Решение № 21532 от 27.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21532 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110148590 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на ************************ ЕООД срещу Х. Х. Г., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 534.10 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 961095/30.10.2017 г., ведно със законната лихва от 29.06.2023 г. до изплащане на вземането; 85.90 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 30.10.2017 г. до 10.10.2018 г.; 292.84 лв. – лихва за забава за периода от 30.10.2017 г. до 22.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43800/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Ищецът претендира разноските за заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че между ******************* ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 961095/30.10.2017 г. по реда на ЗПФУР и при спазване на изискванията на ЗПК. По договора е предоставен на ответника заем в размер на 700 лв., като той се задължил да го върне на вноски съгласно погасителен план, с краен срок до 10.10.2018 г. Страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 % и ГПР в размер на 50 %. Съгласно Общите условия за предоставяне на кредити, представляващи неразделна част от договора, ответникът се задължил да заплати лихва за забава при просрочване на погасителна вноска в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. На 30.10.2017 г. ответникът сключил Договор за предоставяне на поръчителство с *********************** ЕООД, по който последното се задължило да сключи с ******************* ЕАД договор за поръчителство. Такъв бил сключен на 30.10.2017 г. и по него *********************** ЕООД се задължило да отговаря спрямо ******************* ЕАД за всички задължения на Г. по договора за кредит. Ответникът не 1 изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, поради което на 18.02.2021 г. кредиторът поканил поръчителя да плати всички изискуеми задължения. На 18.02.2021 г.

*********************** ЕООД уведомило длъжника за предстоящото плащане и на 23.02.2021 г. платило изискуемите суми – главница в размер на 534.10 лв., договорна лихва в размер на 85.90 лв. за периода от 30.10.2017 г. до 10.10.2018 г. и лихва за забава в размер на 164.10 лв., с което се суброгирало в правата на удовлетворения кредитор, като същия ден уведомило длъжника за плащането и за суброгацията. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. *********************** ЕООД прехвърлило вземанията към ответника на ************************ ЕООД, за което той бил надлежно уведомен, като евентуално уведомлението следва да се счита за достигнало до него с връчването на препис от исковата молба. Въпреки това ответникът не платил задълженията си.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Х. Х.

Г., с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца. В тази връзка, на първо място, навежда възражения за нищожност на договора за кредит. Счита, че договорът противоречи на закона, защото не съдържа всички изискуеми от чл. 11, ал. 1 ЗПК реквизити. Изтъква, че е неясно как е формиран посоченият в договора ГПР, както и че той не съответства на действително прилагания, защото възнаграждението за поръчител по сключения между Г. и *********************** ЕООД договор за поръчителство от 30.10.2017 г. представлява скрита възнаградителна лихва, респ. то е общ разход по кредита и подлежи на включване в ГПР и в общата дължима по кредита сума, което в случая не е сторено. Намира за неясно дали посоченият в договора лихвен процент е фиксиран или променлив, поради което счита, че в договора е следвало да бъде разписана методика за изчислението му съгласно чл. 11, ал.

1, т. 9а ЗПК и е следвало да бъдат спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК относно погасителния план. Излага, че невключването на възнаграждението за поръчител в ГПР го е заблудило относно реалното оскъпяване на кредита, а освен това по този начин е заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че с клаузата на чл. 4 от договора за кредит, задължаваща го да сключи договор с избрано от кредитора трето лице – поръчител, му е прехвърлен рискът от неправилната преценка на кредитора относно кредитоспособността на длъжника. Релевира възражение за нищожност на клаузите за възнаградителна лихва поради накърняване на добрите нрави, защото размерът й надвишава двукратния размер на законната лихва, което влече нищожност на целия договор за кредит.

Изтъква, че не дължи връщане на чистата стойност на кредита, защото договорът е нищожен и такова вземане би имало извъндоговорен характер. Възразява, че сключеният от него договор за поръчителство с *********************** ЕООД е нищожен поради липса на основание и поради невъзможен предмет предвид нищожността на договора за кредит, както и поради накърняване на добрите нрави с оглед фактическото лишаване на потребителя от право на избор дали да предостави обезпечение и кой да бъде поръчител.

Оспорва да е бил уведомен, че поръчителят е погасил задълженията му. С оглед нищожността на договорите за кредит и за предоставяне на поръчителство навежда 2 възражения и за нищожност на договора за цесия поради липса на основание и поради невъзможен предмет. Оспорва да е бил уведомен за цесията. Изтъква, че представеното към исковата молба уведомление е за извършена от ******************* ЕАД /а не от *********************** ЕООД/ цесия. При условията на евентуалност сочи, че по договора за кредит е платил сума в общ размер на 66.60 лв., която е отнесена в погасяване на недължима поради нищожността на договора възнаградителна лихва, а по нищожния договор за поръчителство е платил на *********************** ЕООД възнаграждение от 170.95 лв., като моли извършените от него плащания в общ размер на 237.55 лв. да бъдат отнесени в намаляване на главницата. Оспорва претенцията за законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, тъй като по размер тя би надвишила възнаградителната лихва. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43800/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Предвид изложените от ищеца фактически твърдения исковете са с правно основание чл. 99, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: възникването на валидно облигационно отношение по Договор за потребителски кредит № 961095/30.10.2017 г., сключен между Х. Х. Г. и ******************* ЕАД, и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на ответника; размера на уговорената възнаградителна лихва; изпадането на ответника в забава по отношение на задълженията му по Договор за потребителски кредит № 961095/30.10.2017 г.; размера на лихвата за забава; наличието на валидно облигационно отношение между ******************* ЕАД и *********************** ЕООД по Договор за поръчителство от 30.10.2017 г. за обезпечаване задълженията на ответника по Договор за потребителски кредит № 961095/30.10.2017 г.; датата на отправяне на искане от ******************* ЕАД към *********************** ЕООД за плащане на задълженията на ответника по Договор за потребителски кредит № 961095/30.10.2017 г.; уведомяване на ответника от *********************** ЕООД за отправеното към него като поръчител искане за плащане; плащане от *********************** ЕООД на задълженията на ответника по Договор за потребителски кредит № 961095/30.10.2017 г.; уведомяване на длъжника за извършеното от поръчителя плащане; прехвърляне на вземанията на поръчителя в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на 3 вземания /цесия/ от 02.03.2021 г.; уведомяване на длъжника за извършената цесия.

В случая страните не спорят, а и от писменото доказателство на л. 53 – 57 се установява сключването от ответника с ******************* ЕАД на Договор за потребителски кредит № 961095/30.10.2017 г., ведно с Приложение № 1 към него, съдържащо условията на кредита. Заемната сума по договора е в размер на 700 лв., срещу която ответникът се е задължил да върне сума в общ размер на 852.50 лв., включваща главница и възнаградителна лихва, като са уговорени лихвен процент в размер на 41.24 % и ГПР в размер на 50 %. Общият размер на задълженията подлежи на плащане на 11 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 77.50 лв., дължими в периода от 10.12.2017 г. до 10.10.2018 г., като в погасителния план е посочено каква част от главницата и възнаградителната лихва се погасява с всяка месечна погасителна вноска.

От представената от ищеца Разписка за извършено плащане от 30.10.2017 г. и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се изяснява, че заемната сума е била усвоена от ответника.

Ищецът се легитимира като носител на процесните вземания по договора за кредит при твърдения, че те са му били прехвърлени с договор за цесия от поръчителя *********************** ЕООД, който е платил задълженията на ответника и е встъпил в правата на кредитора, а ответникът оспорва наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество. Ето защо съдът намира, че на първо място следва да отговори на въпроса дали ищецът изобщо е материалноправно легитимиран да претендира от ответника вземания по Договор за потребителски кредит № 961095/30.10.2017 г., а едва при положителен отговор на този въпрос следва да се извърши преценка дали договорът е валиден и ако да – какви са по вид и размер неплатените задължения на ответника по него.

В случая страните не спорят, а и от писменото доказателство на л. 58 – 64 от делото се установява, че в изпълнение на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит ответникът е сключил с *********************** ЕООД Договор от 30.10.2017 г. за предоставяне на поръчителство, с който посоченото дружество се е задължило да сключи договор за поръчителство с *******************, по силата на който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението им, срещу което потребителят се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение.

Липсва спор по делото, а и от писменото доказателство на л. 65 – 73 се изяснява, че *********************** ЕООД е изпълнило задължението си към Х. Х. Г. по Договор от 30.10.2017 г. за предоставяне на поръчителство, като на същата дата е сключило Договор за поръчителство с ******************* АД. С последния *********************** ЕООД се е задължило като поръчител да отговаря пред ******************* АД /като кредитор по договор за потребителски кредит с Х. Х. Г./ солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението им. Следователно по силата на съглашението е предоставено лично обезпечение от *********************** ЕООД – 4 поръчителство спрямо поетите от Г. задължения към ******************* АД.