Решение № 14511 от 24.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14511 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20241110113508 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното: с е предявило срещу Л. М. А. установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 611,47 лева, представляваща главница за предоставени ВиК услуги за периода от 07.01.2022 г. до 05.04.2023 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„Люлин 4“, бл. 408, вх. Б, ет. 10, ап. 124, клиентски № 1005236409, ведно със законната лихва от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 34,32 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 06.03.2022 г. до 05.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40798/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги. Сочи, че по силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става при публично известни Общи условия, одобрени от КЕВР. Твърди ответникът да има качеството на потребител на ВиК услуги, които са му предоставени през процесния период за обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин 4“, бл.

408, вх. Б, ет. 10, ап. 124. Сочи, че поради изтекла метрологична проверка на индивидуалните водомери, монтирани в процесния имот, сумите за доставени и потребени ВиК услуги за процесния период са начислени по реда на чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 на „база“ брой потребители в имота. Поддържа, че ответникът не е заплатил тяхната стойност, поради което предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Оспорва ответникът да е потребител на ВиК услуги, както и размера на претендираните вземания. Отделно от това прави възражение за погасяването им по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

1

По предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, по-конкретно, че между страните съществува договорно правоотношение с предмет доставката на вода до процесния имот, количеството на реално доставената до имота на ответника вода за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. В разглеждания случай от неоспорените и приети по делото писмени доказателства – справка от Служба по вписванията се установява, че считано от 09.07.1998 г. ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „Люлин 4“, бл. 408, вх. Б, ет. 10, ап. 124, което налага извод, че същият е бил потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в имота през исковия период.

Предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр.

София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. В разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е предвидено задължение за всички ВиК оператори да публикуват одобрени от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая не се твърди и не се установява ответникът да се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица – общите условия на ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги периоди /Решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО/.

При това положение се налага извод, че между страните по делото е било налице договорно правоотношение по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия.

Спорен по делото е въпросът свързан с наличието на основание за начисляване на процесните суми от страна на ищеца.

Редът за отчитане на водомерите и определянето на стойността на потребената вода е уреден в Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Наредбата показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца, а съгласно ал. 2 когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година.

След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие 2 с реалното потребление. В чл. 35, ал. 5 и 6 от Наредбата е посочено, че при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.

Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. Разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1.

На следващо място съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредбата водомерът на водопроводното отклонение и общият водомер в сгради - етажна собственост подлежат на задължителен метрологичен контрол съгласно ЗИ, като се извършват и периодични проверки, проверки след ремонт, при нарушаване на пломбата и по искане на оператора или потребителя (ал. 2).

В чл. 34а от Наредбата е предвидено, че периодичните проверки на индивидуалните водомери се извършват през 10 години. Когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 (по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб.м за всеки обитател – чл. 39, ал. 6, вр. чл. 35, ал. 5, т. 1 от Наредбата).

В същия смисъл е и предвиденият ред в общите условия на ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Общите условия (ОУ) доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на ВиК услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 ОУ), като клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на потребителя отчетът се подписва от свидетел (чл. 23, ал. 4, изр. 2 ОУ). При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел (чл. 24, ал. 4 ОУ). В този случай поради липса на възможност за извършване на реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.

49 ОУ – по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1м/с.

Съгласно чл. 21 от Общите условия, когато представителят на В и К оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно чл. 16, ал. 4, същият прави предписание на потребителя за извършване на периодична проверка, със срок за изпълнение три месеца. В случай, че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 25, ал. 8 и 10 – т.е. по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище (чл. 25, ал. 8, т. 1 ОУ), а при сгради - етажна собственост или при имоти с повече от един потребител след водопроводното отклонение до поставянето на индивидуални водомери определените по реда на ал. 8 количества вода се завишават всяко тримесечие с 1,0 куб. м за всеки обитател. Сборът от водните количества от показанията на индивидуалните водомери и водните количества изчислени по реда на ал. 8 не може да надвишава отчетеното по общия водомер за всеки обитател.

В разглеждания случай от събраните по делото писмени доказателства и заключението на комплексната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че през целия процесен период 3 на ответника е начислявана цена на доставени ВиК услуги „на база“. В заключението е посочено, че за процесния период не са изготвяни инкасаторски карнети, като няма нито едно реално измерване на потреблението, което е в нарушение на изискванията на чл. 35, ал.

1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Констатирано е и противоречие в начисляването на стойност за общи нужди, като съгласно заключението са начислени изключително високи стойности за общи нужди разпределени на един потребител. Вещото лице е посочило, че в случай на такова начисляване и на останалите обитатели в сградата, би се стигнало до надвишаване на допустимите 20 % по чл. 32, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Отделно от това вещото лице е констатирало, че в исковата сума е включена и такава, касаеща предходен период.