Определение № 460 от 18.11.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. С., 18.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20242200600597 по описа за 2024 година

Производството е въззивно, по реда на чл.243 ал.7 от НПК т.е. за проверка на определение на първоинстанционен съд по повод постановление за прекратяване на наказателно производство.

Образувано е по жалби от адв. Д. В. от АК – Б., в качеството й на пълномощник на Г. М. П. и С. С. Р., срещу определение № 727/12.08.2024 г., постановено по чнд № 936/2024 г. по описа на Районен съд - С., с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура – С. от 06.06.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 168“ИП“/2022 г. на ОД на МВР - С., вх.№ 6445/2022 г. на Районна прокуратура - С..

В жалбата на адв. Д. В. от АК - Б., по повод на която е образувано настоящото производство, се изразява несъгласие с определението на СлРС, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство. Посочва се констатацията в атакувания съдебен акт за липса на категорични доказателства за извършено престъпление от общ характер, както и че от материалите по делото би могло да бъде изведено съмнение относно коректността на свид. М. при изплащането на договорената продажна цена, което обаче също не било доказано по безспорен начин. Твърди се, че никъде в определението си съдът не е обсъдил този аспект, нито е посочил кои са доказателства създават тези съмнения.

Заявява се, че съдът обсъжда липсата на категоричност, но не и доказателствата създаващи съмнението, като се сочи, че това е трябвало да бъде извършено още от разследващия орган с цел съпоставката им. Коментира се и преценката на съда, че показанията на свидетелите пред гражданския съд по иска пред Районен съд - Карнобат не били обвързващи нито за прокуратурата, нито за съда, още повече, че гражданския процес бил висящ, като в тази връзка се заявява, че макар действително показанията на свидетелите дадени пред гражданския съд да не са обвързващи, същевременно те са част от преценката за 1 установената фактическа обстановка и е следвало да бъде извършена съпоставка между показанията дадени пред гражданския съд и тези дадени пред органа на разследването, защото те също представляват волеизявление на съответния свидетел. В тази връзка се отправя упрек, че в настоящия случай това не е било направено и доказателствата събрани пред гражданския съд, обективирани в отговора на исковата молба и протокола от съдебното заседание по гражданското дело не са били обсъдени и взети предвид при постановяването на съдебния акт. По отношение на приетото в постановлението за прекратяване на досъдебното производство и в определението на районния съд, че свид. М. е превел парите в размер на 13000 лева по сметката на Г. П. се обосновава извод за непознаване на материалите по делото, доколкото от вносната бележка се виждало, че Г. П. е вносителя на сумата в собствената й сметка. Заявява се, че се поддържат изцяло всички съображения заявени в жалбата пред районния съд срещу постановлението на прокурора относно неправилната преценка на доказателствата и липсата на прецизност при тяхното обсъждане с цел установяването на правилната фактическа обстановка. Прави се констатацията, че районният съд е приел, че наличието на противоречия между доказателствените средства водело до невъзможност да се формира обективна, логична и безпротиворечива фактическа обстановка, но същевременно се отбелязва, че разследващия орган не е изследвал времевата последователност на действията извършени от свид. М. и от Г. П. и Стоянка Р., не е предприел действия по изясняване на противоречията между показанията на свидетелите, което предполага разследването по досъдебното производство да бъде продължено. Твърди се, че не са били обсъдени заключенията на вещите лица по експертизите извършени в досъдебното производство, както и не е извършена съпоставка между тях и останалите доказателства. С оглед на изложеното се обосновава извод, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова се настоява същото да бъде отменено, като бъде постановен нов съдебен акт, с който да бъде върнато досъдебното производство за продължаване на разследването.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лица имащи право на жалба /пострадали от деянието, за което с потвърденото постановление наказателното производство е било прекратено/ и е депозирана в предвидения в разпоредбата на чл.243 ал.7 от НПК срок за обжалване на акта на СлРС.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по отношение на оплакването, че не са били изяснени в пълнота и достатъчна степен обективно и всестранно всички обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото.

В атакуваното определение районния съд е приел, че по делото е проведено обективно, всестранно и пълно разследване на всички факти и обстоятелства имащи значение за изясняване на обективната истина по казуса и в резултат на това фактическата обстановка е била напълно изяснена, с което настоящият въззивен съд преценява, че не би могъл да се съгласи.

Първата инстанция е възприела констатациите на прокурора за наличие на множество и съществени противоречия в доказателственитея материали вкл. между 2 показанията на свидетелите Г. П. и С. Р., от една страна и тези на свидетеля М., от друга, които не само не са били преодолени чрез проведените очни ставки, но се задълбочили, което е обосновало извода за невъзможност да се формира обективна, логична и безпротиворечива фактическа обстановка, на база на която да бъде направен обоснован извод за осъществяване на инкриминираното деяние.

В атакуваното определение е прието, че анализът на наличната доказателствена съвкупност мотивира извод че се касае за гражданско правоотношение, като страните по него са повдигнали спор пред Районен съд – Карнобат и в тази връзка има образувано гр.д.

№ 540/2021 г. по описа на този съд.

Аргументира се тезата, че в конкретния случай не е налице измама, защото липсват такива измамливи действия, в резултат от които да се твърди, че с цел за набавяне за себе си и за другиго на имотна облага е било възбудено и подържано заблуждение у С. С. и Г. М. П. и с това им е била причинена на тях и на Тони Митков Стоянов имотна вреда - престъпление по чл.209 ал.1 от НК. В тази връзка е отбелязано, че не всяко неизпълнение на договор е измама по смисъла на чл.209 ал.1 НК, а само това, което се дължи на изначална липса на намерение у дееца да изпълни договореностите, като наказателно-правна измама е възможна и при съществуващи договорни отношения между подсъдимия и пострадалите лица, като разграничителният критерий между обикновеното неизпълнение на договорни отношения и наказателна измама е в субективното отношение на дееца към момента на съвпадане на волеизявленията при сключване на сделката.

Първостепенният съд е разсъждавал и от гледна точка на теорията, посочвайки, че при договорното неизпълнение деецът към момента на сключване на сделката желае правомерното развитие на облигационното правоотношение, постигането на неговия общественополезен резултат, явяващ се изпълнението на насрещните задължения на двете страни по правоотношението, но впоследствие по една или друга, обективна или субективна причина не съумява да стори това, а при наказателната измама деецът още изначално не желае постигането на правомерния резултат, а цели само получаване на имотната облага, без да изпълни каквото и да било, или пък в някои случаи изпълнението да е на незначителна стойност т.е. деецът влиза в облигационни отношения не с цел да ги изпълни, а още изначално той вижда в тях - метод, средство, чрез които да въведе пострадалото лице в заблуждение и по този начин да го мотивира към имуществено разпореждане, което би се явило без правно основание.

Обосновава се извод, че в случая не се установяват измамливи действия от страна на свид. М., доколкото отношенията между страните се основават на устни договорни отношения, той е заплатил цена във връзка с продажбата на недвижими имоти - конкретни земеделски земи, а спорният въпрос е какви конкретно уговорки са били постигнати за цената, размерът й и начинът на нейното плащане т. е. прието е, че се касае за граждански отношения във връзка с изпълнението на поетите договорни задължения.

В тази връзка се коментира факта, че в издадената разписка /подписана според заключението на графическата експертиза по делото от С. С. Р./ било посочено, че се касае за 3 част от цената, а С. Р. се съгласява останалата сума от продажната цена на земите, в размер на 13000 лв. да бъде изплатена по банкова сметка на дъщеря. Съдът е приел, че това изцяло разколебавало твърдението на Р. и П. какви уговорки са имали страните и какво задължение е имал всеки един участник в сделката, съответно какво е възприела като свое задължение всяка от договарящите страни, още повече, че не е имало други присъстващи лица и че липсват изрични писмени документи /договор за продажба, предварителен договор за продажба/, с изключение на нотариално завереното пълномощно.

От изложените в атакувания съдебен акт съображения става ясно, че според първата инстанция събраните в хода на проведеното разследване доказателства не могат на формират по несъмнен и категоричен начин извод за извършено престъпление по чл.209 от НК респ. за лицето, което го е извършило.

Същевременно, обаче, извън полезрението и обхвата на произнасяне както от страна на съда, така и на прокурора е останал въпроса за евентуално извършено престъпление по чл.315 от НК, свързано със съставянето на т.нар. „платежна разписка“ от 05.04.2021 г. В хода на разследването са били събрани противоречиви доказателства относно обстоятелствата, при които е била изготвена тази разписка – кога, къде и как е станало подписването. В тази връзка са били разписани свидетели, изискани са и са приобщени справки за местонахождението на моторни превозни средства, справки за проведени разговори по мобилни телефони, назначените са и са изготвени няколко съдебно-почеркови експертизи.

Изясняването на въпроса как, кога, къде и при какви обстоятелства е станало подписването на тази „платежна разписка“ има не само самостоятелно значение с оглед преценка дали има извършено престъпление по чл.315 от НК и кой е неговия извършител.

То в много голяма степен би допринесло и за преценката и решението на съответния орган дали, ако се установи, че има извършено такова престъпление т.е. че свид. С. Р. действително е подписала празен лист респ. че положеният от нея подпис касае съдържание, което не съответства на волята й, това не би могло да се приеме като съществен аргумент в подкрепа на тезата за наличие на измамливо поведение от страна на свид. Николай М. – самостоятелно и/или в съучастие с друго лице.

Видно е от материалите по разследването, че в тази връзка са извършени многобройни процесуално-следствени действия, като включително са били назначени няколко съдебно-почеркови експертизи.

Безспорно е това, че подписът и ръкописния буквен и цифров текст в процесната „платежна разписка“ /за която дори е спорно коя е датата посочена в нея - 25.04.2021 г. или 05.04.2021 г./ са положени от свид. С. Р., която принципно не го оспорва, но подробно излага твърдения относно времето, мястото и обстоятелствата, при които е написала текста и положила подписа.

Несъмнено е, че разследващият орган се е постарал и е опитал да изясни обстоятелствата във връзка с твърденията на свид. С. Р. кога, как и защо е подписала въпросния „документ“ респ. е написала част от неговото съдържание и в тази връзка от 4 особено важно значение са назначените и изготвени съдебно-почеркови експертизи за изясняването на въпроса кой е написал текста /буквен и цифров/: „Получател: С. С. Р., гр.С., ж.к.Дружба 35, ап.29,вх.Б“, написан на жълто-кафяв пощенски плик.

По този повод в хода на разследване са били назначени и са изготвени няколко съдебно почеркови експертизи: