Решение № 129 от 28.06.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Благоевград , 28.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Красимир Аршинков

Членове:Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211200600239 по описа за 2021 година Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на адв.П. като повереник на тъжителя по НЧХД № 1805/19г. по описа на Районен съд- Благоевград – П.Г. против присъда № 90539 от 22.01.2021г., постановена по същото дело.

Сочи се във въззивната жалба, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна, като се излагат съображения, че обвинението срещу подсъдимия е доказано, както и че невменяемостта е юридическо, а не психиатрично понятие, а в казуса няма основания да счита, че изискуемите се от закона интелектуални и волеви способности на дееца са отсъствали. Изразява се становище, че щом съдът е приел, че подсъдимият е извършил деянието като невменяем е следвало да прекрати производството по делото, да се произнесе по гражданския иск, да остави разноските в тежест на държавата /в частност-съда/.

1

В с.з. въззивникът не се явява, представлява се от повереника си, който поддържа жалбата по съображенията в нея. Моли присъдата да бъде отменена, тъй като не са налице основанията за оправдаване на подсъдимия, а ако и въззивният съд счете, че въззиваемият е невменяем, то да прекрати производството по делото на основание чл.24,ал.1,т.5 НПК, като уважи гражданския иск на тъжителя и не му възложи сторените по делото разноски, тъй като той към датата на внасяне на тъжбата в съда не е знаел, че подсъдимият има психиатрични проблеми.

Пред въззивната инстанция въззиваемият С. не се явява, не се представлява и от служебния си защитник, който в нарочна молба е посочил, че оспорва въззивната жалба и иска да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:

С атакуваната присъда състав на Районен съд -Благоевград е признал подсъдимия Й.С. е признат за невиновен в това, че на 29.01.2019г. около 10 часа в с.Рилци на улица „В. Л.“ пред дом * е нанесъл на П.Г. удар с дясната ръка в областта на лявото слепоочие и лявата скула, блъснал го с лявата си ръка в гърдите и след падането му на улицата, му нанесъл удари с крака по дясната част на гърба, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.130,ал.1 НК. Със същата присъда БлРС е отхвърлил предявения от тъжителя Г. против подсъдимия С. граждански иск за неимуществени вреди за сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането и е възложил върху тъжителя сторените по делото разноски в размер на 2165,10 лева.

За да постанови този си съдебен акт, първостепенният съд е събрал писмени и гласни доказателства, включително и е назначил съдебно-медицинска и две съдебно-психиатрични и психологични експертизи, като се е съгласил с изложената в тъжбата фактология, включително и че на инкриминираната дата- 29.01.2019г. около 10 часа подсъдимият е нанесъл 2 удари на тъжителя, причинявайки му лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК. Основавайки се на двете СППЕ обаче БлРС е приел, че подсъдимият страда от *болест- * повече от 15 години, като към процесната дата е бил в състояние да разбира свойството, но не и значението на извършеното, както и не е могъл да ръководи постъпките си и поради заболяването си се нуждае от лечение в стационарни условия за срок от 3 месеца. Поради това районният съд е приел, че подсъдимият не може да бъде субект на престъплението, за което е предаден на съд, тъй като е наказателнонеотговорен, поради установената към датата на деянието невменяемост по смисъла на чл.33,ал.1 НК. Решаващият съд е развил подробни съображения защо кредитира основната и повторната СППЕ, за да приеме, че подсъдимият е невменяем по смисъла на закона, както и защо не са налице предпоставките на чл.24 НПК за прекратяване на наказателното производство.

Въззивният съд напълно споделя доводите на първостепенния съд, както относно фактологията по делото, така и касателно липсата на наказателно отговорно лице по смисъла на чл.33,ал.1 НК. Предвид крайният извод БлОС не намира за необходимо да преповтаря фактическата обстановка, приета за установена от БлРС и с която и БлОС се съгласява и респективно- да анализира детайлно събраните по делото доказателства. Въззивният съд кредитира заключенията на вещите лица по двете СППЕ и приема, че към инкриминираната дата подсъдимият е страдал от *, пречещо му да разбира значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Безсъмнено, съгласно разпоредбата на чл.9,ал.1 НК престъпление е това общественоопасно деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. А когато деянието не съставлява престъпление- по аргумент от нормата на чл.24,ал.1,т.1 НПК- наказателно производство не се образува, а образуваното се прекратява. Действително, както сочи в пледоарията си по съществото на делото адв.П. /повереник на частния тъжител/, към датата на депозиране на тъжбата в съда за тъжителя не е бил известен психиатричния статус на подсъдимия. Това обстоятелство е станало известно в хода на съдебното следствие и след изслушване на две СППЕ, но то не е основание за прекратяване на делото на основание чл.289,ал.1 НПК, тъй като нормата на чл.24,ал.1,т.1 НПК не е сред посочените 3 в цитираната разпоредба /на чл.289,ал.1 НПК/. И тъй като вменяемостта е предпоставка за вината, а следователно – и на наказателната отговорност /така и р. № 742/20.01.2006г., р. № 457/06.12.1999г., р.№ 811 от 22.12.1999г. на ВКС, както и съдебната доктрина/, а въпросът за вината се решава с присъдата, а не с определение за прекратяване на делото- по аргумент и от чл.24,ал.1,т.1, то правилно районният съд се е произнесъл с присъда, като е признал за невиновен подсъдимия.

И понеже и деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД също предпоставя вина, законосъобразно БлРС е отхвърлил и предявения от тъжителя срещу подсъдимия граждански иск. Липсата на вменяемост на субекта изключва вината- за подсъдимия липсва пасивна материалноправна легитимация да отговаря лично по предявения иск. Несъмнено е, че- по аргумент от чл.47,ал.2 ЗЗД- за вредите, причинени от невменяемо лице, отговаря лицето, задължено да упражнява надзор над него, т.е. исковата претенция следва да бъде насочена срещу него. В случая обаче –както се посочи- невменяемостта на подсъдимия е установена в хода на съдебното следствие и както към инкриминираната дата, така и към постановяване на присъдата същият-предвид че не е бил поставен под пълно или ограничено запрещение- не е имал определен по законовия ред настойник или попечител, който да носи отговорност за действията и постъпките му по смисъла на ЗЗД и срещу когото да бъде насочена гражданско-правната претенция на тъжителя. Това не може да бъде сторено обаче със задна дата /в смисъл, че дори и да бъде назначен настойник/попечител тепърва на подсъдимия, той не може да отговаря за минали постъпки/деяния на подсъдимия/. В този смисъл правилно е бил оставен без уважения и предявеният с тъжбата граждански иск.

По аргумент пък от чл.190,ал.1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен /или наказателното производство бъде прекратено/, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Като е процедирал по този начин, решаващият съд е спазил закона, поради което не се налага атакуваната присъда да бъде изменена и в тази й част. Както се посочи- тъжителят при подаване на тъжбата до съда не е знаел за психиатричното състояние на подсъдимия и в този смисъл въззивният съд също счита, че е несправедливо при това положение да поеме всички сторени 4 по делото разноски, но горното е в съответствие със закона, поради което БлОС следва да се съобрази със волята на законодателя.

Поради изложените съображения присъдата на РС-Благоевград като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена, а жалбата на Г.- оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.338 НПК, Благоевградският окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 90539 от 22.01.2021г., постановена по НЧХД № 1805 по описа на Районен съд- Благоевград за 2019 година.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

5