Решение № 1907 от 17.12.2014, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.С., 17.12.2014год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД,VІ-7с-в, в открито заседание на шестнадесети декември 2014год., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ВалентИ.Бойкинов при секретаря П. С., като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 9432 по описа за 2012год, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на Чл.251 от ГПК.

Образувано е по молба на ответника „К.Г.”ООД с твърдение, че постановеното по делото Решение № 156/21.01.2014год. се нуждаело от тълкуване поради това, че било „неясно, противоречиво и двусмислено”, тъй като от мотивите и диспозитива на същото не ставало ясно дали присъдената сума е с ДДС или без ДДС, както и дали тази сума представлява 5 % от одобреното финансиране, която се претендира от ищеца или сума, равняваща се 6% от одобреното финансиране, която не била предмет на делото. Предвид изложеното моли да се извърши тълкуване на така постановеното по делото решение.

Ответникът в производството по Чл.251 ГПК- „И. М.”ООД изразява становище за неоснователност на искането за тълкуване като твърди, че решението не е неясно, тъй като от мотивите е ясна каква е действителната воля на съда. Поддържа, че по-скоро според него е налице допусната явна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт. Поради това моли молбата за тълкуване да бъде отхвърлена като неоснователна.

Софийски градски съд след като обсъди направените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства намира следното :

Съгласно разпоредбата на Чл.251 от ГПК нуждата от тълкуване на постановения по делото съдебен акт е налице в следните случаи, при които трябва да бъдат приложени правните последици на решението: да бъде зачетена неговата сила на пресъдено нещо; да бъде проведено принудително изпълнение и да се приложат конститутивните правни последици.

В настоящия случай с оглед изложеното в обстоятелствената част на молбата, с която се прави искането за тълкуване, се поддържа наличието на първите две от гореизброените предпоставки.

Съдът обаче намира, че не е налице нито една от тях. Видно от мотивите на решението съдът съвсем ясно е формирал изводите си, че отразената в диспозитива сума от 96 770,83 лева представлява общият, окончателен размер на задължението на ответника към ищеца, произтичащо от сключения между тях Договор за консултантски услуги, като в тази сума са включени и стойността на предоставената услуга, представляваща данъчна основа, в размер на 5% от отпуснатата финансова помощ и начисленият върху тази данъчна основа ДДС. От друга страна съдът се е произнесъл изцяло в рамките на заявения от ищеца петитум, което е видно от титулната част на съдебния акт, съгласно който съдът е приел, че сезиран с иск на ищеца именно за сума представляваща 5 % от одобреното финансиране и в рамките на този петитум е разгледал и уважил предявения иск.

Действително на едно, единствено място в мотивите съдът погрешно се е позовал на друг текст от договора, който няма непосредствено отношение към претенцията на ищеца и съответно впоследствие механично е „привнесъл” тази грешка и в диспозитива на съдебния акт. В случая е налице „грешка в мотивите”, която обаче не може да бъде отстранена чрез поправката й по реда на Чл.247 от ГПК, както се поддържа от ищеца, тъй като тя съответно е намерила и отражение в диспозитива на съдебния акт. Тази грешка обаче, според настоящия съдебен състав, няма отношение към крайните изводи на съда, тъй като навсякъде другаде в мотивите съвсем ясно е изложил изводите си, че пресъдената сума представлява именно неизплатена втора вноска от дължимото възнаграждение по договора за консултантски услуги от 16.06.2010год., каквато е и заявената от ищеца претенция.

Не е налице и втората посочена от молителя предпоставка за тълкуване на решението- че решението било неясно по отношение на това какъв точно е размерът на сумата, която ответникът е осъден да заплати с оглед на това, че посочената в диспозитива сумата била без ДДС. В този случай съдът само „механично” е възпроизвел съответния текст от договора, в който е посочен размера на дължимото възнаграждение без ДДС, но е присъдил сумата 96 770,83 лева, която се претендира от ищеца и която включва както стойността на предоставената услуга, представляваща данъчна основа, така и начисленият върху тази сума ДДС.

Освен това на ответника би трябвало да му е ясно, че ДДС представлява косвен, а не пряк данък и съответно поради това не се налага да бъдат извършвани удръжки от присъдената сума в хода на изпълнителния процес. При това положение „притесненията” на ответника и то в полза на самия ищец, че „не ставало ясно какво точно ще се изпълни” са напълно излишни и неоправдани, защото съдебният изпълнител ще преведе по сметка на взискателя именно това, което е отразено в изпълнителния лист- сумата 96 770,83 лева, без да го интересува дали тази сума е с или без ДДС.

Предвид изложеното по-горе съдът следва да отхвърли молбата по Чл.251 от ГПК тъй като решението е ясно и не се нужда е от тълкуване.

Воден от горните съображения Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ молбата на К.Г.”ООД за тълкуване, съгл. Чл.251 от ГПК на постановеното по делото Решение № 156/21.01.2014год., като неоснователна.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :