Решение № 2350 от 05.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2350 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100510078 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20043762 от 22.06.2022 г. по гр.д. № 11211/2021 г. по описа на СРС, 87 с-в са отхвърлени като неоснователни предявените от „П.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. ****, срещу „Г.К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 6500.00 лева платено по фактура № 1874 от дата 28.06.2016 г. по Договор за консултантски услуги от 29.06.2016 г. авансово възнаграждение, подлежащо на връщане поради разваляне на договора, и осъдителен иск с правно основание чл.88, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 200.00 лева - платени суми по фактура № 2000000036 от дата 29.06.2016 г. и фактура № 20000000125 от дата 29.08.2016 г. за изготвяне и извършване на енергиен одит /обследване за енергийна ефективност/ на обект с адрес гр. Ямбол, ул. „****, представляващи претърпени вреди от неизпълнение на Договор за консултантски услуги от 29.06.2016 г.

В срок е подадена въззивна жалба срещу решението от ищеца „П.“ ЕООД с излагане на доводи за неправилност, поради необоснованост на фактическите констатации във връзка с установените по делото факти чрез събраните доказателства, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила.

Поддържа, че при неправилно установена фактическа обстановка с оглед 1 събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до неправилни правни изводи, че предявените искове са неоснователни. При постановяване на решението съдът не е взел предвид, че са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на т.нар. неустойка по чл. 14 от договора. В частност проект за кандидатстване по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020, процедура BG16RFOP0023.001 „Енергийна ефективност за малките и средните предприятия“, бил отхвърлен на формално основание- изготвеният от ответника проект не бил допуснат, тъй като програмата не финансирала търговска дейност на възложителя и същият формално не отговарял на критериите, заложени в програмата.

Това по същество означавало, че възложителя не е следвало да кандидатства по тази програма. За това обстоятелство изпълнителят дори не е уведомил възложителя.

Последният сам извършил проверка на 27.04.2017 г. и узнал, че проектът не е допуснат поради обстоятелството, че програмата не финансира търговската дейност на възложителя и същият формално не отговарял на критериите, заложени в програматане е следвало да кандидатства по нея. Именно поради допуснатата грешка и небрежност от страна на изпълнителя – ответник се е стигнало до грешно съветване за подаване на документи по програма, която не финансира дейността на възложителяищец. От своя страна и грешното консултиране и съветване от страна на ответника е довело за сключване на договор с „ЕЕС-Е.Е.С.“ ЕООД, с предмет: Извършване на енергиен одит /“обследване за енергийна ефективност“/, по който е заплатена сума за гарантиране успеваемост на проекта.

При доказано виновно неизпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя, на възстановяване подлежат заплатените суми, както и настъпилите вреди от неизпълнението, които са пряка и непосредствена последица от него.

Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Г.К.“ ЕООД е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за потвърждаване на постановеното решение, като правилно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи 2 служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира следното:

Производството е образувано по предявени искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и в чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

В подадената искова молба ищецът „П.“ ЕООД , като възложител поддържа твърдения, че за ответника „Г.К.“ ЕООД, като изпълнител е възникнало задължение за връщане на заплатената сума /възнаграждение/ от 6 500.00 лв. като последица от неизпълнението на задължение на ответника по сключения между страните договор за консултантски услуги от 20.06.2016 год. - изготвеният от него проект не бил допуснат, тъй като програмата не финансирала търговската дейност на възложителя и същият формално не отговарял на критериите, заложени в програмата /т.е. не е следвало да се кандидатства по тази програма/. Претендира последиците от развалянето на договоравръщане на заплатеното възнаграждение 6 500.00 лв., като поддържа, че е претърпял и имуществени вреди в размер на 5 200.00 лв. - направени разходи във връзка с изпълнението на процесния договор, изразяващи се в заплащането на възнаграждение по договор №36 от 29.06.2016 год., сключен с „ЕЕС-Е.Е.С.“ ЕООД, с предмет:

Извършване на енергиен одит /“обследване за енергийна ефективност“/.

В подадения отговор на исковата молба ответникът „Г.К.“ ЕООД оспорва иска по основание и размер. Възразява срещу твърденията на ищеца, че не е осъществявал необходимото дължимо съдействие, като заявява, че е изпълнил задължението си да изготви избраната от ищеца програма, декларирана изрично в чл. 2 от договора, и при подобно изрично изявено желание за конкретен проект за изпълнителя не съществува възможност да откаже изготвянето. Твърди, че ищецът не му е предоставял необходимата информация и документация за изпълнение на задълженията по договора. Оспорва твърденията на ищеца, че след внасяне на документите за участие по процесната програма ответникът не го е уведомявал за движението на проекта.

Счита, че сключеният между ищеца и третото за делото лице „ЕЕС - Е.Е.С.“ ЕООД договор за извършване на енергиен одит не може да валидно да го обвърже относно процесната сума в размер на 5200.00 лева. Моли, съдът да отхвърли исковете му.

С постановеното решение СРС е приел, че ответникът е изпълнил възложената му работа по договор за консултантски услуги, сключен на 20.06.2016 г. с ищеца, по който съответно му е било заплатено възнаграждение в размер на 6 500.00 лв. без ДДС.

Съдът е приел за установено сключването на Договор № 36/2016 г. между ищеца 3 и „ЕЕС - Е.Е.С.“ ЕООД с предмет извършване на енергиен одит (обследване на енергийната ефективност“) на обект с адрес: гр. Ямбол, ул. „****, с оглед изпълнението от ищеца на задължението му поето по консултантския договор да сключи договор с трето за спора лице във връзка оказване на необходимото съдействие на ответника. По този договор ищецът заплатил на „ЕЕС - Е.Е.С.“ ЕООД дължимото възнаграждение в размер на 5200.00 лв. без ДДС.

Съдът е приел, че в производството не са налице условията за ангажиране отговорността на ответника доколкото по делото не е установено по безспорен начин наличието на изявление от ищеца отправено до ответника за разваляне на сключения консултантски договор, поради неизпълнение на поетите задължения.

Решението е неправилно.

Както е посочено в изразеното становище в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 163 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6458/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, което се възприема от настоящия състав, искането за връщане на даденото по договор може да се тълкува като изявление за разваляне на договора, ако в зависимост от всички факти може да се приеме, че има недвусмислена воля за прекратяване на облигационното отношение. Това е така, защото възстановяването на съществуващото положениe /restitutio in integrum/ също е последица от неизпълнението, поради което искането за връщане на даденото може да съдържа и имплицитно изявление за разваляне.

В случая, както бе посочено, с подадената искова молба ищецът е отправил изявление за връщане на заплатеното на ответника възнаграждение по договора за консултантски услуги поради пълно неизпълнение на последния по вина на изпълнителя. Отправил е и искане за заплащане на причинените му от неизпълнението имуществени вреди изразяващи се в заплатено възнаграждение по сключения с трето лице договор във връзка оказване на необходимото съдействие на ответникаизпълнител. При така изявената изрична и недвусмислена воля за връщане на даденото по сключения с ответника договор се съдържа и имплицитно изявление за неговото разваляне. Изложените от въззивника доводи в посочения смисъл, съдът намира за основателни.

Съответно, съдът намира за установено чрез събраните пред първата инстанция доказателства, че ответникът, като изпълнител по договора за консултантски услуги не е изпълнил поетите с договора задължения да изработи и подаде проект с пълна документация за кандидатстване по европейски, национални и други донорски програми за финансиране, избрана от възложителя и отговаряща на профила му въз основа на професионалните упътвания и инструкции на изпълнителя /чл.1 от договора/.

В този смисъл, съдът намира за установено по несъмнен и категоричен начин, 4 чрез събраните пред първата инстанция доказателства, че от страна на изпълнителя по договора е бил изготвен и подаден проект за кандидатстване от страна на възложителя по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 - 2020, процедура BG16RFOP0023.001 „Енергийна ефективност за малките и средните предприятия“, който е бил отхвърлен именно поради пропуски на изпълнителя при изпълнение на формалните изисквания на програмата. Установено е, чрез събраните доказателства, че изготвеният от ответника проект не бил допуснат, тъй като програмата не финансирала търговска дейност на възложителя и същият формално не отговарял на критериите, заложени в програмата, а именно, че не е следвало да кандидатства по тази програма, което съставлява пряко неизпълнение на задълженията на изпълнителя.

При така установеното, настоящият състав намира че претенцията по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на заплатената по договора сума в размер на 6 500.00 лв. следва да бъде уважена. На основание чл. 55, ал. 1, пр.3 от ЗЗД всяка от страните дължи връщане на даденото, в съответствие с принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. Искане за връщане на цената поради отпаднало основание е отправено, както бе посочено с подадената искова молба. Относно принадлежността на потестативното право за разваляне на двустранен договор са постановени следните решения, които разрешения се възприемат от настоящия състав: решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г., ІІ т. о., решение № 231 от 25.03.2010 г. по т. д. № 226/2009 г., ІІ т. о. решение № 203 от 30.01.2012 г. по т. д. № 116/2011 г., ІІ т. о. решение № 257 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 508/2009 г., І г.о., решение № 63 от 21.06.2013 г. по т. д. № 1133/2011 г., І т. о., решение № 35 от 06.03.2013 г. по т. д. № 74/2012 г., ІІ т. о. и др. В посочените съдебни актове е прието, че правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна. За да настъпи правното действие на изявлението за разваляне на договора/ с изискване за писмена форма когато договорът е в писмена форма, вкл. и възможността развалянето на договора да се реализира с исковата молба/, е необходимо да е доказано, че са били налице законовите предпоставки на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, с предоставяне от изправната страна по договора на подходящ срок за изпълнение, или чрез безусловно изявление за разваляне при невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, при безполезност на изпълнението, или при уговорка за изпълнение непременно в определено време.