Решение № 26 от 19.02.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Кърджали, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20245100500290 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С Решение № 340/27.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1009/2023 г., Кърджалийският районен съд е осъдил ответника З. "Б" ** да заплати на ищците Х. В. Д. и Д. Х. Д., по предявените от тях искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата в размер на по 10 000 лв., за всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 13.01.2023 г., причинено от И.П.И. от гр. Х., в качеството му на водач на лек автомобил марка "С", с рег. № ****** застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG /02/122002245122, валидна до 29.07.2023 г. ,ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.07.2023 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил искането за присъждане на законна лихва върху главниците за периода от 13.01.2023г. до 26.07.2023 год., като неоснователно.

Първоинстанционният съд е осъдил ответника З. "Б" ** да заплати на ищците Х. В. Д. и Д. Х. Д., по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, сума в размер на 3 350 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за унищожения изцяло лек автомобил марка "Х." с рег. № ******, представляващ СИО, вследствие на ПТП, настъпило на 13.01.2023г., причинено от И.П.И. от гр. Х., в качеството му на водач на лек автомобил марка "С", с рег. № ****** застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG /02/122002245122, 1 валидна до 29.07.2923 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2023 год. до окончателното й плащане, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 3 350 лв. до пълния предявен размер от 5 500 лв., както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 13.01.2023 г. до 26.07.2023 г., като неоснователни.

Ответникът З. "Б" ** е осъден да заплати на ищеца Х. В. Д. сумата в размер на 345 лева, разходи за лечение представляващи обезщетение за имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 13.01.2023 г., причинено от И.П.И. от гр. Х., в качеството си на водач на лек автомобил марка "С", с рег. № ****** застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG /02/122002245122, валидна до 29.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2023 г. до окончателното й плащане, като съдът е отхвърлил искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 13.01.2023 г. до 26.07.2023 г., като неоснователно.

Ответникът З. "Б" ** е осъден да заплати на Д. Х. Д. сумата в размер на 105 лв. - разходи за лечение, представляващи обезщетение за имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 13.01.2023г., причинено от И.П.И. от гр. Х., в качеството му на водач на лек автомобил марка "С", с рег. № ****** застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG /02/122002245122, валидна до 29.07.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2023 г. до окончателното й плащане, като съдът е отхвърлил искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 13.01.2023 г. до 26.07.2023 г., като неоснователно.

Първоинстанционният съд е осъдил ответното застрахователно дружество да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 3 343 лв., изчислени по съразмерност.

Съдът е осъдил ищците да заплатят на ответното застрахователно дружество З. "Б" **, направените по делото разноски в размер на 398.10 лв., изчислени по съразмерност.

С постановено по делото в производство по чл.248 от ГПК Определение № 1259/05.11.2024 г., решаващият съд е оставил без уважение молбата на З.

"Б" ** за присъждане на направените от същото съдебни разноски, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 05.08.2024 г.

В основата на настоящото въззивно производство стои депозираната чрез процесуален представител от ответника в първоинстанционото производство З. "Б" ** частична въззивна жалба, насочена против първоинстанционното решение в частта му, с която на ищцата Д. Х. Д. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 4 000 лв. до размера на присъдените 10 000 лв. В жалбата се изтъкват съображения за неправилност на съдебния акт в атакуваната му част. Иска се първоинстанционното решение в тази му част да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което предявеният иск за сумата над 4 000 лв. бъде отхвърлен. В жалбата са изложени съображения, че в обжалваната част, съдът не е съобразил получените от ищцата Д. травми и, че лечението й е протекло сравнително бързо в период не повече от 2-3 месеца, 2 без оперативен период и интервенции, а само медикаментозно с принудителен покой, както и че към настоящия момент същата е напълно възстановена.

Изтъква се в този смисъл, че присъденият й размер за репариране на причинените неимуществени вреди се явява несъобразен със съдебната практика по сходни увреждания и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост. Жалбодателят претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция. А при условията на евентуалност, прави с въззивната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил чрез процесуален представител отговор на въззивната жалба от ответника по същата Д. Д., с изложени съображения за нейната неоснователност. С отговора се претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата Х. Д..

В съдебно заседание, жалбодателят З. "Б" **, чрез представено от процесуалния му представител писмено становище, поддържа въззивната жалба и оспорва подадения отговор. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции за адв. възнаграждение и заплатена държавна такса.

В съдебно заседание, ответниците по жалбата - Х. Д., лично и Д. Д., чрез процесуален представител, оспорват въззивната жалба. Ответницата по жалбата Д. Д. представя нови писмени доказателства.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният Кърджалийски районен съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, и във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу З. "Б" ** за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищците Х. Д. и Д. Д., вследствие на настъпило на 13.01.2023г. ПТП, причинено от водач, застрахован при ответника по застраховка „ГО“ на автомобилистите, а именно: обезщетение за причинените им неимуществени вреди в размер на от по 10 000 лв. /след извършено увеличение в о.с.з. от 27.06.2024 г./ за всеки един от тях, и обезщетение за имуществени вреди : в размер на 5 500 лв. общо за двамата ищци, представляваща стойност на изцяло унищожения им, представляващ СИО, лек автомобил марка "Х." с рег. № ******, в размер на сумата от 345 лв. за ищеца Д. и сумата 105 лв. за ищцата Д., представляващи разходи за лечение, ведно със законна лихва върху присъдените суми, считано от датата на настъпване на вредата - 13.01.2023 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по 3 останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В този смисъл, изхождайки от контекста на депозираната частична въззивна жалба, предмет на проверка в настоящото въззивно производство е решението в осъдителната му част, касаеща ищцата Д. Д. в аспекта на изложените доводи за завишеност на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на процесното ПТП за разликата над 4 000 лв. до присъдения размер от 10 000 лв.

При така очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно.

Намира същото за допустимо в обжалваната му част, а с оглед изложените във възивната жалба доводи, го намира и за правилно по следните съображения :

В производството страните не спорят, че на 13.01.2023 г., в около 14.50 часа на път I – 5, км. 324+ 650, в района на с. П., Община Ч., област К., И.П.И. от гр. Х., като водач на лек автомобил марка "С", с рег. № ****** поради движение с превишена и несъобразена скорост, внезапно навлязъл в насрещното платно за движение, ударил силно управлявания там от ищеца Х.

В. Д., в присъствието на возещата се в колата негова съпруга-ищца Д. Х. Д., техен /в режим на СИО/ лек автомобил марка "Х", модел "М." с рег. № ******, в резултат на което последният се обърнал в канавката, в дясно от пътя по таван.

От фактическа страна не е спорно по делото и обстоятелството, че по отношение на л.а., управляван от деликвента, е била налице валидно сключена с З. "Б" ** задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № BG /02/122002245122, валидна до 29.07.2023 г., предопределяща казуса и отговорността на ответното в първоинстанционното производство, жалбодател в настоящото застрахователно дружество.

Съгласно приетото заключение, изготвено по назначената по делото СМЕ, решаващият съд изградил извод, че ищцата Д. Д. в пряка причинна връзка с процесното ПТП е получила контузия на гръдния кош и корема, и компресионна пукнатина на гръдната кост. Последвал е престой в хирургично отделение на МБАЛ „ Д-р Ат. Дафовски“ АД-Кърджали от 13.01.2023 г. до 19.01.2023 г., където е проведено медикаментозно лечение, и е назначен принудителен покой, като оздравителният и възстановителен период е продължил около 3 месеца и към момента е приключил. Вещото лице е дало и заключение, че увреждането, съставляващо счупване на гръдната кост в горната й част, в областта на дръжката й, е доказателство за действието на коректно поставен предпазен колан. При Д. не се установяват заболявания, които да са повлияли на лечението на травмите и възстановителния процес.

Вещото лице установява и, че обичайният възстановителен период за получените травми е около 1-2 месеца за нефизически труд и около 3 месеца за физически труд, като уврежданията получени от Д., са характерни за автомобилна травма на пътник в купето на автомобила с поставен предпазен колан.

В откритото съдебно заседание, проведено на 28.07.2024 г., вещото лице е посочило, че компресионната пукнатина на гръдната кост, е довела до 4 затруднения на движението на снагата за срок по-голям от 30 дни, което пък съгласно разпоредбата на чл.129 от НК съставлява средна телесна повреда.

Пред въззивния съд са представени нови писмени доказателства, установяващи, че след постановяване на обжалвания съдебен акт, на 30.08.2024г. ищцата Д.Д. е диагностицирана със заболяване „Смесено тревожно-депресивно разстройство“, и че на същата при преглед, осъществен на 31.10.2024 г., е констатирана подутина и болка в областта на лявата гърда, а при осъществения на 01.11.2024 г. ехомамографски преглед, при анамнеза за травма при ПТП от колана на автомобила, е видуализирана рязко отграничена лезия /възпаление в тъкан, която е претърпяла травма или въздействие/ с ехографска характеристика на организиран хематом, изискващ проследяване.

Както беше казано, правилността на обжалвания съдебен акт подлежи на преценка с оглед изрично изложените във въззивната жалба доводи за прекомерност на определеното на ищцата Д. Д. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 4 000 лв. до присъдените 10 000 лв. За да постанови съдебния си акт в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че присъденото обезщетение в най-пълна степен би довело до репариране на претърпените от ищцата вреди, като размерът на обезщетението е съобразил с обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие и нормативно установените лимити на гражданската отговорност на застрахователните дружества при причинени неимуществени вреди и наложилите се морални норми в обществото, както и със съдебната практика.

Разпечатката съдържа 36 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8aff08df-b747-4cbb-a694-52ea56d99941