Акт от 12.11.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ І-125 12.11.2019 година, гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Таня Русева-Маркова

ЧЛЕНОВЕ: 1.Пламена Върбанова

2.мл.с. Марина Мавродиева

Цин

Цинцарска

При секретаря Ани Цветанова като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1142 по описа за 2019 година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление –гр.София 1766,ул.“Околовръстен път“№260 ,чрез пълномощник юрисконсулт Николай Димитров Колев, против Решение № 1557/19.06.2019г., постановено по гр.д.№ 416/2019г. по описа на РС-Бургас, с което е признато за установено по иска на С.С.И. с ЕГН ********** срещу ответника-въззивник, че същият е извършил акт на дискриминация възоснова на признак „увреждане“, като е поддържал в периода 17.04.2014г.- 18.12.2018г. недостъпна архитектурна среда в банков клон

ФЦ Бургас Демокрация, с офис на адрес в гр.Бургас,бул.“Демокрация“№104;

Банката е осъдена да заплати на И. на основание чл. 71,ал.1,т.3 от ЗЗДискр във вр. с чл. 49 от ЗЗД сумата от 5000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от извършения акт на дискриминация, изразяващи се в неудобства, негативни преживявания и усещания за непълноценност, пряко свързани с липсата на достъпна среда за лица, ползващи за предвижване инвалидна количка, в офис на ответника с адрес в гр.Бургас,бул.“Демокрация“№104, при тридесет и две посещения на ищцата-въззиваеча И. в периода от 17.04.2014г.- 18.12.2018г.; присъдени са разноски в размер на 700 лева в полза на И..

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение в установителната част и в осъдителната част е неправилно ,необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон, както и че при постановяването му са съществено нарушени процесуални правила; моли се отмяна на същото в обжалваните му части и отхвърляне на предявения установителен иск и на осъдителния иск на И. На първо място се сочи, че районният съд само констатирал обстоятелството, че преди 18.12.2018г. в процесния банков офис не били изградени съответните необходими съоръжения за осигуряване на достъпна архитектурна среда за лица с увреждания, но съдът не изследвал въпроса-чие е задължението за осигуряване на безпрепятствен и самостоятелен достъп до помещенията в офиса, както и кое лице, държавен или общински орган следва да осъществява необходимия контрол за спазване на тези задължения.По тази причина, макар и формално изводите на РС- Бургас да били правилни с оглед нормите на специалните закони /ЗИХУ/отм./ и ЗЗДискр, не отчитали и били в противоречие с общите изисквания , условия и нормативи към проектиране, изпълнение и поддържане на на строежите, респ.- преустройствата на сгради и отделни търговски и други обекти с публичен достъп в урбанизираните територии и за конкретните задължения на участващите в строителния процес лица и органи по специални материално-правни актове/ЗУТ, Наредба № 4/01.07.2009г. на МРРБ и т.н./, действали към датата на преустройството на помещението от магазин в банков офис.Изводът е – че съдът е следвало да изследва чия е отговорността за тези пропуски и дали са били налице задължения на ответното дружество за осигури достъпна среда на лицата с увреждания предвид датата на завършване на преустройството на на банковия офис на 22.08.2006г. и приложимите нормативни изисквания за периода след това спрямо последващи инициативи за подобни преустройства във връзка с изискванията за достъпност.На второ място се излагат съображения досежно обстоятелствата, свързани с преустройството на банковия офис и се извежда извода- че след като е било издадено удостоверение за въвеждането му в експлоатация, следователно са били спазени и нормите за достъпност на архитектурната среда по отношение на хората с увреждания.Изтъква, че по-нататък служителите на офиса не са предполагали и не са били длъжни да знаят за евентуално непълно съобразяване на конкретните специфични изисквания за достъпност на изгражданата архитектурна среда за хората с увреждания , като контролът за това е бил грижа и задължение на други органи. На трето място се изтъкват правни съображения и се цитират норми на Наредба № 6/26.11.2003г., приложими към датата на извършване на преустройството на банковия офис и се извеждат благоприятни правни изводи за въззивника; излагат се твърдения за това- че след като е била сезирана от Общината през 2017г. Банката е започнала доброволно процедура по изготвяне на нов проект за преустройство и закупуване на алуминиева телескопична подвижна рампа.Изложени са подробни фактически и правни доводи досежно приложимите съобразно настоящия случай норми на чл.81,ал.1 ЗЗД и чл.49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД като се цитира и Решение № 193/08.01.2013г. по адм.д.№ 10509/2012г. на ВАС досежно задълженията на ДНСК във връзка с чл.10 ЗЗДискр. ;обсъдени са събраните по делото гласни доказателства във връзка с поведението на Банката , както и кредитирането от съда на изслушаната съдебно-техническа експертиза, както и отказа на първоинстанционния съд да допусне повторна такава експертиза.Въззивното дружество заявява подробни съображения и досежно размера на присъденото обезщетение в размер на 5 000 лева, който размер не бил съобразен както с конкретната фактическа обстановка по делото,за което се изтъкват обстоятелства за оказване на необходимото съдействие на ищцата от банковите служители, като се заявява и възражение за прекомерност на така определеното обезщетение и доводи за съпричиняване от ищцата И. през процесния период от време на вредоносния резултат – напр. обстоятелството, че тя не е пожелала да има собствена банкова сметка, открита в Банката, от която да извършва вътрешнобанкови преводи вместо вноски на парични суми в брой на касата; не е изпращала пълномощник, който да нареди превода или да направи вноска от нейно име, за което била предвидена пределно улеснена за клиентите възможност за издаване на вътрешнобанково пълномощно, подписано пред банковите служители, които удостоверяват полагането на подписа/ без нотариална заверка и такси/.Моли се отмяна на решението в обжалваната част,както и присъждане на разноски за първоинстанционното производство и това пред БОС.Заявено е доказателствено искане- назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза, която е била своевременно поискана пред БРС и неоснователно отказана от същия съд, като въпросите към същата експертиза за формулирани във въззивната жалба.

Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от С.И. чрез процесуалния й представител адвокат Петър Зафиров, в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли потвърждаване на решението в обжалваните части.Подробно и обстоятелствено процесуалният представител на въззиваемата заявява доводи и становище по всеки един от пунктовете на въззивната жалба, изтъквайки както изисквания на нормативни разпоредби, така и съпоставяйки ги с конкретната установена по делото фактическа обстановка.Моли потвърждаване на решението в обжалваните части и присъждане на разноските, направени от въззиваемата в производството пред БОС.Досежно заявеното с въззивната жалба доказателствено искане намира същото за неоснователно ,като излага доводи в тази насока и твърди, че възраженията на ответника, обективирани в първоинстанционното производство касаят неправилност по приложението на относимото законодателство, в каквато насока били и мотивите на БРС.В допълнение се твърди, че заявеното във въззивната жалба доказателствено искане не е съпроводено с конкретни твърдения за допуснати нарушения от вещото лице при изготвяне на експертизата, а декларативно се твърди, че същата е необоснована и неправилна.Прилага се справка от НОИ за населението на гр.Бургас .

При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.

Относно законосъобразността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, в рамките на служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71,ал.1,т.1,т.2 и т.3 във връзка с чл.5 от Закон за дискриминацията вр. чл.52 Закон за задълженията и договорите.

Производството пред

РС-Бургас е образувано по исковата молба на С.С.И., предявена чрез процесуален представител адвокат Петър Зафиров, против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и е с правно основание чл.71,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от Закон за защита от дискриминация;претендира се установяване, че спрямо ищцата е извършена дискриминация на признак „увреждане“ по смисъла на чл.5 от Закона за защита от дискриминация; осъждане на ответното дружество да преустанови нарушението и да предприеме необходимите действия за осигуряване в офиса си в гр.Бургас,бул.“Демокрация“ №104 на достъп за хора с увреждания;осъждане на ответното дружество да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5 000 лева .

Ищцата твърди, че е с увреждане, удостоверено с Решение на ТЕЛК № 0600 от заседание № 041/27.02.1991г., представено по делото. Вследствие на уврежданията й е определена ******* ********* ***********

* ****** ***** **********/л.8 от делото на БРС/.

Ищцата сочи, че като дистрибутор към „ОРИФЛЕЙМ

България“ ЕООД от 2014г. , чиито продукти дистрибутира, следва да отчита средства от реализираните продажби, което извършва в банков офис на „ЮРОБАНК България“ АД в гр.Бургас ,пл.“Демокрация“

№104. Сочи, че използва тази банка поради постигната договореност да не заплаща такса за банковия превод /имало постигната договореност за това между Банката и „ОРИФЛЕЙМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и на второ място- поради близостта на този конкретен банков офис до жилището й в гр.Б.

Ищцата твърди,че посоченият банков клон е недостъпен за лица с увреждания, ползващи инвалидна количка, като единственият възможен достъп бил по стъпала с височина над 20 см., които съставлявали непреодолимо препятствие и изисквали помощта на поне две лица за преодоляването им.По тази причина при посещение в банковия клон й се е налагало да бъде пренасяна с количката през стъпалата или била обслужвана на улицата от служител на банката. Като последен такъв случай се посочва датата 18.12.2018 г., когато при посещение на клона, ищцата С.И. била подпомагана от две лица и охраната, за да бъде избутана по подвижни релси с голям наклон на влизане и излизане, като се заявява, че тези релси са опасни за здравето на придвижващите се с инвалидна количка и крият риск от преобръщане на количката и нараняване на човека. Допълнително се заявява, че гишетата на банката не отговарят на изискванията за достъп на хора с увреждания, ползващи инвалидна количка, намират се на нивото на главата на ищцата и ѝ създават дискомфорт и затрудняват нормалното ѝ обслужване.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Николай Димитров Колев, оспорва пред БРС с писмен отговор предявените искове като неоснователни и недоказани. Излагат се подробни насрещни съображения;твърди се правоизключващо възражение по чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, а именно: че не може да носи отговорност поради причини, които не могат да му се вменят във вина-банковият офис представлявало помещение, ползвано под наем, поради което всички процедури и СМР можело да се извършват само с предварителното съгласие на неговия собственик/наемодател.Твърди, че не била налице твърдяната дискриминация,тъй като процесният банков клон бил снабден със сертифицирана алуминиева телескопична рампа, доставена и монтирана за преодоляване на двете стъпала към вътрешността на офиса от регистрирано по реда на ЗИХУ дружество.Представя сключен договор от 01.02.2019 г. и текущи дейности по изграждане и монтиране на постоянно рампово съоръжения на процесния офис. Ответникът заявява съображения за отсъствие на причинно-следствена връзка между заявените от ищцата неимуществени вреди и поведение на служители на ответника, като се твърди, че ищцата получавала 4 години съответното обслужване без да има възражения или оплаквания. Прави се евентуално възражение за прекомерност размера на претендираното обезщетение. Развиват се подробни мотиви.