Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 25087 от 10.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4182/2026
Вид
Определение № 25087
Подписан
10.07.2026
В сила
10.07.2026
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25087 гр. София, 10.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110104182 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от името на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, срещу В. С. П., ЕГН **********, с която ищецът е предявил срещу ответника обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр чл.

99 ЗЗД за признаване за установено, че В. С. П., ЕГН ********** дължи в полза на „АПС Бета България“ ЕООД суми, както следва: 1/ сумата от 1636,13 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 23.06.2023 г., вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.05.2025 г.; 2/ сумата от 724,84 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 23.06.2023 г. до 23.12.2024 г.; 3/ сумата от 43,61 евро, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 23.12.2024 г. до 11.08.2025 г., както и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземанията. За сумите е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 593/2025 г. по описа на Районен съд – Своге.

Ищецът твърди, че на дата 23.06.2023 г. длъжникът В. С. П. е сключил Договор за потребителски кредит № *** със „Сити Кеш" ООД, по силата на който е получил сумата от 3200 лева, срещу което се е съгласил да върне 18 броя вноски по 609 лева в срок до 23.12.2024 г.. Заявява, че бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 44 %, както и ГПР в размер на 53,73 %.

Изтъква, че съобразно уговореното в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по договора, страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума. Заявява, че процесният договор бил сключен по електронен път по силата на ЗПФУР.

Сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от дата 21.05.2025 г. „Сити Кеш" ООД като цедент е прехвърлило своите вземания 1 към Длъжника по процесния договор на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД. Сочи, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си до изтичането на крайния срок за погасяване. Счита, че уведомяването на длъжника за цесията е надлежно извършено с връчването на исковата молба.

Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск изцяло по основание и размер.

Твърди, че договорът е нищожен, тъй като липсват подписи както на кредитора, така и на кредитополучателя. Оспорва активната легитимация на ищеца с довода, че приложеният договор за кредит е сключен с „Кредирект" ЕООД, а не със „Сити Кеш" ООД, и съответно липсва надлежен договор за цесия и уведомяване на длъжника. Оспорва усвояването на процесната сума и твърди, че не са отчетени евентуални извършени плащания.

Счита, че е налице нелоялна търговска практика при изчисляването на ГПР от 53,73 % и лихвения процент от 44 %. Алтернативно твърди, че договорът е нищожен в частта за лихвите и че ГПР не може да надхвърля 50 %. Намира претендираните размери за неясни поради противоречие между исковата молба и погасителния план. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост.

Моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да се приложи за послужване към настоящото дело ч.гр.д. № 38665/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 66 състав.

Съдът намира, че на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, и предвид изложените твърдения за извършени плащания на дължими суми по процесния договор, следва да допусне служебно изслушване на съдебносчетоводна експертиза в настоящото производство със задачи, както следва: 1/ Изпълнил ли е първоначалният кредитор задължението си по договор за потребителски кредит № *** от 23.06.2023 г. да предаде заемната сума в размер на 3200 лв. в полза на заемополучателя В. С. П., и ако да - на коя дата е усвоена сумата; 2/ Извършвани ли са плащания по договор за потребителски кредит № *** от 23.06.2023 г. от заемополучателя В. С. П., ако да, то какви задължения по процесния договор за потребителски кредит са погасени с извършените плащания; 3/ Какъв е размерът на останалите непогасени задължения (главница, договорна лихва, обезщетение за забава) към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК? 4/ Какъв би бил Годишният процент на разходите (ГПР) по Договор за потребителски кредит № *** от 23.06.2023 2 г., в случай че в същия бъдат включени сумите във връзка с уговорената в чл.

18, ал. 1, вр. с чл. 6 от договора неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 6 344.34 лв. , както и предвидените в приложимата Тарифа такси и разходи за събиране на вземането при забава? Така изчисленият процент надхвърля ли максимално допустимия петкратен размер на законната лихва по чл. 19, ал. 4 от ЗПК към датата на сключване на договора? 5/ Да се изготви вариант на заключението, които да посочи какъв е размерът на останалите непогасени задължения по процесния договор за потребителски № *** от 23.06.2023 г. в случай, че по него се приеме за дължима само стойността на главницата, като се приспаднат от нея погасените от ответника вноски.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

I. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2026г. от 10:45 часа, за когато да се призоват страните.

II.ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Ищецът твърди, че е налице валидно сключен Договор за потребителски кредит № *** от 23.06.2023 г., по който ответникът е получил сума от 3200 лева. Твърди се неизпълнение на задълженията за връщане на кредита на 18 вноски до 23.12.2024 г.. Ищецът черпи правата си от Договор за цесия от 21.05.2025 г., с който вземането му е прехвърлено. Ответникът оспорва дълга изцяло. Възразява за нищожност на договора поради липса на форма (подписи), нищожност на клаузите за възнаградителна лихва и ГПР поради противоречие със закона (ГПР над 50%) и добрите нрави. Оспорва активната легитимация на ищеца, действителността на цесията и факта на усвояване на заемната сума.

2 . Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

3.Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.

4.Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са 3 общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5.Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател и В. П., в качеството на заемополучател, е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, че е било договорено възнаграждение в претендирания размер, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на което ищецът е предоставил на заемополучателя посочените в исковата молба услуги, а за последния е възникнало задължение да заплати възнаграждение за получените услуги в претендирания размер; действителността на процесния договор за потребителски кредит; изпадането на ответницата в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти III.По доказателствата:

ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите, представените ведно с исковата молба и отговора на искова молба.

ПРИЛАГА за послужване по делото ч.гр.д. № 593/2025 г. по описа на Районен съд Своге.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в мотивите на настоящото определение, при депозит в размер на 300 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М..

Вещото лице да се уведоми след представен по делото платежен документ за внесен депозит.

УКАЗВА на ищеца, че на основание чл. 77 ГПК, ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране.

IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от 4 един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.