Определение № 388 от 14.06.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 388 гр. Варна, 13.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20223001000319 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 121 ГПК, образувано по частна жалба на М. О. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***********, представляван по пълномощие от адв. Д.К. от АК – гр. Варна, срещу определение № 706/16.05.2022г., постановено по т. д. № 282/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството е прекратено поради неподсъдност и делото е изпратено по компетентност на Кюстендилски окръжен съд, на основание чл. 118, ал. 2 във вр. чл. 113 ГПК.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е постановено в отклонение от практиката на ВКС, създадена по приложение на чл. 119 ГПК, според която предвидената в чл. 113 ГПК специална подсъдност е изборна, същата е предоставена на определени лица, поради което не може да се прилага служебно. Искането към въззивния съд е за отмяна на определението във връзка с подсъдността.

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване, и е процесуално допустима.

Съставът на ВнАпС, като провери данните по делото и съобрази приложимите правни норми във връзка с повдигнатия въпрос за подсъдност, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с осъдителен кондикционен 1 иск, предявен от М. О. Д. от гр. Кюстендил срещу „Навибул Холдинг“ АД – гр. Варна, ЕИК 813144624, представлявано от П.Х.Т., за връщане на заплатени от ищеца на ответника, на отпаднало основание, суми общо в размер на 15 500 евро по сключен между страните Договор за строителна услуга от 11.09.2009г., по силата на който ответникът се задължил да построи и продаде на ищеца Апартамент № 11, на ет. 5 и открито паркомясто № 9, находящи се в гр. Варна, м. „Св. Никола“, 103А – УПИ III-97, в кв. 41А, по плана на ж.к. „Бриз“.

Жалбоподателят не оспорва качеството си на потребител по повдигнатия от него правен спор пред ВОС по смисъла на § 13, т. 1 от ЗРЗЗП, съгласно който "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Не е оспорено и констатираното от окръжния съд обстоятелство, въз основа на служебна справка в НБД „Население“, че посоченият в исковата молба постоянен адрес на ищеца съвпада с регистрирания настоящ адрес в гр. Кюстендил.

Жалбата се основава само на правни доводи, че е упражнена изборна подсъдност, каквато е предоставена по закон на потребителя, с позоваване на формирана съдебна практика на ВКС от 2011г.

Исковото производство по т. д. № 282/2022г. по описа на ВОС е образувано на 29.04.2022г., поради което по въпроса за местната подсъдност несъмнено намира приложение редакцията на чл. 113 ГПК (ДВ бр. 65 от 2018г., в сила от 07.08.2018г.), с която отпада специалната изборна подсъдност в полза на потребителите и се въвежда задължителна подсъдност по спорове, повдигнати от или срещу потребителите ( изрично в мотивите на вносителя на законопроекта, оповестени публично на страница на Народно събрание, е посочено, че с изменението на чл. 133 ГПК се цели оптимизиране на разпределението на делата между съдилищата в страната).

С тази редакция на чл. 113 ГПК вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, в сила от 07.08.2018г., законодателят регламентира правилата, уреждащи местната подсъдност, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по потребителски спорове.

2

Исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв - по постоянния. С нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г./, съгласно която възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл.

113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, не поставя упражняването правомощието на съда да реши дали да гледа делото с оглед месната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от страна на ответника, а определя крайния момент, до който съдът трябва да обяви на страните отвода за неподсъдност на спора.

По тези съображения, съставът на ВнАпС намира за правилен извода на Окръжен съд- Варна, че компетентен да се произнесе по спора е Кюстендилски окръжен съд, на основание чл. 113 ГПК. Обжалваното определение е постановено в съответствие със закона и следва да се потвърди.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, І – ви състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 706/16.05.2022г., постановено по т.д.

№ 282/2022г. по описа на Варненски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3