Решение № 1140 от 04.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1140 гр. Пловдив, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20265330202248 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №26-0441-000077 от 31.03.2026 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Пловдив, Четвърто РУ с което на С. А.

М. с ЕГН: ********** е било наложено административен наказание ,,глоба‘‘ в размер от 127,82 евро за извършено от него нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 Кодекса на застраховането.

Жалбоподателят М., чрез процесуалния представител адв. К. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител.

Депозира становище с което оспорва подадената жалба, намира същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаването от обжалваното наказателно постановление. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 01.03.2026 г. около 16:20 часа в гр. Пловдив, бул. ,,Източен‘‘ № 101, като водач на лек автомобил ,,Мерцедес Б200‘‘ с рег. № ** **** ** извършва следното нарушение, а именно управлява МПС на което е собственик и което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключило договор за задължителна застраховка ,,гражданска отговорност‘‘ на автомобилистите – нарушение по чл. 483, ал. 1 Кодекса на застраховането. Също така, видно от Наказателно постановление № 26-0441000075 от 31.03.2026 г., процесното МПС не е било регистрирано по надлежния ред, доколкото регистрацията е била служебно прекратена от 24.02.2026 г., поради липса на задължителна застраховка ,,гражданска отговорност‘‘.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят С. К., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че е бил съставен и друг АУАН на жалбоподателя за това, че МПС е било с прекратена регистрация.

Съдът кредитира изцяло така депозираните показания, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като преди процесния случай по отношение на същия има съставени множество наказателни постановления и фишове.

В постъпило писмо от сектор ,,Пътна полиция‘‘ към ОДМВР гр.

Пловдив е посочено, че към 01.03.2026 г. лек автомобил с рег. № ** **** ** е бил регистриран на територията на Република България. Съдържанието на това писмо, обаче си противоречи с показанията на разпитания 2 актосъставител, както и с Наказателно постановление № 26-0441-000075 от 31.03.2026 г.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

По делото безспорно се установи, а това не се оспорва и от жалбоподателя, че към 01.03.2026 г. в 15:57 часа МПС с рег. № ** **** ** не е имало сключен Договор ,,гражданска отговорност‘‘.

Ето защо, се достигна до извод, че има извършено от жалбоподателя деяние и същото може да бъде отнесено към разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т.

1 Кодекса на застраховането, която е в насока, че на лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка ,,гражданска отговорност‘‘.

Съдът намира за основателно наведеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя възражение в насока, че за процесния автомобил не е било необходимо сключването на застраховка ,,гражданска отговорност‘‘.

Такова задължение съществува единствено за автомобили, които са регистрирани на територията на Република България. След като, обаче МПС с рег. № ** **** ** е било с прекратена регистрация на 24.02.2026 г., то по отношение на същото не е необходимо да бъде изпълнена разпоредбата на чл.

483 Кодекса на застраховането. След като едно МПС не е регистрирано, същото не следва да се управлява въобще по пътищата и в случай на установяване на това, извършителят извършва нарушение по чл. 140, ал. 1 Кодекса на застраховането, тоест се достигна до извод, че последното поглъща нарушението по чл. 638, ал. 1 Кодекса на застраховането и двете нарушения са взаимоизключващи. Дерегистрацията на автомобила независимо по каква причина освобождава от отговорност и задължение собственикът на този автомобил да сключва застраховка „Гражданска отговорност‘‘. Логиката на законодателя е била такова, че единствено регистрирани МПС трябва да притежават валидна застраховка ,,гражданска отговорност‘‘, доколкото причината за дерегистрация може да бъде най-различна и е абсурдно за едно МПС, което поначало не трябва да се движи по пътищата отворени за обществено ползване да е вменено задължение същото да притежава ,,застраховка гражданска отговорност‘‘.

3

В случай, че не се споделят тези мотиви, настоящият състав намира, че има извършено от жалбоподателката нарушение, като правилно на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането е била ангажирана административно-наказателната й отговорност й е била наложена ,,глоба‘‘ в размер от 250 лева /127,82 евро/.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление против жалбоподателя, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Предвид всичко гореизложеното, подадената жалба против Наказателното постановление се явява основателна, а същото, като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени.

По разноските:

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателката трябва да бъдат присъдени и извършените от нея разноски за адвокатско възнаграждение по делото. По същото са налице доказателства за извършено такова в размер от 205 евро. Ето защо, трябва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 205 евро.

Ето защо, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-0441-000077 от 31.03.2026 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Пловдив, Четвърто РУ с което на С. А. М. с ЕГН: ********** е било наложено административен наказание ,,глоба‘‘ в размер от 127,82 евро за извършено от него нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 Кодекса на застраховането.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Пловдив да заплати на С. А. М. с ЕГН: ********** сумата в размер от 205 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

4

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5