Решение № 72 от 13.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Бургас, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20252120103402 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 310, т. 1 ГПК по исковата молба на С. Б. К., ЕГН **********, адрес: гр. Б. ***, чрез адвокат Ж.

Б. Б., АК - Бургас, срещу “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изп.директор инж. Ц. В. М.,с която се иска признаване за незаконно и отмяна на извършеното уволнение с акт за прекратяване на трудово правоотношение № 10016/18.03.2025г. и отмяна на Заповед № РД- 09-327/18.03.2025г. на Изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД, град Бургас, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”; възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“, в район Бургас, във „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, град Бургас; осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за оставане без работа поради уволнението за период от шест месеца, размер на 3000,00 (три хиляди) лева месечно или общо 18000,00 (осемнадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното й изплащане, както и всички направени по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че е ищецът е бил в трудово правоотношение 1 с ответното дружество, като е заемал длъжността „***“, в район Бургас, с трудово възнаграждение от 3000 лв. на месец.

Посочва, че на 18.03.2025 г. от работодателя е била издадена атакуваната заповед, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание за допуснати нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, изразяващи се в грубо и арогантно отношение към подчинените служители осъществено на ***г., както и “друго тежко нарушение на трудовата дисциплина” осъществено на 20.07.2024 г.

На първо място се посочва, че не е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, тъй като към момента на връчване на заповедта за уволнение ищецът се ползвал от закрила по смисъла на чл.333, ал.1, т.4 КТ, тъй като е имал издаден болничен лист, който удостоверява неработоспособност поради общо заболяване и не е било поискано от работодателя съгласие от Дирекция „Инспекция по труда“, град Бургас.

Твърди, че уволнението е извършено в нарушение на сключения и действащ Колективен трудов договор, регистриран в ИА „ГИТ“ с рег.№ 12/02/2024 КТД24000255. На следващо място посочва, че не са изискани обяснения за твърдяните нарушение на трудовата дисциплина, довели до налагане на наказанието, с което процедурата е опорочена. Оспорва се срока за налагане на дисциплинарно наказание, като се твърди, че за нарушенията посочени в заповедта от *** г. и 20.07.2024 г. е изтекъл предвиденият в закона двумесечен давностен срок от откриването им. Твърди се още, че не е налице соченото нарушение в заповедта, което се оспорва и като неясно формулирано. Счита, че работодателят целенасочено е искал да уволни работника и затова е упражнил натиск срещу негови колеги, като наложеното наказание представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.8 от КТ, за което се излагат подробни съображения. В тази връзка твърди, че е бил подложен на натиск да се премести или да напусне и след като не се съгласил, в началото на 2025 г. му било наложено наказание “забележка”, предмет на 983/2025г. по описа на РС - Бургас и е бил командирован в гр. Царево. На последно място се оспорва тежестта на нарушението спрямо наложеното наказание, както и неспазване на срока за налагане на наказание.

Ангажирани са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

2

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни.

Твърди се, че ищецът не се ползва от посочената закрила по чл. 333 КТ.

Посочва, че заповедта е издадена след извършена подробна проверка и ищецът е бил уведомен и надлежна са поискани обяснения. Оспорва се възражението за неспазване на срока за налагане на наказание, като се твърди, че същото е наложено въз основа на рапорт от 2025 г. и подписка на останалите работници от 08.01.2025 г. Излагат се подробни съображения за извършените от работника нарушения на трудовата дисциплина. Оспорват се всички доводи за натиск и злоупотреба с власт по чл. 8 КТ.

Направени са доказателствени искания.

Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за отмяна на уволнението, чл. 344, ал. 1, т. 2- възстановяване на предишната работа и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ - заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна:

П о този иск ищецът следва да докаже наличието на трудово правоотношение между страните, което е било прекратено с обжалваната заповед за уволнение на работодателя, а ответникът следва да докаже наличието на сочените в заповедта за уволнение факти и обстоятелства, съставляващи основание за прекратяване на трудовото правоотношение, както и изпълнението на законовите изисквания по чл. 195 КТ във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ.

Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че ищецът е заемал при ответника по силата на трудово правоотношение длъжността „***“, както и че на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед № РД- 09-327/18.03.2025г. на Изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД, град Бургас, въз основа на която 3 трудовото правоотношение между страните е било прекратено със акт № 10016/18.03.2025г на Изпълнителния директор на „В и К“ ЕАД - град Бургас.

Оспорваната заповед за уволнение е връчена на ищеца на 18.03.2025 г., а исковата молба е постъпила в съда на 16.05.2025 г. - т. е. в двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е процесуално допустим.

Твърдението и съответното отбелязване при връчването,че ищеца е в болнични в момента на връчване на Заповедта не го ползва с твърдяната закрила, тъй като няма спор, че връчването е извършено по месторабота на ищеца, а от съдържанието на вписването саморъчно от ищеца се сочи, че същия е в болнични, но не е представил предварително болничен лист за това обстоятелство, а щял да го депозира допълнително. Към момента на връчване, твърдението по отношение работодатиля е несигурно събитие, което правилно не е отчетено към момента на връчване, като относимо към специалната законова закрила.

Неоснователни са възраженията на ищеца, че не са изискани обяснения от него и че в заповедта не е обсъдено даденото от него обяснение. Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. На основание чл.

193, ал. 2 КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че служителят С. К. е депозирал писмени обяснения с вх. № Трд37/13.02.2025г., във „ВИК“ ЕАД гр.

Бургас, в които служителят излага твърдения, че не е наясно какво пише в подписка и рапорт

В обжалваната заповед за уволнение дадените от ищеца обяснения са оценени като незадоволителни, непълни и недаващи реални обяснения за вменените му нарушения. С оглед на изложеното съдът приема за доказано, че работодателят е изпълнил задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на служителя, поради което не е налице формалното основание по чл. 193, ал. 2 КТ за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.

4

Неоснователно е възражението на ищеца за изтекла давност. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. В съдебната практика се приема, че откриване на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ означава узнаване на субекта на дисциплинарна власт на нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци, т. е. когато е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение (Решение № 206 от 26.10.2020 г. по гр. дело № 978/2020 г., IV г.о. на ВКС). Не е установено кога (и въобще дали) са извършени описаните в заповедта за уволнение нарушения.

Установява се по делото, че дисциплинарните нарушения, за които ищецът е бил наказан с оспорваната заповед, са открити с Рапорт с вх. № ТРД-281/29.01.2025г.,във „Вик“ ЕАД гр. Бургас, от С. С., заемащ длъжността *** Бургас. Следователно двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ е спазен .

Неоснователно е и възражението на ищеца, че заповедта за уволнение е издадена от лице без необходимите правомощия. Съгласно чл. 192, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон. Оспорваната заповед за уволнение е издаден от Ц. В. М. изпълнителен директор на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД - гр. Бургас, който е надлежен органен представител на дружеството-работодател. Видно от публичните вписвания в ТРРЮЛНЦ, Ц. В. М. е надлежно вписан като представляващ ответното дружество, считано от 21.02.2024 г.

Спорни между страните са обстоятелствата дали ищецът е извършил дисциплинарните нарушения, които са му вменени с оспорваната заповед за уволнение.

В оспорваната заповед за уволнение е посочено, че нарушения са в две групи: че на ***г., на ул. *** в ж.к. Меден Рудник, ищецът е отправил обидниквалификации” ” тъпнар и некадърник” на работника Т. Т., което приел,че от обективна и субективна страна осъществява признаците на състава на дисциплинарното нарушение, нормативно установено като 5

„неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение“, по смисъла на чл. 187, ал.1, т. 10 от КТ, които в конкретния случай са били определени с длъжностната характеристика на служителя С. К. и по-конкретно в т.3 от графа „Отговорности" и т.5 от графа „Профил на длъжността" от длъжностната характеристика на служителя, във връзка с нормите на чл. 2, ал. 3, чл.9, ал. 1 и чл. 12, ал.1 от Етичния кодекс на „ВИК“ ЕАД гр. Бургас.

И на 20.07.2024 г., по време на възникнала авария в гр. Бургас, *** служителят С. Б. К. не е присъствал при фактическото отстраняване на авария, поради което не е осъществил ръководство и контрол върху дейността на работниците от звено „Меден Рудник", а също така и организация и координация в процеса на текущия ремонт на визирания участък от мрежата, с което от обективна и субективна страна същият е осъществил признаците на състава на дисциплинарното нарушение, прието като друго тежко нарушение на трудовата дисциплина", по смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 7 от КТ, Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за основателен по следните съображения. На ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за допуснати дисциплинарни нарушения, изразяващи се в нанесени персонални обиди на друго лице, което може да се квалифицира като в противоречие с етичния кодекс, но не е преценено по тежест.Неясно за съда е по каква причина работодателят неглижира причинената по повод грешката на работниците авария, нанесените щети и как е оценил емоционалната реакция на служителя в такава висока степен, а не отчитайки вероятен афект.