Определение № 29089 от 08.07.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29089 гр. София, 08.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20241110147936 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. С. Д. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД и последващо предявен насрещен иск от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Д. С. Д., които отговарят на изискванията за редовност, а предявените с тях искове са допустими.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

Ищецът е направил доказателствени искания за издаване на съдебни удостоверения, които да му послужат пред ГИС София и „Електрохолд Продажби“ ЕАД, които съдът намира за допустими и относими, поради което следва да бъдат уважени.

Ищецът е направил искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелства, посочени в исковата молба. Съдът намира за основателно искането и допуска разпита на двама свидетели, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК третият свидетел би могъл да бъде допуснат, в случай че призованите свидетели не установят спорните факти.

Ответникът е направил искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелства, посочени в отговора на исковата молба. Съдът намира за основателно искането и допуска разпита на двама свидетели, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК третият свидетел би могъл да бъде допуснат, в случай че призованите свидетели не установят спорните факти.

Ищецът е направил доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа, което съдът намира за допустимо и необходимо, поради което следва да бъдат уважено.

Ответникът е направил доказателствено искане за задължаване на ищеца по реда на чл.

190 ГПК да представи намиращи се у него писмени доказателства, което съдът намира за допустимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Д. С. Д. насрещен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане от ищеца, за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане от ответника, за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.

ДА СЕ ИЗДАДАТ на ищеца поисканите съдебни удостоверения, които да му послужат пред ГИС София и „Електрохолд България“ ЕАД, за да се снабди с удостоверителен документ и посочената информация относно клиентски номер №***.

Съдебните удостоверения да бъдат издадени при постъпване на проекти за съдебни удостоверения и документ за платена такса.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в срок до първото открито съдебно заседание за представи всички разписки за заплатени наемни цени по договор за наем от 06.01.2014г. за периода от 06.01.2019г. – 30.11.2019г. и по Договор за наем от 01.12.2019г. за периода от 01.12.2019г. до датата на предявяване на иска; подадените от ищеца годишни данъчни декларации, касаещи получени доходи от наем за периода 2014 – 2024г. относно процесните имоти. УКАЗВА на ищеца, че непредставянето на посочените документи би могло да се цени съгласно чл. 161 ГПК.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени в уточнителна молба вх.№306348 от 30.09.2024г. ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебнотехническата експертиза в размер на 400 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА вещо лице Д. Н. М.-Н*.

Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.10.2025 г. от 09:50 часа, за когато да се призоват страните.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, на ищеца по първоначално предявения иск – препис от отговора на исковата молба, а на ищеца по насрещния иск - препис от подадения отговор на насрещна искова молба.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС от Д. С. Д. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти:

Паркомясто №41, находящо се в гр. София СО, Район Триадица, в новопостроена жилищна сграда - ****, в УПИ 1-191, в кв. 8, местност „** III ***“ по плана на град София, целият с площ от 4 684 кв. м., на второ подземно ниво, кота - 6.80 м., с площ 20.77 кв. м., заедно с 1.35% идеални части от общите части на обект „Гаражи към жилищни сгради – блокове „А“ и „Б“, находящи се в УПИ 1-191, в кв. 8, местност „****“ по плана на град София, целият с площ от 4 684 кв. м., и толкова идеални части от правото на строеж за същия обект, което паркомясто №41 съгласно приложена актуална кад. схема на СОС и данъчна оценка, представлява 15/100 ид. части от самостоятелен обект с идентификатор ***, с административен адрес: гр. София СО, Район Триадица, ж. к. ***, бл. **;

Паркомясто №42, находящо се в гр. София СО, Район Триадица, в новопостроена 2 жилищна сграда, ****, в УПИ 1-191, в кв. 8, местност „** III ***“ по плана на град София, целият с площ от 4 684 кв. м., на второ подземно ниво, кота - 6.80 м., с площ 21.08 кв. м., заедно с 1.37% идеални части от общите части на обект „Гаражи към жилищни сгради – блокове „А“ и „Б“, находящи се в УПИ 1-191, в кв. 8, местност „****“ по плана на град София, целият с площ от 4 684 кв. м., и толкова идеални части от правото на строеж за същия обект, което паркомясто №42 съгласно приложена актуална кад. схема на СОС и данъчна оценка, представлява 15/100 ид. части от самостоятелен обект с идентификатор *** с административен адрес: гр.

София, СО Район Триадица, ж. к. ***, бл. **.

Ищецът твърди, че през 2008г. заедно с бившата си съпруга М. Й* Д.а придобил собствеността върху процесните паркоместа. В хода на проведено изпълнително производство ипотекарният кредитор „МКБ Юнионабнк“ ЕАД насочил принудително изпълнение върху процесните имоти. По силата на влезли в законна сила на 08.04.2014г. възлагателно постановление, вписано в СВ-София с вх. Рег. №***, том 52, книга Прехвърляния от 13.05.2014г., и възлагателно постановление, вписано в СВ-София с вх. Рег.

№***, том 52, книга Прехвърляния, ответното дружество /правоприемник на ипотекарния кредитор„МКБ Юнионабнк“ ЕАД/ придобило правото на собственост върху процесните паркоместа. Ищецът твърди, че ответникът не е бил въвеждан във владение върху имотите.

Считано от м.04.2014г. до настоящия момент ищецът осъществявал самостоятелно, явно, непрекъснато, видно и спокойно давностно владение върху имотите с намерения за своене, като същото не било прекъсвано. Ищецът сключил договор за наем от 06.01.2014г. и анекс към него, с предмет предоставяне на възмездно ползването върху имотите, като в анекса към договора наемодателят и наемателят констатирали наличието на посочените възлагателни постановления, като постигнали съгласие доколкото наемодателят продължавал на владее имотите, същите да се ползват от наемателя до отстраняването му принудителен ред от новия собственик „Първа инвестиционна банка“ АД. Ищецът заявява, че заплащал дължимите такси за паркоместата към етажната собственост, за единия имот била открита партида на името на ищеца във връзка с потребление на електрическа енергия в имота, като ищецът погасявал задълженията през периода 2007 г. – 2019г. Достъпът до подземния гараж, в който били разположени процесните имоти, се осъществявал чрез врата с електронно отваряне, като през целия исков период ищецът разполагал с устройства за достъп, които използвал лично и предоставял на наемателите през годините. На 09.11.2019г. ищецът прекратил договора за наем от 06.01.2024г. и на 01.12.2019г. сключил договор за наем с „***“ ЕООД с предмет предоставяне на възмездно ползване върху процесните паркоместа, действащ и към настоящия момент. Ищецът посочва, че е споделял пред наемателите и свои приятели намерението си да придобие процесните паркоместа въз основа на осъществявано давностно владение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва заявената претенция спрямо него като неоснователна и недоказана. Не оспорва следните факти: факта на придобиване на правото на собственост върху процесните паркоместа от Д. С. Д. и М. Й* Д.а по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №78, том I, рег. №***, нот. дело №***г. от 04.02.2008г.; факта на учредена договорна ипотека върху процесните имоти в полза на „МКБ Юнионбанк“ ЕАД, вписана с дв. вх. рег. №***, том IV, акт 11 в Служба по вписванията гр. София; факта на придобиване на правото на собственост върху процесните имоти от „Първа инвестиционна банка“ АД въз основа на извършена публична продан от ЧСИ С* Я* с рег.№*** в КЧСИ по и.д. №****** по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот вписано в СВ- гр. София на 13.05.2014г. с вх. Рег. № ***, том LII, акт №104, влязло в законна сила на 08.04.2014г. и Постановление за възлагане на недвижим имот вписано в СВ- гр. София на 13.05.2014г. с вх. Рег. № ***, том LII, акт №104, влязло в законна сила на 08.04.2014г. Ответникът посочва, че процесните имоти не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост предвид липсата на точна индивидуализация на имотите относно тяхното местоположение, цифрово обозначение, позволяващо разграничаване от съседни паркоместа, както и конкретизация на идеалните 3 части от гаража, които ищецът твърди, че владее. Ответникът посочва, че е придобил правото на собственост върху процесните паркоместа въз основа на приключила с издадени възлагателни постановления процедура по публична продан, като извършването на въвод във владение не съставлявало задължителна част от фактически състав на придобивния способ, обуславящ настъпването на вещно-прехвърлителния ефект. От момента на влизане в сила на цитираните възлагателни постановления – 08.04.2014г., ответникът придобил правото на собственост върху процесните имоти. Ответното дружество многократно извършвало действия, посредством които упражнявало правомощията си на собственик – осъществявало периодични огледи от потенциални купувачи, водило преговори с потенциални купувачи, включително с ищеца, упълномощило брокер с цел привличане на наематели и купувачи, заплащали дължимите данъци и такси във връзка с имотите, заприходени като част от активите на дружеството. Оспорва твърденията на ищеца за осъществявано самостоятелно, явно, непрекъснато, видно и спокойно давностно владение за периода от десет години, считано от 2014г. Посочва, че договорът за наем за срок до три години съставлявал сделка на обикновено управление. Доколкото по делото не се установявало сключването на наемно правоотношение за по-дълъг срок, твърденията на ищеца за осъществявано владение в период над 10 години били неоснователни. Оспорва доказателствената стойност на представените договори за наем, като оспорва достоверната дата на същите, както и изтъква липсата на издадени приемо-предавателни протоколи към тях за предаване на имота и доказателства за заплащане на наемна цена. Излага становище, че ищецът в качеството на наемодател, в съдържанието но сключените договори за наем е признал, че ответното дружество е придобило имота на публична продан, което изключвало намерението за своене на имотите. Ответното дружество посочва, че ищецът по никакъв начин не е манифестирал намерението си да свои имота, като сключването на облигационни договори, заплащането на комунални разходи, завеждането на партида за тези разходи на името на ищеца и ползването на имота според неговото предназначение не представлявали действия, с които се отричат правата на досегашния собственик на имота. Липсата на субективен елемент от фактическия състав на придобивната давност се установявала и от проведени преговори с брокер във връзка със закупуване на процесните паркоместа, като тези действия водили и до прекъсване на давностното владение. Оспорва твърденията на ищеца, че е започнал да владее процесните паркоместа от края на месец април 2014г., като дори да бъде прието наличието на владение се оспорва факта на изтекъл давностен период от 10 години, т.к. същият е прекъсван неколкократно, включително с изразено от ищеца през 2023г. намерение за закупуване на имотите. Уточнява, че съгласно чл. 3 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., както и за периода на обявена извънредна епидемична обстановка 14.05.2020 – 14.06.2020г., не е текла придобивна давност. В заключение ответникът оспорва по отношение на ищеца да е изтекъл твърдения 10-годишен период на придобивна давност, въз основа на която да е придобито правото на собственост върху процесните паркоместа.