Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 254 от 17.12.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 510/2025
Вид
Решение № 254
Подписан
17.12.2025
В сила
03.03.2026
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Ловеч, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500510 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 83/21.05.2025 г., по гр.д. № 854/2024 г. на РС Троян, съдът е допуснал да се извърши съдебна делба при равни квоти между Д. В. А. и М.Ч. (бивши съпрузи) на следните съсобствени вещи: 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Т., ведно с 1/3 идеална част от построените в имота едноетажна сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***; Лек автомобил

„ЛАНЧИЯ МУЗА“, рег. № СВ 6924 НМ; Мотоциклет „ХОНДА ЦБР“, модел ЦБР 100РР, рег. № СА 3695 К; лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № СВ 6861СМ. С решението съдът е отхвърлил иска за делба относно ½ идеална част от сграда с идентификатор ***, заедно с 1/3 идеална част от прилежащите към сградата таван и мазе, както и искането на М.Ч. за определяне на ползването на общата вещ или за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от М.Ч., подадена чрез пълномощника адв. М. С., в която се излагат оплаквания за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост, свеждащи се до: несъобразяване приноса на всяка от страните в придобиване на част от вещите, доколкото от доказателствата се установявало, че със 1 сумата от 13 000 лв. е преведена от М.Ч. на Д. АА. за закупуване идеалните части от процесния недвижим имот, както и че част от превозните средства („ЛАНЧИЯ МУЗА“, рег. № СВ 6924 НМ; Мотоциклет „ХОНДА ЦБР“, модел ЦБР 100РР, рег. № СА 3695 К) са закупени с лични средства на М.Ч.; несъобразяване от районния съд, че допуснатия до делба лек автомобил е бил свален от регистрация и предаден за скрап; неправилно допускане до делба на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № СВ 6861СМ, доколкото негов реален собственик е трето лице и с оглед на това, че същият е спрян от движение и предаден за скрап; неправилна интерпретация от съда на волята в нотариалния акт за покупко-продажба, според която приемайки, че праводателят Х.И.Х. е собственик на първия етаж от двуетажната жилищна сграда откъм улица *** (идентификатор ***), ведно с цялата лятна кухня към него, както и на 1/3 от прилежащите към сградата таван и маза, съдът необосновано отрекъл продавачът да притежава ½ идеална част от същата сграда, с оглед на което приел, че такива права не са били предмет на продажбата и нямало как да се прехвърлят със сделката, въпреки изричното записване в нотариалния акт, че продава „собствената си идеална част, всичко което притежава от недвижимия имот“; несъобразяване от районния съд с направеното конкретно искане за ползване на част от имота, предмет за делба, игнорирайки доказателствата и отхвърляйки исканията за събиране на такива, установяващи лишаването на ищеца от достъп до имота и от възможността да го ползва според притежаваните права. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на атакувания съдебен акт в следните му части: с която е допусната делба на движимите вещи (двата леки автомобила и мотоциклета), с която е отхвърлен иска за делба на ½ идеална част от сграда с идентификатор ***, заедно с 1/3 идеална част от прилежащите към сградата таван и мазе, както и в частта, с която е отхвърлено искането на М.Ч. за определяне на ползването на общата вещ или за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК, като е поискано да се допусне делба и на ½ идеална част от сграда с идентификатор ***, заедно с 1/3 идеална част от прилежащите към сградата таван и мазе, при равни квоти между страните и да се разреши на съделителя М.Ч. да ползва една стая, ведно със санитарен възел от първи етаж на двуетажната жилищна сграда с идентификатор *** или да му бъде заплатено обезщетение от Д.

В. А. в размер на месечен наем от 100 лв. от подаването на исковата молба до прекратяване на съсобствеността.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от Д. В. А., чрез адв. Ц.К. е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за правилност на решението в обжалваните му части. В писмения отговор се излагат доводи в подкрепа на решаващите изводи на районния съд за отхвърляне на иска за делба относно ½ 2 идеална част от сграда с идентификатор ***, заедно с 1/3 идеална част от прилежащите към сградата таван и мазе, поради недоказване придобиването им от съделителте, респ. за законосъобразно допускане на делбата по отношение на моторните превозни средства, за които се установявало придобиването им от страните през време на брака им, без да се доказва настъпило след това изгубване на собствеността чрез разпореждане с вещите или поради тяхното погиване. От въззиваемата се излагат подробни доводи и за отсъствие на предпоставките по чл. 344, ал. 2 ГПК, с оглед на които районният съд законосъобразно отказал да уважи искането на ищеца да му се определи съответна част от имота за ползване. В писмения отговор е направено искане от отхвърляне на въззивната жалба, за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за присъждане на разноските по делото.

Въззивникът М.Ч. взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. М. С., който поддържа въззивната жалба, моли за отмяна на решението в обжалваните му части (по допускане на делба движимите вещи - двата леки автомобила и мотоциклета, относно отхвърляне на иска за делба относно на ½ идеална част от сграда с идентификатор ***, заедно с 1/3 идеална част от прилежащите към сградата таван и мазе, както и относно отхвърляне на претенцията по чл.

344, ал. 2 ГПК), за допускане на делба при равни квоти между съделителите на първи етаж от сграда с идентификатор ***, ведно с прилежащите му общи части, таван, както и за присъждане на 100 лв. месечен наем за ползване на етажа от подаване на исковата молба до прекратяване на съсобствеността. В представени по делото писмени бележки от пълномощника на въззивника се доразвиват съображенията за основателност на иска за делба по отношение на етажа от жилищната сграда, респ. за изключване от делбата на моторните превозни средства.

Въззиваемата Д. В. А. взема участие в съдебното заседание чрез адв.

Ц.К., която оспорва въззивната жалба, навежда съображения за нейната неоснователност, респ. за правилност на решението в обжалваната му част, моли за потвърждаването му и за присъждане на разноските по делото. В представени поделото писмени бележки доразвива доводите си в подкрепа на изложената тезата по съществото на спора.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо. Първоинстанционното производство е образувано по иск от М.Ч. против Д. В. А. (бивши съпрузи) за съдебна делба на следните 3 съсобствени вещи, придобити през време на брака: 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Т., ведно с 1/3 идеална част от построените в имота едноетажна сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***; Лек автомобил

„ЛАНЧИЯ МУЗА“, рег. № СВ 6924 НМ и Мотоциклет „ХОНДА ЦБР“, модел ЦБР 100РР, рег. № СА 3695 К, като наред с това от съделителя М.Ч. е заявена претенция за определяне на ползването на общата вещ или за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК. В срока по чл. 342 ГПК от Д. В. А. е направено искане и за делба на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № СВ 6861СМ, като се поддържа, че превозните средства се държат от М.Ч..

С решението в обжалваната му част съдът се е произнесъл по заявените от страните искания - допуснал е съдебна делба между тях при равни квоти на трите моторни превозни средства (без да посочва от кого се държат) и е отхвърлил иска за делба на ½ идеална част от сграда с идентификатор ***, заедно с 1/3 идеална част от прилежащите към сградата таван и мазе, както и искането на М.Ч. за определяне на ползването на общата вещ или за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК. С оглед извода за допустимост на съдебното решение в атакуваната му част (за допускане на съдебна делба на моторните превозни средства, респ. отхвърляне на иска за делба на ½ идеална част от сграда с идентификатор ***, заедно с 1/ идеална част от прилежащите към сградата таван и мазе), съдът следва да 3 провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата и настояща инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните са бивши съпрузи – сключили са граждански брак на 10.06.2017 г., видно от дубликат на удостоверение, издадено въз основа на граждански брак № 210/10.06.2017 г. на Столична Община, Район Средец, като бракът им е прекратен със съдебно решение № 10948/07.06.2024 г., по гр.д. № 20221110148600 на Софийския районен съд.

През време на брака им те са придобивали права върху движими и недвижими вещи.

Видно от нотариален акт № 7, т. III, дело № 344/2020 г. на нотариус рег.

№ 477 на Нотариалната камара, на 28.09.2020 г. е сключен договор, по силата на който Х.И.Х. продава на Д. В. А. за сумата от 13 000 лв. всичко което 4 притежава от следния недвижим имот, находящ се в гр. Т., а именно: 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Т. (с адрес гр. Т., ***), целият с площ от 393 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, при съседни поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***, ведно с построените в имота: ½ ид.ч. от сграда с идентификатор ***, със застроена площ 82 кв.м, брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда /еднофамилна/, заедно с 1 / ид.ч. от принадлежащите към сградата таван и 3 мазан; 1 /3 ид.ч. от сграда с идентификатор ***, със застроена площ 62 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: сграда със смесено предназначение и 1 / ид.ч. от сграда с идентификатор ***, със 3 застроена площ 43 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда. В нотариалния акт изрично е означено, че имотът, който е обект на разпореждане, „по доказателствен нотариален акт представлява: 1 / ид.ч. от 3 дворно място в град Т., планоснимачен номер 373, в квартал 6, който имот е включен в парцел V от същия квартал, предвиден за жилищно застрояване, заедно с целия първи етаж от двуетажната жилищна сграда откъм улица ***, заедно с цялата лятна кухня към него, с цялата западна част от двуетажната паянтова пристройка до къщата с граница до преградната стена на долния етаж в тази пристройка, със северната 1 / ид.ч. от двуетажната плевня, както и 3

1/ ид.ч. от таван и мазе от двуетажната жилищна сграда, при граници на този 3 имот: улица ***, река Бели Осъм, наследници на М.И.П. и И.П., състоящ се от 373 кв.м.

От нотариален акт № 72, т. II, дело № 438/1971 г. на РС Троян (т.нар. доказателствен акт, означен в нотариален акт № 7, т. III, дело № 344/2020 г.) се установява, че Х.И.Х. е придобил чрез покупко-продажба от М.М.Д. и И.М.И., следния недвижим имот в гр. Т.: 1 / ид.ч. от дворно място в град Т., 3 планоснимачен номер 373, в квартал 6, който имот е включен в парцел V от същия квартал, предвиден за жилищно застрояване, заедно с целия първи етаж от двуетажната жилищна сграда откъм улица ***, заедно с цялата лятна кухня към него, с цялата западна част от двуетажната паянтова пристройка до къщата с граница до преградната стена на долния етаж в тази пристройка, със северната 1 / ид.ч. от двуетажната плевня, както и 1/ ид.ч. от таван и мазе от 3

3 двуетажната жилищна сграда, при граници на този имот: улица ***, река Бели Осъм, наследници на М.И.П. и И.П., състоящ се от 373 кв.м.

Отчитайки описанието на обема от права и обектите върху тях, съдът 5 приема, че освен 1 /3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Т. (с адрес гр. Т., ***), при съседни поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***, ведно с 1 / ид.ч. от построените в него сгради с 3 идентификатор *** (със смесено предназначение) и сграда с идентификатор *** (селскостопанска), предмет на сделката по нотариалния акт (нотариален акт № 7, т. III, дело № 344/2020 г.) е и целият първи етаж от сграда с идентификатор *** (двуетажната жилищна сграда откъм улица ***), заедно с 1 / ид.ч. от принадлежащите към сградата 3 таван и мазе (мазан). Това следва както от направеното означение в двата нотариални акта (нотариален акт № 7, т. III, дело № 344/2020 г. и нотариален акт № 72, т. II, дело № 438/1971 г. на РС Троян) на обема от права и на обектите върху тях, които са предмет на всяка от двете сделки, така и от описанието на останалия обем от права относно съответните обекти, направено в нотариален акт № 178, т. I, дело № 372/1994 г. на РС Троян. От него е видно, че на 30.03.1994 г. С.И.И. дарява на дъщеря си С.С.У. 2/3 ид.ч. от дворното място (поземления имот), заедно с целия втори етаж от двуетажната жилищна сграда откъм улица ***, с 2/3 ид.ч. от принадлежащите към сградата таван и мазе, източната част от двуетажната паянтова постройка – до предната стена, намираща се на долния етаж, цялата едноетажна сая и южните 2/3 ид.ч. от двуетажната плевня.