Определение № 19948 от 16.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19948 гр. София, 16.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20251100510222 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК .

Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“ АД срещу Определение № 34620/20.08.2025 г., постановено по гр. д. № 39994/2025 г. по описа на СРС, с което е оставена без уважение молба на „Банка ДСК“ АД за овластяване по реда на чл. 134, ал. 1, вр. ал. 3 от ЗЗД да подаде до Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ АД искане за плащане от името на длъжника И.С.М., ЕГН **********, на средствата, натрупани по индивидуалната осигурителна партида на К.Й.М., ЕГН **********.

В жалбата се развиват съображения за неправилност на обжалваното определение. Подробно се аргументира, че молителят е кредитор на И.С.М., който не упражнява имуществените си права, тъй като не е направил искане пред Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ АД за изплащане на парични суми, натрупани по индивидуалната осигурителна партида на наследодателя му К.Й.М.. Макар тези средства да са станали част от патрумониума на И.М., не можело да бъдат прехвърлени към негова индивидуална осигурителна партида и да му бъдат фактически изплатени без изричното му искане. Ето защо, молителят счита, че е в затруднение да получи вземането си, тъй като с бездействието си длъжникът не увеличава имуществото си. Настоява се за отмяна на атакуваното определение и уважаване на направеното искане.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира от фактическа страна следното:

Пред Софийски районен съд е подадена молба от „Банка ДСК“ АД, с която на основание чл. 134, ал. 1 във връзка с ал. 3 от ЗЗД се иска да бъде овластено дружеството да упражни имуществените права на длъжника И.С.М., ЕГН **********, като подаде искане за плащане от негово име до Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ АД на средствата, натрупани по индивидуалната осигурителна партида на наследодателя на лицето - К.Й.М., 1

ЕГН **********.

В молбата се излагат твърдения, че молителят е кредитор, а И.С.М. е длъжник на вземания, за които е издаден Изпълнителен лист № 3845 от 28.06.2022 г. въз основа на Заповед за изпълнение № 4708/2022 г. по ч.гр.д. № 9319/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, произтичащи от договор за кредит ЕКСПРЕСО № 875135235330 от 28.05.2018 г. Твърди се, че за принудително изпълнение на вземанията е образувано изпълнително дело № 678/2022 г. по описа на ЧСИ П.С.Н., рег. № 911 на КЧСИ, преобразувано под № 7699/2024 г. по описа на ЧСИ К.П., но към датата на депозиране на молбата вземанията не са погасени. В хода на изпълнителното производство е установено, че длъжникът И.С.М. е съпруг и наследник по закон на К.Й.М., ЕГН **********, починала на 28.04.2019 г., която според справка в информационната система на Национална агенция по приходите е била осигурено лице в Универсален пенсионен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване „Доверие“, който фонд е представляван и управляван от Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ АД. Твърди, че на основание чл. 170, ал. 1, вр. ал. 7 от КСО след смъртта на К.Й.М. средствата, натрупани по индивидуалната й осигурителна партида в УПФ „Доверие“, са загубили характера на пенсия и са се превърнали в обикновена парична сума, която е преминала в патримониума на наследника по закон И.С.М.. Поради това на 30.05.2024 г. до Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ АД е изпратено запорно съобщение, с което е наложен запор върху всички вземания на длъжника И.С.М., в качеството на наследник по закон на К.Й.М., съставляващи средства, натрупани по индивидуалната партида на починалото осигурено лице К.Й.М. в УПФ „Доверие“. Според молителя на 10.06.2025 г е получен отговор от „Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ АД, с който дружеството отказва изпълнение на запора, като е посочено изрично, че към датата на изготвяне на отговора, наследникът И.С.М. не е предявил искане за изплащане на натрупаните суми по индивидуалната партида на починалото лице при реда и условията на чл. 170 от КСО. Предвид посоченото молителят счита, че за него е налице правен интерес от упражняване на правата на длъжника И.С.М. чрез предявяване на искане за изплащане на натрупаните суми по индивидуалната партида на починалия му наследодател К.Й.М., доколкото поради бездействието на длъжника, изразяващо се в липса на подадено от негова страна искане за заплащане на натрупаните в УПФ „Доверие“ средства, съществува заплаха за удовлетворяването му в качеството на кредитор.

От представените Изпълнителен лист № 3845 от 28.06.2022 г. и Заповед за изпълнение № 4708/2022 г. по ч.гр.д. № 9319/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив се установява, че молителят „Банка ДСК“ АД е кредитор на И.С.М. за вземания, произтичащи от договор за кредит ЕКСПРЕСО № 875135235330 от 28.05.2018 г.

По молба на кредитора от 16.08.2022 г. е образувано изпъл. д. № 678/2022 г. по описа на ЧСИ П.Н., преобразувано впоследствие под № 7699/2024 г. по описа на ЧСИ К.П..

В хода на изпълнителното дело е установено, че длъжникът И.С.М. е наследник на К.Й.М..

2

Със запорно съобщение изх. № 77451/30.05.2025 г. е наложен запор върху паричните средства, налични по осигурителните партиди на починалото лице К.Й.М. в Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ АД.

В отговор на цитираното запорно съобщение „Доверие“ АД е подало писмо от 10.06.2025 г., с която уведомява съдебния изпълнител, че К.М. е осигурена в Универсален пенсионен фонд „Доверие“ и по индивидуалната й партида са налични средства, които не са изплатени, тъй като липсва заявление от наследниците за получаване на натрупаните парични средства.

Уточнено е, че върху тези средства няма други наложени запори. Посочено е още, че се поддържа предходно изразено становище във връзка със запора и нареждането на съдебния изпълнител да се внесат тези средства по негова сметка.

С Определение от 20.08.2025 г. СРС е отхвърлил молбата на „Банка ДСК“ АД, като е приел, че от съдържанието на писмото от 10.06.2025 г. не се доказвало твърдението на молителя, че третото задължено лице е отказало да изпълни наложения запор, тъй като не е направено искане от правоимащия по чл. 170 КСО. Изложил е съображения, че вземанията на правоимащите лица възникват с настъпване на смъртта на осигуреното лице, поради което и отправянето на искане за изплащане на средствата не съставлява елемент от правопораждащия фактически състав на вземането. Посочил е още, че съдебният изпълнител не е индивидуализирал вземането, върху което е наложил запор, поради което основателно третото задължено лице не го е изпълнило. Дори обаче запорът да е бил наложен надлежно, то съдебният изпълнител е имал възможност да наложи глоба на третото задължено лице, в случай че не го изпълнява, респективно длъжникът е имал възможност да предяви иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземането си, ако то се оспорва.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на СГС намира от правна страна следното:

Частната жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно чл. 134, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора. Според ал. 3 на същия член, ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.

В случая е установено по делото, че „Банка ДСК“ АД е кредитор на И.С.М.. Установено е, че длъжникът има вземане към Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ АД за паричните средства по индивидуалната осигурителна партида на починалата К.М. в Универсален пенсионен фонд „Доверие“. Не се установява обаче бездействие на длъжника, което да заплашва удовлетворяването на кредитора. От представеното писмо от Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ АД не може да се направи извод, че поради бездействие на длъжника не могат да му бъдат изплатени паричните средства по партидата на наследодателката му К.М.. В писмото е посочено единствено, че няма подадено заявление от наследниците на 3 починалото лице за изплащане на парични суми, както и че се поддържа изразено вече становище в предходни писма по отношение на нареждането в запорното съобщение тези суми да се изплащат по сметка на съдебния изпълнител. Такива писма не са представени, поради което и не става ясно каква е изразената в тях позиция на третото задължено лице. Предпоставките за изплащане на парични средства по реда на чл. 170, ал. 1 КСО са следните: да е сключен договор за допълнително задължително пенсионно осигуряване, по индивидуалната партида на осигуреното лице да има събрана сума, осигуреното лице да е починало и И.М. да е от кръга на лицата, които имат право да получат събраната сума. Законът не предвижда като предпоставка за възникване на вземането подаването на заявление от правоимащото лице, още повече че в случая върху вземанията по индивидуалната осигурителна партида е наложен запор, поради което плащането следва да се извършва на съдебния изпълнител, а не на длъжника. Следователно, евентуална пречка за изплащането на паричните средства от индивидуалната осигурителна партида на починалата К.М. по сметка на съдебния изпълнител в изпълнение на наложения запор е поведението на третото задължено лице „Доверие“ АД, а не на длъжника. В случая длъжникът няма право да получи такива суми, тъй като съгласно чл. 508, ал. 3 ГПК те следва да бъдат превеждани на съдебния изпълнител. В случай че не ги превежда, съдебният изпълнител има възможност да му наложи глоба. Ето защо, настоящият въззивен съдебен състав приема, че не е налице бездействие от страна на длъжника, което да заплашва удовлетворяването на кредитора.

Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 34620/20.08.2025 г., постановено по гр. д. № 39994/2025 г. по описа на СРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4