Решение № 1082 от 28.08.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1082 гр. София, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Пролетка А.а като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20251000500690 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 260622 от 04.12.2024 г., постановено по гр.д. № 5112/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-29 съдът е признал за установено по предявения от В. Д. И., ЕГН ********** против В. М. П., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 23 СК, че В. Д. И. е изключителен собственик на еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. ***, район „***“, ул. „***“ № *, със застроена площ от 94 кв.м., брой етажи 3, която сграда е отразена в КККР на гр. София като самостоятелна сграда с идентификатор ***, и постройка на допълващо застрояване, находяща се в гр. ***, район „***“, ул. „***“ № *, със застроена площ 40 кв.м., която сграда е отразена в КККР на гр. София като самостоятелна сграда с идентификатор ***, построени в поземлен имот, находящ се в гр.

***, район „***“, ул. „***“ № *, с площ от 420 кв.м., който имот е отразен в КККР на гр. София като самостоятелен имот с идентификатор ***, поради преобразуване на лично имущество.

Недоволен от съдебното решението, е останал ответникът В. М. П., който в срок е подал настоящата въззивна жалба. В същата навежда доводи за 1 неправилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства от страна на първоинстанционния съд, което от своя страна е довело до изграждане и на неправилни изводи за доказаност на претенцията по чл. 23 СК. Изложил е подробно становище в подкрепа на възраженията си и иска от настоящия съд да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на В. В. П., лично и като настойник на Д. В. П., наследници на починалата в хода на производството В. Д. И., с който се обосновава становище за нейната неоснователност и се поддържат доводи за правилност и законосъобразност на съдебното решение.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

От представените пред съда доказателства се установява, че първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 23 СК, предявен от В. Д. И., ЕГН **********, против В. М. П., ЕГН **********, с искане да се признае за установено, че ищцата е изключителен собственик на еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. ***, район „***“, ул. „***“ № *, със застроена площ от 94 кв.м., брой етажи 3, която сграда е отразена в КККР на гр. София като самостоятелна сграда с идентификатор ***, и постройка на допълващо застрояване, находяща се в гр.

***, район „***“, ул. „***“ № *, със застроена площ 40 кв.м., която сграда е отразена в КККР на гр. София като самостоятелна сграда с идентификатор 2

***, построени в поземлен имот, находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***“ № *, с площ от 420 кв.м., който имот е отразен в КККР на гр.

София като самостоятелен имот с идентификатор ***, поради преобразуване на лично имущество.

Не е спорно между страните, а се установява и от представения по делото нотариален акт № 82, том LXXXV, дело 17029/1993 г. на нотариус Г., I нотариус към Софийска нотариална служба при Втори районен съд, че на 02.07.1993 г. въззиваемата В. Д. И. е придобила по договор за покупкопродажба собствеността върху недвижим имот, представляващ празно дворно място, цялото с площ 381.50 кв.м., представляващо имот пл. № 103 в квартали 15 и 118 по плана на гр. София, местност „Овча купел“, при съседи на мястото: И. П.- К.; югозапад - наследници на П. Ц.; югоизток - Н. А. Н.; североизток - Н. П. К., и братя Д., представляващо дворното място по скица № 15-196638 от 29.03.2018 г. по КККР, одобрени със заповед РД-18-51 от 15.07.2010 г., с идентификатор ***, и с административен адрес: гр.

София, район „Овча купел“, ул. „662“ № 4, с площ 420 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходен план: 103, квартал ИБ, парцел VIII.

По делото са приложени разрешение за строеж № 143 от 27.04.1994 г. за магазин за авточасти и разрешение № 106 от 06.05.1994 г. ТОА „Овча купел“ за строеж на жилищна сграда на три етажа с гараж в процесния недвижим имот.

Няма спор и за това, че въззивникът е сключил граждански брак с въззиваемата на 22.05.1994 г., за доказването на което обстоятелство е представено и удостоверение, серия ГБ92, № 030286. Безспорно е и че бракът е прекратен чрез развод с решение от 26.03.2013 г., постановено по гр. дело № 2021/2012 г. на Софийски районен съд, ГО, 83-ти състав, влязло в сила в частта за развода на 25.04.2013 г.

Страните не спорят за това, че след сключването на брака, в периода 1994 г. - 1995 г. е реализирано строителство до етап на “груб строеж“ на еднофамилна жилищна сграда, с три етажа, със застроена площ 94 кв.м., и с идентификатор *** (съгласно скица на сграда № 42790 от 22.12.2011 г.), и сграда - постройка от допълващо застрояване - магазин, брой етажи - 1, със застроена площ 40 кв.м., и с идентификатор *** 3

(съгласно скица № 42791 от 22.12.2011 г.), и двата обекта с адрес: гр. ***, ж.к.

„***“, ул. „***“ № * в гореописания поземлен имот, собственост на въззиваемата.

В тази връзка по делото са представени документи относно закупуването на строително-монтажни материали и заплащането на свързани с тях услуги, както следва: експедиционна разписка № 3954 от 08.08.1996 г. и експедиционна разписка № 3952 от същата дата, от които се установява, че Д. А. И. е приел две доставки от по 1000 броя тухли; фактури, приложени на листове 19, 20, 30, 35, 40, 43, 50 и 56 от делото, в които като получател е посочена фирма „Диас“; фактури, приложени на листове 23, 25, 28, 33 и 34 от делото, в които като получател е посочена фирма „Диас“, а стоката е приета на място от Д. А.; фактури, приложени на листове 24, 36, 41, 42, 45, 47, 52, 53, 54, 55, 57 и 58 от делото, издадени на името на Д. А.; фактура, приложена на лист 38 от делото, издадена на ЕТ „Д. И.“; фактура, приложена на лист 26 от делото, издадена на името на Д. А., в която е посочено единствено, че се отнася до молба, подадена до Столична община.

На листове 37 и 49 от делото са приложени още две фактури, чието съдържание е нечетливо, поради което същите не могат да бъдат обсъждани и ценени при формирането на фактическите изводи на съда.

Между страните не се спори, че Д. А. И. е баща на въззиваемата.

Представени са и квитанции за извършени плащания: на лист 28 – с посочен платец В. И.; на лист 31 – две квитанции за суми, платени от Д. И., и две квитанции без посочен платец; на лист 44 – две разписки с платец Д. И. и една разписка с платец фирма „Диас“; на лист 51 – квитанция с платец Д. И..

Представените фактури не са придружени от платежни документи, от които да се установява, че посочените в тях суми действително са заплатени, както и кое лице е извършило съответните плащания. Не може да бъде установена и връзка между отделните фактури и приложените по делото квитанции и разписки, тъй като последните не съдържат достатъчно данни, позволяващи да бъдат отнесени към конкретна доставка или услуга.

4

Изключение в това отношение представляват приложените на лист 44 от делото две разписки за сумите от 6 675,41 лв. и 8 855,64 лв., за които с оглед размера на посочените суми и положените върху документите печати може да се приеме, че удостоверяват плащането по фактурите, намиращи се на листове 23 и 24 от делото. Фактурата на лист 23 обаче е издадена с получател фирма „Диас“, поради което установеният с нея разход не е извършен лично от бащата на въззиваемата с цел надаряване на дъщеря му, а е свързан с дейността на посоченото търговско предприятие.

Фактурата, намираща се в горната част на лист 34 от делото, също може да бъде свързана с копието на отразения върху нея платежен документ за сумата от 9 657,12 лв. От съдържанието й обаче не може да се установи за каква конкретна стока или услуга е издадена и съответно за какво е извършен посоченият разход.

Наред с това значителна част от фактурите са издадени на фирма „Диас“, а не на името на някой от родителите на въззиваемата. Поради това те не установяват нито че съответните стоки или услуги са предоставени на нейните родители, нито че разходите за тях са направени от последните за лични нужди и с намерение да надарят дъщеря си. Напротив, издаването на фактурите на името на търговското предприятие сочи на връзка на съответните разходи с осъществяваната от него търговска дейност.

Приложени са и извлечения за извършени вноски и тегления по спестовна сметка на В. И., от които се установяват размерите на постъпилите и изтеглените суми, но не и лицата, извършили вноските, нито в чия полза са били изтеглени средствата.

Приложено е и преводно нареждане от 31.03.1994 г. от В. И. в полза на В. И., с основание „вноска за регулация ул. 662- Овча купел“.

От представените по делото документи се установява, че възложител по проект за строителство, част „архитектурна“ - м. септември 1993 г. по работен проект за магазин за авточасти и инвеститор на проект за изграждане на индивидуална жилищна сграда е бащата на въззиваемата - Д. И..

Представен е и протокол № 3/94 от 29.03.1994 г. за придаваеми части, издаден от ТОА “Овча купел“ - гр. София относно изготвено проучване по чл.

265 от ППЗТСУ (л. 94 от делото), както и документ за банков превод от 31.03.1994 г., от който се установява извършен превод от ищеца В. Д. за сума в 5 размер на 5363 лева с основание “направена вноска за регулация за ул. 662 Овча купел“.

По делото е представено и удостоверение, от което е видно, че бащата на въззиваемата – Д. И. е бил зает по трудово правоотношение на длъжност „охрана“ за периода от 01.01.1999 г. до 21.06.2000 г. като няма данни за заемането на друга работа.

Приложено е и удостоверение от ТРРЮЛНЦ, от което е видно, че въззивникът има регистрирано търговско дружество с наименование „В. 2009“ ЕООД, като седалището и адреса на управление съвпадат с административния адрес на процесния имот.

Представено е и разрешение за ползване от 21.06.2003 г. касателно „магазин за авточасти“, находящ се в процесното дворно място с посочен инвеститор В. Д. И..

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 10.04.1994 г. между В. Д. И. и В. Д. И. – майка на въззиваемата, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесното дворно място, по силата на който В. И. е поела и задължението да построи върху него триетажна сграда и впоследствие да я прехвърли.

Безспорно е също, че във връзка с посочения предварителен договор В.

И. е предявила иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяването му за окончателен, по който е образувано гр. д. № 13675/2014 г. по описа на Софийския районен съд.

Производството по това дело е спряно до приключването с влязъл в сила съдебен акт на настоящото производство предвид преюдициалното значение на въпроса за собствеността върху процесния имот.

Пред първоинстанционния съд е разпитана свидетелката Е. Н., от показанията на която се установява, че познава въззиваемата като дъщеря на нейни близки приятели. През 80-те години свидетелката е работила с майката на въззиваемата, от когато датира и приятелството им. Двете семейства живеели в близост, като домът на свидетелката се намирал на около шестседем минути от процесния имот, поради което поддържали чести контакти.