Решение № 4479 от 09.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4479 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20231110170721 по описа за 2023 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Т. К. В. дължи на „****“ ЕАД следните суми:

1/ по Допълнително споразумение за мобилен номер *** от 21.12.2019г.: сумата от 124.98 лева, представлявща неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради допуснато от клиента неизпълнение на паричните му задължения по договора за заплащане на цената на потребените електронни съобщителни услуги за периода от 15.04.2020г. до 14.06.2020г., формирана от трикратния размер на дължимата стандартна месечна абонаментна такса за предоставяната по договора услуга, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2022г. до окончателно изплащане на задължението;

2/ по Договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 18.08.2018г.: сумата от 22.58 лева, представлявща неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради допуснато от клиента неизпълнение на паричните му задължения по договора за заплащане на цената на потребените електронни съобщителни услуги за периода от 15.04.2020г. до 14.06.2020г., формирана от трикратния размер на дължимата стандартна месечна абонаментна такса за предоставяната по договора услуга, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 26.07.2022г. до окончателно изплащане на задължението;

3/ по Договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 10.04.2019г.: сумата от 42.48 лева, представлявща неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради допуснато от клиента неизпълнение на паричните му задължения по договора за заплащане на цената на потребените електронни съобщителни услуги за периода от 15.04.2020г. до 14.06.2020г., формирана от трикратния размер на дължимата стандартна месечна абонаментна такса за предоставяната по договора услуга, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2022г. до окончателно изплащане на задължението;

4/ по Договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 18.08.2018г.: сумата от 117.77 лева, представлявща неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради допуснато от клиента неизпълнение на паричните му задължения по договора за заплащане на цената на потребените електронни съобщителни услуги за периода от 1

15.04.2020г. до 14.06.2020г., формирана от трикратния размер на дължимата стандартна месечна абонаментна такса за предоставяната по договора услуга и част от разликата между стандартната цена на предоставено по договор за лизинг устройство Apple *** X ** Space Grey съгласно действаща към датата на сключване на договора ценова листа и заплатената от клиента цена при предоставянето на устройството, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2022г. до окончателно изплащане на задължението;

5/ по Договор за лизинг от 18.08.2018г. на мобилно устройство Apple *** X ** Space Grey: сумата от 80.99 лева- лизингова вноска за периода м. 07.2020г.- м. 08.2020г., както и сумата от 80.99 лева, представляваща неустойка за невръщане на устройството след прекратяване на договора поради допуснато от клиента неизпълнение на паричните му задължения, за които парични притезания по ч. гр. дело № 40191/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „****“ ЕАД твърди, че между него и ответника е съществувало облигационно правоотношение въз основа на договори за електронни съобщителни услуги, както следва:

Допълнително споразумение за мобилен номер *** от 21.12.2019г., Договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 18.08.2018г., Договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 10.04.2019г., Договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 18.08.2018г., по силата на които предоставил на ответника в качеството му на клиент уговорените електронни съобщителни услуги, като последният не изпълнил задължението си да заплати пълния размер на цената на тези услуги за периода от 15.04.2020г. до 14.06.2020г., като неплатена останала сумата от общо 44.54 лева. Поради това и на основание уговорките, включени в договорите между страните, същите били едностранно предсрочно прекратени от доставчика на услугите, а това, от своя страна, обусловило начисляването от мобилния оператор на основание т. 11 от договорите на предвидената в тези клаузи неустойка за предсрочно прекратяване на съглашенията поради допуснато от абоната виновно неизпълнение на задълженията му по тях. Наред с това, между страните бил сключен и договор за лизинг от 18.08.2018г., по силата на който ищецът предоставил на ответника за ползване мобилно устройство Apple *** X ** Space Grey, като незаплатена останала една лизингова вноска в размер на 80.99 лева за периода м. 07.2020г.м. 08.2020г., както и дължимата на основание чл. 1, ал. 2 от договора- поради невръщане на устройството след прекратяване на договора, сума в размер на 80.99 лева. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове като неоснователни, като излага съображения за недействителност на клаузата за неустойка за предсрочно прекратяване на процесните съглашения като противоречаща на добрите нрави, доколкото чрез нея се достигало до обогатяване на доставчика на мобилни услуги, който въпреки че след прекратяване на договорите не предоставял услугите, техен предмет, занапред, на практика получавал стойността им под формата на уговорената неустойка.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването през исковия период на облигационни правоотношения с ответника по силата на валидни договори за мобилни услуги и на договор за лизинг, предоставянето въз основа на тях на услугите, респ. стоките, чиято цена, вкл. лизингова се претендира, размер на тази цена, настъпване на изискуемостта на вземанията за нея, включването в договорното съдържание на неустоечни клаузи, предвиждащи 2 дължимост на неустойка/и за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги поради допуснато от потребителя неизпълнение на паричните му задължения по договора именно в претендираните с исковата молба размери и начин на формиране, както и осъществяването в обективната действителност на предпоставките за дължимостта на неусточените вземания.

Между страните не са спорни правнорелевантните обстоятелства, че същите са били обвързани от договорни правоотношения по договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги, както следва: Допълнително споразумение за мобилен номер *** от 21.12.2019г., Договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 18.08.2018г., Договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 10.04.2019г., Договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 18.08.2018г., както и по договор за лизинг от 18.08.2018г. на мобилно устройство Apple *** X ** Space Grey, по които ищецът като доставчик на мобилни услуги, респ. като лизингодател е предоставил в полза на ответника през сочения в исковата молба период съответните мобилни услуги, както и фактическата власт върху предоставеното за ползване мобилно устройство (последното е изрично потвърдено от лизингополучателя в клаузата на чл. 4 от договора за лизинг), като не е спорно и обстоятелството, че ответникът е допуснал неточно изпълнение на паричните си задължения по тези договори за същия период, поради което телекомуникационното дружество е упражнило правото си, предвидено в договорите и общите условия към тях, едностранно предсрочно да прекрати правоотношенията по посочените съглашения, което по своята правна същност представлява разваляне на процесните двустранни договори поради допуснато от клиента виновно неизпълнение.

Независимо от това, за пълнота и прецизност, следва да се изясни, че учредяването на правоотношенията между страните, както и тяхното съдържание се установяват от надлежно приобщените като писмени доказателства договори за мобилни услуги, подписани от страните по делото, допълнителни споразумения и общи условия към тях, а вида, обема и стойността на предоставените електронни съобщителни услуги- от издадените от ищеца фактури и справки към тях, които, както и редовността на воденото от ищеца счетоводство не са оспорени от името на ответника.

Съгласно инкорпорираните във всяко от процесните съглашения, имащи за предмет предоставянето на ответника на електронни съобщителни услуги, идентични клаузи в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя последният дължи за всяка СИМ- карта, по отношение на която е налице прекратяване: а/ неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, като в допълнение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, и б/ в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или в предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно действащата към датата на сключване на договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора), съответстваща на оставащия срок на договора.

Настоящият съдебен състав намира, че доколкото изброените суми- трикратният размер на месечните абонаментни такси по съответния договор за мобилни услуги, отстъпките от месечните абонаментни такси, както и от цената на предоставено за временно ползване устройство, е предвидено да се дължат при настъпване в обективната действителност на една и съща хипотеза, а именно при т. нар. предсрочно прекратяване на 3 договора поради допуснато от абоната виновно неизпълнение на задълженията му, т.е. при разваляне на съглашението, и за обезщетяване на едни и същи вреди- свързаните с предсрочното преустановяване на договорната обвързаност между страните, по същество, макар и обособени и разграничени съобразно начина им на формиране, тези суми формират единно вземане за неустойка за разваляне на договора по вина на потребителя. Ето защо, преценката за действителността на клаузата следва да бъде извършвана при съобразяване на съдържанието й- така, както е уговорено между страните, в неговата цялост, независимо дали в конкретния случай се поддържа претендираните неустойки да са формирани от само един или няколко от посочените компоненти. Това е така, тъй като основанието на вземането е единната неустоечна клауза с посоченото съдържание.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното вземане- обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна- за обезпечаване изпълнението на задължението, и наказателна- в случаите, при които размерът на неустойката е по- голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в гражданското право- свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 ЗЗД, страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор по волята на една от тях. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за неустойката функции. В противен случай клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване на договора, съответно към момента на включването в неговото съдържание – арг. т. 3 от ТР №