Решение № 155 от 31.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Русе, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20254520201784 по описа за 2025 година , като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 1784 по описа на съда за 2025 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на А. Ж. Ж. против Наказателно постановление № К1758 от 03.11.2025 г., издадено от Заместник кмет на Община Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 133, ал. 1 от Закон за управление на отпадъци /ЗУО/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 133, ал. 1, т. 1 от ЗУО.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон, поради което се моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят А. Ж., редовно призован, се явява лично и заедно с адв. Д. Петкова от Адвокатска колегия-Русе, действаща в качеството на упълномощен процесуален представител, като поддържат изложеното в жалбата, доразвивайки го от фактическа и правна страна в хода на съдебната прения. Молят обжалвното наказателно постановление да се отмени и претендират направените разноски за процеуално представителство.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получен от жалбоподатя на 13.11.2025 г., а жалбата е подадена на 24.11.2025 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 01.09.2025 г., около 14:55 часа, на връщане от вилата си, жалбоподателят А.

Ж. спрял управляваното от него МПС - лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, с регистрационен номер Р****ВТ, в гр. Русе, бул. „Гоце Делчев“ № 180, до автосервиз „Трабекс“, и през отворения прозорец на колата изхвърлил найлонова торбичка с отпадък на неразрешените за това места - в близост до съдовете, предназначени за битови отпадъци.

Свидетелят И. И., след като се запознал с предоставения му запис от камера за видеонаблюдение, заснела гореизложеното, приел, че с действията си жалбоподателят Ж. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 133, ал. 1, т. 1 от ЗУО, като в тази връзка съставил АУАН № 0002493/14.10.2025 г., който бил подписан от последния с отбелязване, че има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не се възползвал от предоставената му от законодателя възможност да представи подробни такива.

Въз основа на съставения АУАН, Заместник кмет на Община Русе, действащ в качествто му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентично с това, съдържащо се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 133, ал. 1, т.

1 от ЗУО на основание чл. 133, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № 0002493/14.10.2025 г., Наказателно постановление № К1758 от 03.11.2025 г., гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля И. Д. И. и дадените от обяснения в хода на 2 съдебното следствие от жалбоподателя Ж., както и веществено доказателство – оптичен носител, приобщено чрез извършен оглед по реда на чл. 285 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН, в присъствието на жалбоподателя, процесуалния му представител и актосъставителя.

Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗУО нарушенията по чл. 133, ал. 1, т. 1 от ЗУО се установяват с акт на директора на РИОСВ или на оправомощени от него длъжностни лица, както и от длъжностни лица, оправомощени от кмета на съответна община.

Съответно съгласно чл. 157, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗУО наказателните постановления се издават от директора на РИОСВ, както и от кмета на общината или от оправомощени от него длъжностни лица. В процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител – старши полицай при Общинска полиция. Съответно наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Заместник кмет на Община Русе, оправомощен със Заповед № РД-01-1821/09.06.2025 г.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава му, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана

3 административнонаказателната пълноценно защитата си. му отговорност, респективно да организира

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от съставяне на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.

34 от

ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде изведен единствения възможен от правна страна извод, а именно, че А.

Ж. Ж. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушението на разпоредбата на чл. 133, ал. 1, т. 1 от ЗУО, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 133, ал. 1, т. 1 от ЗУО представлява едновременно норма, предписваща поведение и санкционна норма, въвеждаща санкция – административно наказание „Глоба“ в размер от 300 до 1000 лева, за физическо лице, което изхвърля отпадъци на неразрешените за това места или в съдове или торби, различни от определените от общината за измерване на количество битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси.

Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 2 от ЗУО за явни маловажни случаи на административни нарушения по ал. 1, т. 1 и 4, установени при извършването им, овластените за това органи налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лева срещу издаване на фиш по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

В разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ЗУО е дадена легална дефиниция за „явно маловажен случай“, съгласно която явно маловажен случай на нарушение ще е налице, когато деянието разкрива явно незначителна степен на обществена опасност.

От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи, че на посочените в обжалваното наказателно постановление дата – 4

01.09.2025 г., и място – гр. Русе, бул. „Гоце Делчев“ № 180, до автосервиз „Трабекс“, жалбоподателят А. Ж. е изхвърлил найлонова торбичка с отпадък на неразрешените за това места - в близост до съдовете, предназначени за битови отпадъци. По този начин последният е осъществил от обективна страна състава на нарушението на разпоредбата на чл. 133, ал. 1, т. 1 от ЗУО.

От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината евентуален умисъл, доколкото нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и макар да не е целял пряко настъпването им, е допускал това. В съзнанието на жалбоподателя Ж. са намерили отражение представи, че изхвърля отпадък на неразрешено за това място, като във волево отношение допускал това.

Административнонаказващият орган е издирил относимата санкционна разпоредба – чл. 133, ал. 1, т. 1 от ЗУО, и отчитайки разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, наложил наказание в минимален размер, а именно „Глоба“ в размер на 300 лева. В процесния случай няма как да намери приложение разпоредбата на чл. 133, ал.

2 от ЗУО, доколкото тя касае само хипотезите, в които нарушението е било установено при извършването му. Настоящият не е такъв, тъй като актосъставителят е съставил АУАН, след като се е запознал с предоставения му запис повече от месец след извършване на нарушението.

Съгласно чл. 28 от ЗАНН за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като вместо това следва да го предупреди писмено, че при повторно извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За маловажен случай следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (аргумент от чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН).

Съдът намира, че процесният случай следва да се квалифицира като маловажен случай, доколкото се констира, че извършеното от жалбоподателя Ж. нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. До този извод съдът стигна, отчитайки малкото количество на изхвърления отпадък, както и че същият е изхвърлен в непосредствена близост до съда, предназнчен за битов отпадък. По делото не се установи жалбоподателят да е бил санкциониран за нарушения на ЗУО и съответните му подзаконови нормативни актове, както и да са налице други отегчаващи вината обстоятелства.