Решение № 280 от 03.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Велико Търново, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело № 20254000500412 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 286 от 18.06.2025 г., постановено по гр. д. № 89/2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Е.

Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес от гр.Русе, *********** - адв.Г. М. Г., сумата 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата 1371 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК, наказателното производство по което е прекратено, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.01.2024 г. до окончателното им изплащане.

С решението,Окръжен съд – Русе е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска, предявен от Г. Е. Д. против Прокуратурата на РБългария за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 6 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размера над 1371лв. за разликата до предявения размер от 6285лв., както и претенцията за заплащане на законна лихва върху главниците, считано от 14.12.2023 г. до 04.01.2024 г. .

Окръжен съд – Русе е осъдил Прокуратурата на Р България, гр.София, бул.“Витоша“ №2 да заплати на Е. Д. Г.сумата 43,68лв. разноски по делото, както и да заплати на адв.Н. И. Б., Булстат 179080756 сумата 1 037лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ЗА.

1

Срещу осъдителната част, с която са уважени исковете, е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, в която се поддържа, че решението е неправилно - като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на фактическите изводи.

Излагат се доводи, че не са доказани твърдените неимуществени вреди и че липсва причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените увреждания.

Оспорва се уважаването на иска за имуществени вреди с аргумент, че липсват доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение.

Навежда се и възражение за съпричиняване по чл. 5 ЗОДОВ, тъй като ищецът със свое поведение е допринесъл за образуването и развитието на наказателното производство.

Поддържа се също, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен и несъответстващ на трайната съдебна практика.

Жалбоподателят отправя искане, въззивният съд да отмени решението на Окръжен съд – Русе и да отхвърли предявените искове като неоснователни, а при условията на евентуалност – да намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно.

С жалбата е направено и искане за присъждане на разноски за въззивното производство.

Не се правят доказателствени искания.

Въззиваемият Г. Е. Д. не е подал писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК.

Решението на Окръжен съд – Русе, в частта, в която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над уважените 6 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. и за разликата над уважените 1 371 лв. до пълния предявен размер от 6 285 лв. - по иска за имуществени вреди, не е обжалвано.

Прокуратурата на РБ, представлявана от прокурор при Апелативна прокуратура - Велико Търново, в провелото се по делото съдебно заседание поддържа въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение от насрещната страна във въззивното производство.

Ответникът по жалбата, представляван от пълномощника си – адвокат Г., заема становище за неоснователност на същата. Заявява, че претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.

Апелативен съд – Велико Търново намира въззивната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269, изр. първо ГПК съдът констатира допусната в диспозитива на първоинстанционното решение очевидна фактическа грешка при индивидуализацията на ищеца – неточно изписване на името и последната цифра в ЕГН. От съдържанието на мотивите, процесуалните действия в първата инстанция и доказателствения материал по делото безспорно се установява самоличността на страната – ищец – Г. Е. Д. / което е възприето и в мотивната част/, поради което допуснатата грешка не се отразява на валидността, допустимостта и правилността на съдебния акт. В този случай, съобразно разясненията в Решение № 2

125/12.03.2021 г. по гр. д. № 612/2020 г. на ВКС, I г. о. и др., съдът може да се произнесе по въззивната жалба, без да прекратява производството за провеждане на процедура по чл. 247 ГПК, тъй като констатираната неточност подлежи на поправка от постановилия акта съд. Решението на първостепенния съд в обжалваната част не е недопустимо поради тази допусната грешка и неточност.

Апелативен съд - Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

По досъдебно производство по прокурорска преписка № ТОП-792/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново, ТО – Павликени, на 27.05.2020 г. ищецът Г. Е. Д. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК – за това, че на 26.08.2019 г. в землището на с. Върбовка, обл. Велико Търново, действайки в съучастие с М. Б. и Е.

А., принудил две лица – Я. Я. и А. А. – да претърпят противно на волята си действия, като били вързани с метални белезници, заставени да лежат на земята и спрямо тях била употребена физическа сила, включително нанасяне на удари с палки, ритници и други предмети, както и прострелване с огнестрелно оръжие, при положение, че деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност.

По образуваното въз основа на обвинителен акт наказателно дело – НОХД № 148/2021 г. по описа на Районен съд – Павликени – са проведени множество открити съдебни заседания, в които ищецът се е явявал лично. С Присъда № 16/14.07.2022 г., постановена по това дело, ищецът е признат за невиновен да е извършил вмененото му престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

Присъдата е била протестирана от прокуратурата.

Въззивното производство е протекло по ВНОХД № 403/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, където са проведени съдебни заседания, в които ищецът също се е явявал лично (27.10.2022 г. и 01.12.2022 г.). С Решение № 141 от 19.12.2022 г. Окръжен съд – Велико Търново е отменил оправдателната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Образувано е НОХД № 364/2022 г. по описа на Районен съд – Павликени.

Делото е насрочено за разпоредително заседание на 28.02.2023 г., в което ищецът се е явил лично. С Определение № 46/28.02.2023 г. първоинстанционният наказателен съд е прекратил производството по делото и е върнал същото на Районна прокуратура – Велико Търново, ТО – Павликени, за допълнително разследване. Това определение е обжалвано от прокуратурата и е потвърдено с определение по ВЧНД № 212/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

В хода на допълнителното разследване, на 30.05.2023 г. ищецът е бил отново привлечен като обвиняем за същото престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.

142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК. В рамките на досъдебното производство са извършвани нови процесуално-следствени действия, включително и с участието на ищеца, който се е явявал за разпит като обвиняем.

С Постановление от 15.09.2023 г. прокурор при Районна прокуратура – Велико Търново е прекратил наказателното производство, като е приел, че обвинението спрямо тримата обвиняеми не е доказано – поради невъзможност да се установи кой от тях е осъществил конкретните изпълнителни деяния по принудата и нанасянето на телесни увреждания, както и кой е използвал огнестрелното оръжие. Прекратяването е 3 било обосновано с чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК.

С Определение № 203/07.12.2023 г. по ЧНД № 221/2023 г. по описа на Районен съд – Павликени посоченото постановление за прекратяване е изменено, като съдът е приел, че наказателното производство следва да се счита прекратено на основание чл.

243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК – поради това, че деянието не е извършено от обвиняемия. От приложеното по гражданското дело удостоверяване се установява, че определението е влязло в сила на 05.01.2024 г.

От съвкупната продължителност на наказателното производство се установява, че срещу ищеца е било водено наказателно преследване в период от около три години и седем месеца – от привличането му като обвиняем на 27.05.2020 г. до влизането в сила на съдебния акт за прекратяване на производството на 05.01.2024 г., като през този период делото е преминало през две съдебни инстанции и повторно първоинстанционно разглеждане, и ищецът се е явявал многократно пред органите на досъдебното производство и в съдебни заседания.

По отношение на процесуалната принуда от събраните материали по наказателните дела се установява, че спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“, като не са налагани по-тежки мерки, нито обезпечителни мерки върху имущество.

Относно твърдените неимуществени вреди:

Ищецът твърди, че воденото срещу него наказателно производство и повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление, свързано с охранителната му дейност, са довели до уронване на доброто му име в професионалните и бизнес среди, накърняване на честта и достойнството му, дълготраен стрес, промяна в начина му на живот, влошаване на психичното и общото му здравословно състояние и нарушаване на социалните му и лични контакти. Навеждат се твърдения, че вследствие на обвинението е бил освободен от работа в охранителна фирма, което е ограничило възможността му да намери нова работа в страната и е мотивирало заминаването му за работа в Австрия. Твърди се и негативно отражение на медийна публикация във вестник „Труд“ със заглавие „Изправят отново на съд трима, раздавали правосъдие с оръжия и побой“, съдържаща собствени имена и инициали на подсъдимите, вкл. на ищеца.

По делото е разпитан като свидетел братът на ищеца – С. И. Е.. От неговите показания се установява, че след повдигане на обвинението и в хода на наказателното производство ищецът е бил силно притеснен, потиснат и огорчен, преживявал е страх от възможност да бъде осъден и да изтърпи наказание лишаване от свобода, ограничил е социалните си контакти, прекратил е спортните си занимания, дистанцирал се е от близки, включително от свидетеля, и впоследствие е заминал да работи в Австрия.

Свидетелят сочи, че ищецът е имал близка приятелка, с която отношенията са се влошили в резултат на воденото наказателно производство и негативното отношение на околните към него като лице с „проблеми със закона“. Показанията на свидетеля установяват също, че ищецът се е явявал редовно по всички призовавания, пътувайки от Австрия до България.

По делото не са ангажирани медицински документи, удостоверяващи конкретно влошаване на здравословното състояние (физическо или психично) на ищеца, обвързано пряко с воденото срещу него наказателно производство.

Относно твърдените имуществени вреди:

С исковата молба ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 6285 лв., представляващи:

4

– 4785 лв. разходи за пътуване (самолетни билети и таксиметров превоз) във връзка с явяването му по досъдебното производство и в съдебни заседания пред Районен съд – Павликени и Окръжен съд – Велико Търново;