без да е предвидена възможност за отклонение от същите, т.е. на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. Тези съображения обуславят извод, че приетите правила ограничават правото на справедлив съдебен процес, което включва разглеждане на делото от справедлив независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, което право е гарантирано в чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и съответстващия чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

На следващо място изводът се подкрепя и от относима към казуса практика на СЕС.

Така в Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С–427/2016 и С-428/2016 Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по3 нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС. Посочено е също, че запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.

Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд за възможността за определяне на адвокатско възнаграждение за под минималния за всеки иск поотделно.

В допълнение следва да се отбележи, че с Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС пък се приема, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Пояснява се също, че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.