Решение № 8181 от 25.10.2024, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 8181

Бургас, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

Членове:

ЯНА КОЛЕВА

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ИРИНА ЛАМБОВА и с участието на прокурора ДАРИН ВЕЛЧЕВ ХРИСТОВ като разгледа докладваното от съдия ЯНА КОЛЕВА канд № 20247040601060 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е

1.по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от П. на Управителния съвет инж.Я. Й. чрез юк К. Д. против Решение № 7 от 02.02.2024г., постановено по АНД №453/2023г. по описа на Районен съд -Айтос, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от А“ПИ“ в МРРБ, с който за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП на „Иван Плугчиев“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева. В касационната жалба жалбоподателят иска съдът да отмени обжалвания съдебен акт и потвърди електронния фиш. Посочва, че приложимите правни норми са неправилно тълкувани, правилно е приложена относимата процедура. Позовава са на изменението на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, с което се предвижда възможност за издаване на електронен фиш от електронните системи. Не ангажира допълнителни доказателства. и 2. по частна касационна жалба от „Иван Плугчиев“ ЕООД, представлявано от управителя И. П., чрез адв.Й. Л. против Определение №49/18.03.2023г., постановено по АНД №453/2023г. по описа на Районен съд –Айтос, с което е изменено решението в частта за разноските, като е намален размерът на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на „Иван Плугчиев“ ЕООД от 840лв. с ДДС на 550лв. без ДДС. В частната жалба се посочва, че определението е незаконосъобразно, постановено в разрез с материалните норми и съдопроизводствените правила, поради което е недопустимо, неправилно и необосновано, без ясни мотиви.

В съдебно заседание, за касатора и ответник по частната жалба, редовно призован се явява юк К., която поддържа изложените аргументи в касационната жалба. Иска да бъде отменено решението и потвърден електронния фиш. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не ангажира доказателства.

Ответникът по касация и частен жалбоподател- „Иван Плугчиев“ ЕООД, редовно призован, не се явява. От процесуалния представител е депозиран отговор на касационната жалба, в който е застъпено становището за липса на основание за издаване на електронен фиш за това нарушение, поради което моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - [населено място] счита жалбата за неснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на касационната жалба

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Посочените в жалбата оплаквания съдът [жк], ал. 1, т. 1, 2 от НПК - неправилно решение поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Айтос е отменил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от А“ПИ“ в МРРБ, с който за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП на „Иван Плугчиев“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

За да постанови решението си съдът е приел за безспорно, че на посочените в електронния фиш време и място е установено нарушение извършено с ППС влекач „Ивеко АС 440С“, с рег.№ [рег. номер], с технически допустима максимална маса 19000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима максимална маса на състава 44000 кг., тъй като посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС не е имало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 10562, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращ, се на път І-6, км 473 +206. Прието е, че фактическата обстановка е безпротиворчиво установена. След тълкуване и анализ на относимите правни норми е направил извод, че липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП, като е недопустимо чрез разширително тълкуване на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да се приеме, че се отнася до нарушенията на чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В случая е установено, че на 18.11.2022г, в 15,30 часа, в община Айтос, по път І-6, км 473 +206, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, собствено на касатора ППС се е движило без заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, при липса на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Относимата правна уредба се свежда до следното: С разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП е вменено задължение на собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като в чл.187а от ЗДвП се посочва, че нарушение е установено в отсъствие на нарушителя и когато собственик на ППС е юридическо лице се налага имуществена санкция в размер на 2 500 лв, каквато санкция е наложена и в случая. Собственикът или ползвателят може да носи отговорност за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП в случаите на чл.187а, ал.1 от ЗДвП.

В случая спорен е приложимия ред за реализиране на административно-наказателната отговорност.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В нормата на чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Съществува изрична регламентация по отношение на нарушението, за което се прилага процедурата, приключваща с издаването на електронен фиш и то чл.179, ал.3 от ЗДвП. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. Действително в разпоребите на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, са вписани правила по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, препращащи към чл. 189, ал. 10 от ЗДвП , тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се отнася и до нормата на чл.167а , ал.4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, но тя разглеждат възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Видно от изложеното, към момента на извършване на деянието, не се установява законова разпоредба предвиждаща възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като причините за това са вероятен пропуск на законодателя, но предвид характера на процедурата административно-наказателна е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, да се приеме че електронен фиш може да се издава за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП. С изменение на ЗДвП, обнародвано в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г. е допълнена законовата разпоредба, като е предвидено издаване на електронен фиш и за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Тази разпоредба обаче има действие занапред, не й е придадена обратна сила, поради което и изводите, изложени по- горе за липса на възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, към момента на деянието, не се променят от последващото допълнение на закона.

По изложените съображения решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски, но въпреки направеното искане не са представени доказателства за направени разноски, поради което не се дължат. Представеният по делото договор за правна помощ включва изготвяне на частна жалба и процесуално представителство във връзка с нея, което е неотносимо към производството, в частта за разглеждане на касационната жалба.