Решение № 101 от 10.02.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Бургас, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира Т. Донева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно наказателно дело № 20212120205226 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ИВ. Р. Й. против Наказателно постановление № 22-0000583/01.10.2021 г. на Директора на РД „АА” – гр. Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лева за нарушение на чл.

139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

В жалбата е релевирано оплакване за незаконосъобразност на наказателното постановление с довод, че в НП текстово е посочено, че за превишаването на товара няма разрешение от администрацията, стопанисваща пътя /А“ПИ“/, което твърдение било с неясен адресат, тъй като такова задължение не можело да се вмени на жалбоподателя, а било отговорност на собственика на ППС, като така описаното нарушение поставяло в невъзможност да бъдат разбрани точните рамки на обвинението.

Изложени са аргументи за незаконосъобразност в санкционната част на НП поради несъобразяване с изброените в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН обстоятелства.

Претендира се отмяна на атакуваното наказателно постановление, а в 1 условията на алтернативност – изменението му със санкция в минимално предвидения в закона размер. Заявена е претенция за присъждане на съдебноделоводни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Вместо това процесуалният представител-адвокат е депозирал писмено становище, с което поддържа жалбата на изложените в нея основания и излага допълнителен аргумент за доказателствена недостатъчност на вмененото нарушение досежно техническата годност на процесната везна, с която е изтеглена композицията от ППС.

Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт, в съдебно заседание оспорва жалбата и счита, че размерът на наказанието е адекватен на обществената опасност на нарушението, като изтъква, че жалбоподателят има съставени и други актове за установени нарушения. Представя писмена защита с подробно становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено следното:

На 24.09.2021 г. на околовръстен път до база „Севан“ в гр. К по посока на движение гр. Бургас жалбоподателят ИВ. Р. Й., като водач на съчленено ППС с пет оси – влекач марка „Волво“ с рег. № *** от категория N3 с две оси и прикачено към него полуремарке марка „Мега“ с рег. № **** от категория 04 с три оси, бил спрян за проверка от свидетелите П. Кр. Р. и Ст. Д. Д. – двамата инспектори в РД „АА” – гр. Бургас. При документалната проверка свидетелите установили от товарителница № 0038597/23.09.2021 г. и от пътен лист № 0014540/22.09.2021 г., че водачът извършва обществен превоз на товар – царевица, по маршрут от гр. В. до гр. К. С 5-метрова ролетка модел BMI с фабричен № 1337 измерили, че разстоянието между осите на полуремаркето е над 1,3 метра. Извършили проверка с техническо средство електронна мобилна везна марка DINI ARGEO с платформа модел WWSF10TMRS и идентификационен блок DFWKK № 0100184870, измервайки натоварването на ППС, по който начин констатирали сумарно натоварване на осите на тройната ос на полуремаркето в размер на 31 300 кг., 2 за което била генерирана разпечатка – кантарна бележка/билет № 315/24.09.2021 г. Така при измерването било установено, че при разстояние между осите 1,3 метра на една тройна ос, измерено с рулетка, полуремаркето е било с натоварване на тройната ос 31 300 кг при максимално допустимо тегло на една тройна ос 24 000 кг. /24 тона/, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. “б” от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, т. е. претоварено със 7 300 кг.

Проверяващите констатирали още, че за ползването на пътя с посоченото превишено количество товар нямало издадено разрешение от администрацията, управляваща пътя – А“ПИ“. На база на така установеното св. Р. съставил на водача Акт № 291337/24.09.2021 г. за установяване на административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Срещу АУАН е постъпило бланкетно писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Свидетелите П. Кр. Р. и Ст. Д. Д. потвърждават констатациите по акта за претоварване на ППС.

В материалите на административно-наказателната преписка се съдържат отразяващите хода на проверката документи – товарителница № 0038597/23.09.2021 г., пътен лист № 0014540/22.09.2021 г. и билет № 315/24.09.2021 г.

Във връзка с оспорването на жалбоподателя относно сертифицирането н а процесното измервателно средство и техническата му изправност, въззиваемата страна е представила декларация за съответствие, заявление до РО Бургас на Главна дирекция «Мерки и измервателни уреди» – гр. Бургас за извършване на проверка и регистрация за извършена последваща проверка, от които се установява, че същото е одобрен тип средство за измерване по Закона за измерванията и е преминало необходимия технически преглед на 08.07.2020 г. със срок на валидност до юли 2022 г., в който попада процесната дата 24.09.2021 г., на която е констатирано нарушението по превишаване на товарната маса. Сертификат за съответствие на използваната при проверката ролетка също е представен по делото. Представени са писмени доказателства, удостоверяващи, че актосъставителят и свидетелят по АУАН са преминали обучение за работа с посочените измервателни средства.

В срока за произнасяне административно-наказващият орган е приел за 3 доказани фактическите констатации по акта, приел е, че в случая няма основание да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН и е издал обжалваното Наказателно постановление, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 3 000 лева за нарушение по на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 25.10.2021 г. срещу подпис, а жалбата е депозирана на 01.11.2021 г.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

АУАН е съставен от инспектор в регионална структура на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" на обслужвана територия в гр. Бургас, на основание регламентира ната от закона компетентност в чл. 170, ал. 1, вр. чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, т. е. сред посочените компетентни служители в Глава Пета от ЗДвП, а НП е издадено от компетентен орган – от Директора на РД „АА” – гр. Бургас , на обслужваната територия гр. Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, издадена на основание регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.

Съгласно приложената санкционна разпоредба чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, се наказва с глоба от 500 до 3 000 лева водач, който без да спазва установения за това ред управлява ППС с натоварване на ос, което надвишава нормите, установени с Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, в случая в хипотезата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата – при сума над 24 тона от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета 4 и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 м.

От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция “Пътна инфраструктура” спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса. Съответно чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ санкционира с глоба от 1 000 до 5 000 лева физически лица, които извършат движение на извънгабаритни и тежки ППС без разрешение на собственика на администрацията, управляваща пътя. Такова разрешение се издава по реда на чл. 14, вр. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, определяща допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите ППС и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата. Движението без разрешение на ППС от категорията по § 1, т. 1 от ДР, вр. чл. 3, т. 2, вр. чл. 7 от цитираната наредба е забранено, съгласно чл.

26, ал. 2, т. 1, б. “а” от ЗП.

В конкретния случай, приетото в АУАН и НП фактическо положение едновременно съдържа описание на нарушения и по двата посочени по-горе състава – 1. движение на тежко ППС без разрешение на собственика на администрацията, управляваща пътя и 2. управление на ППС с натоварване на ос, което надвишава нормите, установени в чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Така не става ясно кое е релевантното поведение, вменено на жалбоподателя. От гласните доказателства се установи, че АУАН е съставен за “претоварване” на теглото на осите над допустимите параметри.

Разпитаните свидетели не изнасят каквито и да е данни за извършено нарушение на забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а” от ЗП – извършване на движение на извънгабаритно и тежко ППС без разрешение, както фактически е посочено в АУАН и НП. Същите визират само фактическия състав на нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 139, ал. 1, т.

2, предл. 3 от ЗДвП – управление на ППС с натоварване на ос, което надвишава нормата, установена с Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. При това положение е налице несъвпадение в АУАН и НП между описанието на две нарушения и правната квалификация на едно деяние, съответно с една наложена с НП санкция. Конкретното количество на превишението на масата 5 на осите има отношение към наложената санкция, а нерегламентираното /без разрешение/ движение е относимо към друг състав на нарушение, като в случая административно-наказаващият орган е наложил едно наказание – в нарушение на чл. 18 от ЗАНН. При това положение обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като в АУАН и НП фактически са описани две установени нарушения, а с НП е наложена една обща санкция за тях, в разрив с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Касае за две деятелности, осъществяващи отделни състави на административни нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП и по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а” от ЗП . Такава формулировка прави напълно неясна волята на наказващия орган за кое точно административно нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя и му е наложено административното наказание. В чл. 18 от ЗАНН е установен принципът на самостоятелност и отделност на административните наказания в случаите, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, при което наложените наказания следва да се налагат и изтърпяват поотделно за всяко нарушение. Разпоредбата е императивна, поради което е недопустимо наказващият орган да преценява дали да я приложи или не.

Освен това, за фактически описаното в НП второ нарушение „Няма разрашение от администрацията, стопанисваща пътя – Агенция “Пътна инфраструктура“, съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, съответните служби за контрол при МВР и Агенция “Пътна инфраструктура” спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса, т. е. структурите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не са компетентни да вменяват такова нарушение и да съставят АУАН.