Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 165 от 10.03.2026, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 2190/2025
Вид
Решение № 165
Подписан
10.03.2026
Състав
Димитър Руменов Беровски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Благоевград, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210102190 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от А. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, чрез процесуалния представител адв. Н. Л., съдебен адресат: адв. Н.

Г. Л., с личен номер ****, адрес на упражняване на дейността: *****, телефонен номер **********, имейл: ***** против „МОНЦА - ВН“ ЕООД, ЕИК 200251887, със седалище и адрес на управление: гр. ***** представлявано от *****а.

Ищцата е предявила срещу ответника искови претенции, както следва:

1) за признаване за незаконно и за отмяната на уволнението й от заеманата при ответника длъжност „продавач-консултант“ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);

2) за възстановяването й на посочената длъжност (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ).

В хода на процеса е направен отказ на предявения иск за възстановяване на ищцата на заемната при ответника до уволнението длъжност, поради което на основА.е чл. 233 ГПК с Определение № 211 от 05.02.2026г., постановено на същата дата открито съдебно заседА.е е прекратено частично производството, в частта му относно иска с правна квалификация чл.

344, ал. 1, т. 2 КТ, предявен от ищцата А. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: село ***** против ответника „Монца-ВН“ ЕООД, ЕИК 200251887, със седалище и адрес на управление: град ****** 3, представлявано от *****а, с който се иска възстановяване на ищцата на заеманата при ответника длъжност „Продавач-консултант“. Определението за частично прекратяване на производството е влязло в сила на 26.02.2026г.

Ищцата твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника, въз основа на трудов договор от 09.06.2025г., по силата на което е заемала длъжността „продавачконсултант". Заявява, че разбрала, че била бременна, поради което на 14.07.2025г. била уведомила съпруга на управителката ***** за това й състояние, като му била предоставила писмено уведомление и амбулаторен лист от доктор ****. Поддържа, че ***** видимо се бил ядосал, повишил тон и й обявил, че трудовото й правоотношение ще бъдело прекратено, тъй като не му трябвали бременни служителки. Излага, че на 15.07.2025г. била входирала до ответника уведомление и амбулаторен лист от доктор ****, с която уведомила работодателя, че била бременна и че искала да упражнила трудовите й права поради това й качество. Сочи, че след това с два последователни болнични листа, съответно от 15.07.2025г. и от 1

21.07.2025г. била в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 15.07.2025г. до 17.08.2025г. Навежда, че на 18.07.2025г. била получила Заповед № 002/15.07.2025г. за прекратяване на трудовия договор на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Заявява, че след това на 17.08.2025г. била получила втора Заповед № 003/21.07.2025г. за прекратяване на трудовия договор. В тази нова заповед е било добавено ново основА.е за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно чл. 71, ал. 1 КТ. Смята, че тази втора заповед на работодателя не е била породила прекратително действие, като в тази връзка развива подробни съображения. Излага доводи и че прекратяването на трудовия й договор е било незаконосъобразно, тъй като се била ползвала от предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 333, ал. 5 КТ. Счита, че не бил налице и фактическият състав на прекратителното основА.е по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.

Ответникът намира уволнението за законосъобразно. Не оспорва факта, че ищцата е работила при него по трудов договор на длъжността „продавач-консултант", като трудовото й правоотношение било прекратено. Оспорва всички останали фактически твърдения на ищцата. Поддържа, че процесният трудов договор бил срочен на основА.е чл. 70, ал. 1 КТ.

Излага, че трудовият договор не бил прекратен, защото ищцата била бременна, а защото не била показала необходимите качества и не се била справила с работата, съобразно предвиденото в длъжностната й характеристика за продавач на автомобили. Заявява още, че в случая не били приложима предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 333, ал.

5 КТ.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е искова претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с който се претендира да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението на ищцата от заеманата при ответника длъжност „продавач-консултант".

В принципен план трудов договор се прекратява по начините и предпоставките, изрично предвидени в КТ. ОсновА.ята, на които работодателят може да упражни правото си да прекрати трудовите договори са изрично посочените в КТ. Законосъобразното упражняване на това право подлежи на контрол от съда, в случаите, когато е оспорено от работника или служителя чрез иск по чл. 344, ал. 1 КТ. Тъй като правото на прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя се реализира с връчването на предизвестието или на самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, в случаите на неспазено предизвестие, преценката за законосъобразното му упражняване се извършва именно към този момент. За извършването й обаче трябва да съществува яснота, на което от предвидените в закона основА.я работодателят е упражнил правото си. Това налага изискването във всички случаи на прекратяване на трудовия договор работодателят да излага мотиви за основА.ето, на което извършва прекратяването. При спор за законосъобразност на извършеното прекратяване на трудовия договор от значение ще е именно посоченото в мотивите на заповедта основА.е за прекратяването, а не друго такова дори и то да е съществувало реално към момента на прекратяването. Задължението за излагането на мотиви към заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е свързано на първо място с осигуряване на възможността на работника или служителя да защити правата си при оспорване на прекратяване и на второ място с различните правни последици на отделните основА.я за прекратяване. Конкретното съдържА.е и обема на мотивите са различни с оглед на отделните основА.я за прекратяването на трудовия договор.

Доколкото изложените към заповедта за прекратяване на трудовия договор мотиви са именно във връзка с осъществяване на правото на защита на работника или служителя то липсата на такива ще е основА.е за незаконност на прекратяването.

Съгласно чл. 335, ал.1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. Когато трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление, правният ефект на прекратяване 2 настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е достигнало до насрещната страна, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие на изявленията на стрА.те по договора. Изготвянето на заповед за уволнение съставлява техническа дейност; подписването на заповедта от представляващия работодателя обективира намерението му за прекратяване на трудовото правоотношение, но волеизявлението за прекратяване поражда правен ефект с надлежното връчване на заповедта за уволнение на работника. Без значение за настъпването на такава правна последица е дали изявлението е съобразено или не с изисквА.ята за мотивираност, за наличие на основА.ето за прекратяване или за спазване на правилата за закрила при уволнение. Това има отношение към законосъобразността на прекратяването, преценката за която се прави към момента на настъпването му. Изявления за прекратяване, отправени след друго вече получено и произвело действие, не водят до такава правна последица и не внасят каквито и да е изменения в първото.

Ако трудовото правоотношение е прекратено с връчването на една заповед, връчването на последващи заповеди е правно ирелевантно, тъй като правната промяна прекратяване на трудово правоотношение е настъпила, с последващо упражняване на същото потестативно право не може да настъпят нови промени. Следователно впоследствие получена от работника или служителя на последваща, втора заповед за прекратяване на трудовото правоотношение нито е сА.рала първата, нито е произвела прекратително действие.

Трудовият договор се прекратява от момента на получаването на писменото изявление на работодателя, а законността на уволнението се преценява с оглед на конкретните обстоятелства, на които се основава упражненото потестативно право. То би било незаконно, ако не са се осъществили фактите, включени в хипотезата на приложеното от работодателя основА.е за прекратяване на трудовото правоотношение.

Субективното право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно право, което се упражнява с едностранно писмено волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина у работника или служителя. Фактическият състав на основА.ето включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата.

Липсващите качества означават фактическа липса на знА.я, умения и навици за изпълнение на работата. ОсновА.ето за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо оценъчно и неопределено понятие- „липсата на качества за изпълнение на работата“. СъдържА.ето на това понятие включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знА.я, умения или навици. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знА.я, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т.5 КТ, работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора. В заповедта за прекратяване на трудов договор на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа (вж. т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. дело № 4 от 2017 г. на ОСГК на ВКС).

Горните принципни положения имат пряко отношение към фактическите и правните проблеми, които поставя разглеждА.ят казус, поради което именно на тяхната плоскост трябва да се потърси и разрешението на последните. В тази връзка е необходимо да се съобрази следното:

Не е спорно между стрА.те в настоящото производство, че те са се намирали в безсрочно трудово правоотношение, в рамките на което ищцата е заемала при ответника длъжността „продавач-консултант“. Това обстоятелство се установява и от приетото копие на от 3 процесния трудов договор № 013/09.06.2025г. Уговореното основно месечно брутно трудово възнаграждение било 1400 лв. Безспорно е между стрА.те, а е видно и от съдържА.ето на процесния трудов договор, че същият е сключен на основА.е чл. 70, ал. 1 КТ. В тази връзка в трудовия договор е бил включен и срок за изпитване в полза на работодателя, като този срок е бил шест месеца.

В настоящия случай е спорно между стрА.те е кога и с коя заповед е прекратен процесният трудов договор. Според тезата на ищцата това е станало с първата заповед, а именно Заповед № 002/15.07.2025г., получена от нея на 18.07.2025г. Според тезата на ответника това се е било случило със втората Заповед № 003/21.07.2025г., получена от ищцата близо един месец по-късно, а именно на 17.08.2025г. И в двете заповеди е посочена следната причина за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно: поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, отразени в длъжностната характеристика. Установява, че и в двете заповеди е отразено, че са били издадени в съответствие с чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.