Решение № 1193 от 09.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1193 гр. Варна, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110201775 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от В. В. Х., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №24-0819-003420 от 15.11.2024 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер 20.00 лв.

Въззивникът оспорва процесното НП като неправилно и незаконосъобразно, и моли, същото да бъде отменено. Навежда доводи за маловажност на твърдяното нарушение, както и за неправилна квалификация на твърдяното нарушение по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, вместо по чл.40, ал.1 ЗДвП. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение на упълномощен повереник.

Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 20.10.2024 г. около 17.45 ч., в гр. Варна, кв. А., по ул. „П. И.“, до бл.5, при движение на заден ход, управлявания от въззивника В. Х. л. а. „*“, рег.№*, собственост на Община Варна, се ударил със задна дясна част в паркиран в дясно зад него т. а. „*“, рег.№*, 1 при което настъпили незначителни материални щети – счупен заден десен мигач на л. а. „*“, рег.№*.

Пристигналият на произшествието полицейски екип в състав – свидетелите Е.

Г. и К. И., възприели наличните на място превозни средства и след запознаване с обясненията на въззивника, свид. К. И. съставил протокол ПТП №1887669 от 20.10.2024 г., а свид. Е. Г. съставил спрямо въззивника процесния АУАН №3215523 от 20.10.2024 г. за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, за това, че на съответните дата и място управлява л. а.

„*о“, рег.№*, собственост на Община Варна, като с поведението си създава опасност и пречка за движението, извършвайки маневра „движение назад“, блъска паркиран зад него т. а. „*“, рег.№*, ПТП с материални щети.

Въз основа на съставения акт било издадено и оспореното НП №24-0819003420 от 15.11.2024 г. срещу въззивника В. Х., с което наказващият орган приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правната квалификация на нарушението, за което, на основание чл.185 ЗДвП наложил наказание „глоба“ в размер 20.00 лв.

Визираната фактическа обстановка по същество не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин, основно от приобщения и неоспорен официален документ - протокол за ПТП №1887669 от 20.10.2024 г. както и от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на всеки един от свидетелите Е.

Г. и К. И., а също и от останалите приобщени документи – НП №24-0819-003420 от 15.11.2024 г., АУАН №3215523 от 20.10.2024 г., справка за нарушител/водач на В. Х., заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна съобразно Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са издадени в рамките на предвидените срокове от установяване на нарушението и съдържат пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере, какво е обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочена е нарушената материално-правна норма и наказанието за 2 нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на нарушителя, което той е реализирал в цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Приобщените доказателства установяват категорично факта на причиняване от въззивника, като водач на л. а. „*“, рег.№*, на процесното ПТП от 20.10.2024 г. с причинени незначителни материални щети по същото при осъществено движение на заден ход и настъпило незначително съприкосновение с паркирания в дясно зад него т. а. „*“, рег.

№*, което обстоятелство въззивникът всъщност и не оспорва. В този смисъл, твърдяното нарушение на общата разпоредба по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, състоящо се в причиняване на имуществена вреда на друго превозно средство, е правилно и категорично установено.

Съдът счита за неоснователно застъпеното от въззивника становище за неправилна квалификация на твърдяното нарушение, доколкото, както в процесните АУАН и НП, така и в показанията от всеки един от свидетелите Е. Г. и К. И., не се съдържат фактически данни, при осъщественото движение на заден ход, въззивникът да е не е изпълнил вменените с чл.40, ал.1 и ал.2 задължения, преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство по време на движението си назад. Принципно, неизпълнение на съответните задължения по чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП са най-логичните и най-чести причини за ПТП при движение назад, но е напълно възможно, ПТП да настъпи въпреки това, например поради повреда в спирачната уредба или поради непълноценно упражнен контрол върху управляваното МПС (неправилно боравене с кормилната уредба, погрешно натиснат педал за ускорение вместо педал за спиране, неправилна преценка за действително отстояние и габарити на съответните превозни средства). Поради това и при изтъкнатата липса на данни за конкретната причина за настъпване на установеното ПТП, правилно в АУАН и в НП е прието, че допуснатото нарушение се състои в неизпълнение на задължението по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, поради допусната опасност за движението и причинено ПТП с имуществени вреди.

Същевременно, съдът счита за напълно основателно застъпеното от въззивника становище за маловажност на процесното нарушение. В тази връзка съдът преди всичко факта, че конкретното произшествие е само с материални щети, като при това, такива няма данни да са причинени на другото, участващо в инцидента превозно средство, а само на управляваното от въззивника и същите са действително минимални и с незначителна себестойност – счупен десен заден мигач. Наред с това, данните за предходно регистрирани нарушения от въззивника включват само две регистрации от 2016 г. и от 2023 г. за леко наказуеми нарушения по чл.70, ал.3 ЗДвП с наказание „глоба“ 10.00 лв и по чл.21, ал.1 ЗДвП с наказание „глоба“ 50.00 лв, сочещи действително абсолютно инцидентно допускане на леко наказуеми нарушения, от което следва да се направи извод, че въззивникът е отговорен 3 и дисциплиниран водач на МПС. Също така, въззивникът е трудово ангажиран. Така изтъкнатите констатации налагат извод, че с оглед незначителността на вредоносните последици, както и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства относно личността на извършителя, конкретното нарушение действително се отличава с по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от същия вид, при което същото представлява „маловажен случай“ съобразно чл.28, ал.1, вр. §1, т.4 ЗАНН.

Предвид изтъкнатото, оспореното НП се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна като съгласно чл.63, ал.2, т.2, вр. ал.4 ЗАНН, въззивникът следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН и предвид представен договор за правна защита и съдействие, в полза на предоставилия безплатна правна защита адвокат следва да се присъди възнаграждение в размер по 400.00 лв за всяка инстанция при двукратно въззивно и еднократно касационно разглеждане до настоящия съдебен акт (общо 1200.00 лв), съгласно чл.2, ал.4, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.2 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №24-0819-003420 от 15.11.2024 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, на В. В. Х., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 20.00 лв, поради установяване, че е налице маловажен случай на административно нарушение, като ПРЕДУПРЕЖДАВА В. В. Х., ЕГН **********, че при извършване в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, на основание чл.63, ал.2, т.2, вр. ал.4, вр. чл.28, ал.1, вр. §1, т.4 ЗАНН.

ОСЪЖДА ОД МВР Варна ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. Н. К., л. н. **********, АК Варна, сумата 1200.00 лв (осемстотин лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение на адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4