Определение № 26493 от 18.06.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26493 гр. София, 18.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110168941 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Подадена е молба от * „Д. М.“, чрез адв. Д. М. за изменение на решение № 13578 от 09.07.2024 г. постановено по гр. д. № 68941/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

В молбата се твърди, че по делото е предявен и разгледан осъдителен иск, като съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е длъжен да определи възнаграждение в не по – нисък от минималния размер за всеки иск.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Поддържа се, че в производството по чл. 248 ГПК в полза на молителя се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, вместо присъдените 360 лв. с ДДС.

Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозирала становище, в което е посочено, че искането за изменение е неоснователно.

Подадена е молба от „* за изменение на решение № 13578 от 09.07.2024 г. постановено по гр. д. № 68941/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

В молбата се твърди, че следвало да бъдат изследвани обстоятелствата за наличието на чл. 38 от ЗА по отношение на страната.

Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозирала становище, в което е посочено, че искането за изменение е неоснователно.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Исканията по чл. 248 от ГПК са направени в рамките на законоустановения срок от легитимирани страни, поради което се явяват процесуално допустими.

С решение 13578 от 09.07.2024 г. постановено по гр. д. № 68941/2023 г. по описа на СРС, 39 състав е прогласен за нищожен по предявения от Д. Я. Д. , срещу „* иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, клаузата на чл.

11, ал. 2 за заплащане на неустойка по договор за потребителски кредит № 1

807271 от 31.01.2023 г., сключен между „* и Д. Я. Д., както и е осъден ответникът „*, да заплати на Д. Я. Д., по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 145. 41 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 807271 от 31.01.2023 г., сключен между „* и Д. Я. Д., ведно със законната лихва от 18.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението е осъден ответникът „* да заплати на Д. Я. Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски в исковото производство. Също така с решението е осъден „*, да заплати на * „Д. М.“, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 360 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Д. Я.

Д. пред СРС.

По отношение на молбата на * „Д. М.“, то настоящият състав намира същата за неоснователна. Настоящият състав намира, че в случая правилно е определено с оглед изхода на спора дължимото възнаграждение. При определяне размерите на адвокатските възнаграждения следва да се прави разграничение дали са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от един ищец срещу определен ответник няколко иска или са предявени в условията на субективно съединяване искове от няколко ищци срещу определен ответник. В настоящия случай е налице първата хипотеза, поради което интересът върху който следва да се определи минималния размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС. Още повече, че с определение № 603 от 11.10.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 3103/2021г. по описа на ВКС и определение № 10 от 13.01.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 4908/2021г. по описа на ВКС се възприема становище, че адвокатското възнаграждение принципно следва да се определя върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно.

В случая с решението е присъдено в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 360 лева с ДДС. Касае се за осъществено безплатно процесуално представителство и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда.

Действително така посочената сума е в размер по-нисък от определения в чл.

7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В същото време предвид даденото тълкуване с решение от 25.01.2024 по дело С-438/22, СЕС посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая интересът по делото е в малък размер, вида и количеството на извършената работа се изразява в подаването на искова молба, както и молба за разглеждане на делото в отсъствие на адвоката, като делото не се отличава с фактическата и правна сложност. При така изяснените параметри на релевантните обстоятелства, настоящият състав намира, че сумата 360 лв. с ДДС е адекватно възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителството на ищеца пред настоящата инстанция. С оглед на гореизложеното молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.

По отношение на молбата на „*, то настоящият състав намира същата за неоснователна. Предвидени са три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. на материално затруднени лица и 3. на роднини, близки и на друг юрист. Липсва уредено в посочената разпоредба изискване клиентът 2 да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА - да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-т.

3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски - определение № 251 от 16.06.2022 г. по ч. т. д. № 838/2021 г. на I т. о. на ВКС. Дори липсата на договор за правна помощ не е пречка за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал 2 ЗА, а достатъчно за уважаване на искането за това е правната помощ по делото да е осъществена без данни за уговорено в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, изявление, че предоставената правна помощ е уговорена като безвъзмездна при липсата на данни, които да го опровергават и отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК – определение № 60255 от 05.07.2021 г. по ч. т. д. № 79/2021 г. на I т. о. на ВКС, определение № 201 от 30.05.2022 г. по ч. гр. д. № 532 по описа за 2022 г. на III г. о. на ВКС и др. С оглед на гореизложеното не се дължи проверка за обстоятелствата по чл. 38 ЗА. В случая по гр. д. 68941 2023 г. е представен договори за правна защита и съдействие /л. 41 от делото /, сключен между Д.

Я. Динчев и Еднолично дружество „Д. М.“, в които договори е уговорено, че услугите се предоставят безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Отделно от изложеното и за пълнота, направените в подаденета молба твърдения относно материалното положение на ищеца не следва да бъдат кредитирани, доколкото исковата молба е подадена на 18.12.2023 г. , а изложените данни касаят периода от 27.02.2023 г. до 31.05.2023 г., в който смисъл не кореспондира с процесния период. Оттук и съдът намира, че на адв. М. се дължат съразмерно разноски за оказаната безплатна правна помощ по представената искова претенция.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбa с вх. № 239268 от 23.07.2024 г. от * „Д. М.“, чрез адв. Д. М.. за изменение на решение № 13578 от 09.07.2024 г. постановено по гр. д. № 68941/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбa с вх. № 259977 от 13.08.2024 г. от „* , чрез адв. Х. М.. за изменение на решение № 13578 от 09.07.2024 г. постановено по гр. д. № 68941/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3