Разпореждане № 633 от 28.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 633 гр. Благоевград, 28.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20261200500649 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 2688/25.02.2026г., подадена от „Хоум Ту Ю България“ АД, ЕИК 204600560, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.

Владислав Варненчик“ № 81, ет. 8, представлявано от Р. В. Ц., чрез юрк. М. С., с адрес за кореспонденция ***, срещу Решение № 65/03.02.2026г., постановено по гр.д. № 1342/2023г. по описа на Районен съд – Разлог.

С въззивната жалба се оспорва изцяло първоинстанционното решение, като са изложени подробни съображения, че същото е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна от въззивния съд.

Сочи се във въззивната жалба, че въпреки правилно възприетото от първоинстанционния съд валидно породено правоотношение, последният е достигнал до явно противоречиви и погрешни фактически изводи, изложени в мотивната част на обжалваното решение.

На първо място, сочи се, че първоинстанционният съд е достигнал до изцяло погрешни фактически изводи, които са в пряко противоречие със събраните по делото доказателства.

Основният мотив на съда за отхвърляне на иска е, че ищецът не е бил изправна страна по договора, тъй като не е уведомил ответницата по уговорения ред за намерения купувач и за датата за сключване на предварителен договор. С подписване на Споразумението, страните се договорят, че за адреси за кореспонденция следва да се възприемат посочените от тях имейл адреси. Още повече, за да бъде изпълнен изцяло процесът по осъществяване на комуникация, то е необходимо изпращането да е осъществено от страната, която следва да уведоми за определените възникнали обстоятелства по съответния, договорен между страните начин.

Твърди се, че по делото са налице безспорно установени доказателства за надлежно 1 уведомяване – представени са и са приети като доказателства разпечатки от електронни писма, изпратени до имейл адреса на ответницата *** на дати 25.10.2023г., 02.11.2023г. и 04.11.2023г. Тези писма съдържат проект на предварителен договор и изрични покани за явяване за подписването му. Посоченият имейл адрес е този, който самата ответница е предоставила в чл. I от Договора за посредничество от 16.08.2023г.

Сочи се, че с решението си първоинстанционният съд е игнорирал договорната воля на страните и закона. В чл. 8.1. от Договора страните изрично са се съгласили, че „Всички изявления по сключването, изпълнението и прекратяването на настоящия Договор, за да бъдат валидни, следва да се отправят до страна по Договора в писмена форма за действителност до посоченият по-горе неин адрес на електронна поща.“ Изтъква се, че съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЕДЕУУ и константната практика на ВКС (напр. Решение № 188 от 16.03.2021г. по гр. д. № 4473/2019г., III г. о.), електронното изявление се счита за получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Законът въвежда правна фикция за получаване, поради което е правно ирелевантно дали въззиваемата реално е отворила и прочела съобщението. Достатъчно е то да е изпратено и доставено в нейната пощенска кутия, което е удостоверено с представените разпечатки. С изпращането на имейлите до посочения в договора адрес, въззивникът е изпълнил изцяло задължението си за уведомяване по уговорения ред.

Сочи се също, че районният съд неправилно е преценил ролята на събраните гласни доказателства. Целта на показанията на свидетелите Н. А. и М. А. не е да докажат самото уведомяване (което се установява с писмените доказателства - имейлите), а да установят добросъвестното и пълно изпълнение на другите съществени задължения на посредниканамирането на купувач, готов да сключи сделка при уговорените условия, което е и основното задължение по договора за посредничество. Въззивното дружество е намерило купувач за имота, което се доказва от представения Договор за гаранция с купувач от 23.10.2023г. и от показанията на свидетелите.

Сочи се още, че първоинстанционният съд не е отчел, че именно действията на въззиваемата страна представляват пълно неизпълнение. С продажбата на имота на трето лице по време на действието на договора за посредничество, въззиваемата е нарушила не само конкретните си договорни задължения, но и основополагащия принцип за добросъвестност в договорните отношения, закрепен в чл. 63 от ЗЗД. Това нейно действие обезсмисля всякакви последващи усилия от страна на посредника и само по себе си е достатъчно основание за ангажиране на отговорност за неустойка, уговорена именно за такава хипотеза на нелоялно поведение. В подкрепа на това са представените и приети по делото доказателства- Констативен протокол от 06.11.2023г. за неявяването на въззиваемата и Нотариален акт № 188, удостоверяващ продажбата на имота на трето лице в срока на договора. Именно тези действия съставляват „пълно неизпълнение“ по смисъла на чл. 5.2. от Договора. Следователно, изправна страна по договора е въззивникът, а неизправна-въззиваемата. Изводът на съда за обратното е 2 необоснован и почива на неправилна преценка на доказателствата.

Посочва се във въззивната жалба, че относно нищожността на чл. 7.1 от Договора, Районният съд е приел, че клаузата за неустойка в размер на 5% от продажната цена е нищожна поради противоречие с добрите нрави и неравноправност по смисъла на ЗЗП, като този извод е резултат от неправилно приложение на материалния закон.

Изтъква се, че съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗЗД и Тълкувателно решение № 1/2009г. па ОСТК на ВКС, прекомерността на неустойката сама по себе си не я прави нищожна, а е основание за намаляване.

Сочи се, че като е обявил клаузата за нищожна, съдът е приложил неправилно закона.

Уговорената неустойка не противоречи на добрите нрави и не е прекомерна. Тя има не само обезщетителна, но и силно изразена превантивна и санкционна функция. Нейната цел е да възпре възложителите от лесното заобикаляне на договорите с посредници, след като последните са вложили ресурс в намирането на купувач. Размерът от 5% не е прекомерен, тъй като компенсира въззивника както за пропуснатото възнаграждение от продавача (3%), така и за пропуснатите ползи от възнаграждението, което би получил от купувача (още 3%), и санкционира нелоялното поведение на възложителя.

Изтъква се, че клаузата не е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Сочи се, че в Решение № 115 от 03.12.2020г. по т.д. № 559/2020г. на II ГО на ВКС, по идентичен казус, е прието, че неустойка в размер на 5% от продажната цена, дължима при продажба на имота от продавача без посредничеството на агенцията, не е необосновано висока и не се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Тази клауза не създава „значителна неравнопоставеност“ в ущърб на потребителя, а цели да възстанови търговския баланс, нарушен от нелоялното поведение на възложителя и първоинстанционният съд е пренебрегнал тази константна практика на ВКС.

Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло Решение № 65 от 03.02.2026г., постановено по гр.д. № 1342/2023г. по описа на Районен съд Разлог и да постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявения от „Хоум Ту Ю България“ АД иск, като осъди Е. А. С., ЕГН **********, да заплати на „Хоум Ту Ю България“ АД, ЕИК 204600560, сумата от 5 760 евро (пет хиляди седемстотин и шестдесет), представляваща неустойка по чл. 7.1. от Договор за посредничество от 16.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Иска се от въззивния съд да присъди направените по делото разноски пред двете инстанции.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна по делото – Е. А. С., от която в срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна. Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК.

3

Предвид редовността на жалбата и на нейното администриране, съдията-докладчика, на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 02.07.2026г. от 9.30 ч., за която дата да се призоват страните, чрез техните пълномощници.

Разпореждането на съда не подлежи на обжалване.

На основание чл. 102а, ал. 1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл. 360а от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.

По реда на чл. 102а, ал. 4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________

4