Определение № 169 от 05.03.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 169 гр. Шумен, 05.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20243600500062 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С....., представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт И.Н. срещу разпореждане № 2207/29.12.2023 г. по ч.гр.д. № 20233620101353 на РС – Нови пазар, в частта с която, е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Б.С.И., за сумата от 45.77лева – договорна лихва и сумата от 52.16 лева – обезщетение за забава. Жалбоподателят счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, тъй като съдът погрешно е счел, че в процесния договор за кредит, липсва информация за ГПР, тъй като същата била посочена в приложения към договора за кредит и неразделна част от него – Стандартен европейски формуляр, видно от който ГПР е в размер на 48.90 %. Счита, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и моли съда да отмени атакуваното разпореждане в обжалваните му части и да се произнесе по съществото на спора.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20233620101353 на РС – Нови пазар е образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.

С..., представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт Л.С.М. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Б.С.И. за заплащане на следните суми: 442.53 лв. – главница; 45.77лв. – договорна лихва за периода от 25.11.2022 г. до 25.03.2023 г.; 290.10 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 25.11.2022г. до 1

25.03.2023г.; 52.16 лева – лихва за забава, начислено за периода от 26.11.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Посочено е, че вземането произтича от договор за заем MicroCredit №9032-00110926 и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit №9032-00110926, сключени между „МикроКредит“ АД и Б.С.И. на 10.08.2022г., като впоследствие вземанията по двата договора са прехвърлени от страна на „МикроКредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на приложение № 01/30.03.2023г. към рамков договор за продажба на вземанията от 30.03.2023г.

С обжалваното разпореждане № 2207/29.12.2023 г., по ч.гр.д. № 20233620101353 на РС – Нови пазар, съдът е отхвърлил частично заявлението за сумите, както следва: 45.77лв.

– договорна лихва за периода от 25.11.2022 г. до 25.03.2023 г.; 290.10 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 25.11.2022г. до 25.03.2023г.; 52.16 лева – лихва за забава, начислена за периода от 26.11.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За да го отхвърли в тези му части, заповедният съд е приел, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен по см. на чл. 22 от ЗПК, доколкото е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен ГПР по кредита. С оглед приетата недействителност на договора и на осн. чл. 23 от ЗПК, е присъдил само чистата стойност на кредита, сумата в размер на 442.53 лева – претендирана като главница със заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 22.12.2023г. до изплащане на вземането. По отношението на вземането за сумата в размер на 290.10 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 25.11.2022г. до 25.03.2023г., е приел, че в случая не се касае за допълнителни услуги, а за вземания по неравноправни клаузи по см. на чл. 143, т. 3 от ЗЗП и на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК искането по тази претенция е отхвърлено в пълен размер.

От изложеното в жалбата се установява, че жалбоподателя обжалва разпореждането, само в частта с която, е отхвърлено заявлението за сумите в размер на 45.77лв. – договорна лихва за периода от 25.11.2022 г. до 25.03.2023 г. и 52.16 лева – лихва за забава, начислена за периода от 26.11.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда с довода, че информацията относно ГПР е посочена в приложеният към договора за кредит и неразделна част от него – Стандартен европейски формуляр, поради което договора не бил недействителен.

Настоящия въззивен състав, намира разпореждането за правилно. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл.

128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му. Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на 2 изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" нормите на Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Последиците от тази недействителност е уредена в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая това изискване не е спазено. В договора за потребителски кредит не е посочен ГПР и твърдението на жалбоподателя, че информацията относно размерът на ГПР, който е задължителен реквизит на договора, се съдържала в приложения към договора за потребителски кредит - Стандартен европейски формуляр, не може да санира липсата му в основния договор за кредит. Законът въвежда задължително изискване към съдържанието на договора за потребителски кредит, което законодателят е приел, че е до такава степен съществено, че неспазването му влече недействителност на целия договор. В този смисъл е именно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, според която, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-т. 12 и т.

20, както и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, процесния договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК, се явява недействителен, поради което и съобразно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит– погасителният план няма действие между страните /в горния смисъл Решение №50056/29.05.2023г. на ВКС по т.д.№2024/2022г.

І т.о., Р №50174/26.10.2022г. на ВКС по гр.д.№3855/2021г. ІV г.о., и др./.

Ето защо, като е отхвърлил, заявлението в обжалваните му части за претендираните лихви, заповедния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, тъй като са налице предпоставките да се откаже издаване на заповед за изпълнение за претенциите на заявителя извън претенцията за връщане на незаплатената от длъжника главница по договора за потребителски кредит.

В необжалваната част, разпореждането е влязло в сила.

Водим от горното, Шуменският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2208/29.12.2023 г. по ч.гр.д. № 20233620101355 на РС – Нови пазар, в частта с която, е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ....., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. М. А., за сумата от 158.49лв. – договорна лихва за периода от 22.02.2023 г. до 22.10.2023 г. и 84.39 лева – лихва за забава, начислено за периода от 22.02.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

3

Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4