Решение № 140 от 23.08.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. ***, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора И. Р. Р. като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233300600241 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 9/10.02.2023 г., постановена по НОХД № 47/2022 г. по описа на Районен съд – Разград, подсъдимата Ж. Р. К. е призната за виновна в това, че на 09.07.2021 г. в гр. *** е причинила чрез одрасквания с нотки и скубане на косата на А. М. И. от гр. ***, в качеството й на длъжностно лице – продавач-консултант в „СТАРТ 3-2017“ ЕООД Бургас, при и по повод изпълнение на службата й, лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания в областта на лява подмишнична ямка, лицева повърхност на лява предмишница и гръбната повърхност на дясна мишница, които по своята медико - биологична характеристика обуславят болка и страдание у пострадалата, като деянието е извършено по хулигански подбуди, като на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК и е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, включваща двете задължителни пробационни мерки:

- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност ДВА ПЪТИ седмично;

- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Подсъдимата Ж. Р. К. е осъдена да заплати по сметка на ОДМВР - Разград сумата 274.50 лева, разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд - Разград 1 сумата 2214.40 лева, разноски в съдебното производство.

Против присъдата са постъпили въззивна жалба от подсъдимата Ж. Р. К., чрез защитник адв. П. З., и въззивен протест от прокурор в Районна прокуратура - Разград.

Жалбата на защитника на подсъдимата е бланкетна, като с нея присъдата се атакува като незаконосъобразна и постановена при непълнота на доказателствата и в нарушение на процесуалния и материалния закон. В допълнителни саморъчни съображения от подс. Ж. Р.

К. се навеждат оплаквания за пристрастност на първоинстанционния съд и на вещите лица, изготвили съдебно медицинската и съдебно психиатричните и психологически експертизи по делото. Излагат се обстоятелства за нарушаване на процесуалните права на подсъдимата, свързани с връчване на заключенията на вещите лица, срока на изготвяне на мотивите към присъдата и неточности в протокола от открито съдебно заседание. В заключение се иска съдът да върне делото за ново разглеждане или да постанови присъда, с която да признае за невиновна подс. Ж. К..

С протестът на Районна прокуратура – Разград присъдата се атакува само относно вида и размера на наложеното на подъсъдимата наказание, като същото се квалифицира като явно несправедливо. Иска изменение на първоинстанционната присъда с налагане на наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. В допълнителни съображения към протеста се подчертава, че предходното осъждане на подсъдимата на наказание пробация не е изпълнило целите на наказанието, тъй като само 7 месеца след изтърпяването му е извършено деянието по настоящата присъда. Според прокурора степента на обществена опасност на деянието и на дееца в процесния случай са висока, като са налице и само отегчаващи вината обстоятелства, което обуславя налагане на наказание над средния размер, предвиден в санкционната норма на чл. 131 от НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград поддържа протеста, като споделя основанията, изложени в него за изменение на първоинстанционния съдебен акт в насока промяна на вида и размера на наложеното на подсъдимата наказание.

Оспорва депозираната жалба, като счита, че присъдата не страда от пороците, приписани и с жалбата.

Подсъдимата – въззивник, редовно призована, се явява лично и със защитник адв. П.

З.. Защитникът подържа подадената въззивна жалба, като застъпва тезата, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не почИ. на събраните по делото доказателства, които са ценени избирателно и в тежест на подсъдимата. Подлага на критика и правните изводи на първия съд, като счита, че по делото не е доказано както качеството длъжностно лице на потърпевшата, така и нанесените и телесни увреждания, за които съдебно медицинско удостоверение е издадено 25 дни след инцидента. Предвид на това моли съда да отмени атакуваната присъда и постанови нова, с която да признае подсъдимата за невиновна по повдигнатото обвинение. Алтернативно предлага приложение на института на реторсията, тъй като потъвпевшото лице е отговорило по същият начин като подсъдимата. Възразява на искането на прокуратурата за утежняване положението на 2 подсъдимата чрез налагане на по - тежко наказание, като изтъква, че подсъдимата е майка на пет деца.

Подсъдимата Ж. Р. К. поддържа становището на защитника си, като в последната си дума моли съда да я признае за невиновна.

Окръжен съд – Разград, след като направи собствен анализ на доказателствата по делото и извърши цялостна служебна проверка на атакуваният съдебен акт, приема следното:

Жалбата и протеста са допустими, като подадени от надлежни страни в процеса, в установения законов срок и до компетентния съд.

Разгледани по същество, жалбата и протеста са неоснователни.

Въззивният съд, съобразявайки направените оплаквания в саморъчната жалба на подсъдимата срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл. 314, ал. 1 от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на процесуалните правила, за да установи дали в хода на първо-инстанционното съдебно следствие са били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на такИ. нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл. 335, ал. 2, предл. 1 от НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, нито проверка за явна несправедливост на наложените наказания. За да е налице пристрастност на първоинстанционния съдебен състав като основание за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК е необходимо да съществуват факти, които по естеството си да поставят под съмнение обективността и безпристрастието на съдебния акт - да указват на пряка или косвена заинтересованост на съдебния състав или негов отделен член от изхода на делото или на неговата предубеденост. Без наличието на такИ. конкретни обстоятелства, чрез които да се прояви пристрастността на съда, не може да се презумира неправилно осъществяване на процесуалната му функция. В процесния случай липсват основания да се счита, че съдия – докладчика по делото е бил обвързан по някакъв начин от предшестващо формирано убеждение във виновността на подсъдимата К. – в съдебните протоколи не е отразено предварително становище по съществените въпроси, касаещи наказателната отговорност на подсъдимата, не е издадено недопустимо отнапред вътрешното убеждение на съда относно въпросите по съществото на делото, в съдебните определения и актовете по същество не са използвани неприемливи изрази, издаващи тенденциозна нагласа за осъждането на подсъдимата. Щом липсват реални основания от обективен или субективен характер за съмнение в безпристрастността на съда, не може голословно да се предполага пряка или косвена заинтересованост на съдебния състав от изхода на делото или неговата 3 предубеденост само поради факта, че защитната позиция на подсъдимата е отречена като недостоверна. Същото с пълна сила важи и относно оплакванията за пристрастност на вещите лица по изготвените на досъдебното и съдебно производство експертизи. Доколко въобще за изясняване на обективната истина по делото е било необходимо назначаване на част от тези експертизи е спорно, тъй като според настоящия въззивен състав заключенията на част от експертизите не касаят предмета на доказване по делото, и по конкретно техническата експертиза на мобилни устройства и комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза по отношение на св. П. М. П..

В хода на съдебното следствие не са били нарушени процесуалните права на подсъдимата по повод връчване на заключенията на вещите лица, а след като по отношение протоколите от открито съдебно заседание не правени искания за поправка в срока и по реда на чл. 312, ал. 1 от НПК, е безпредметно да се обсъждат пред настоящата инстанция неточности в протоколи от открито съдебно заседание . Действително мотивите към присъдата са изготвени след законоустановения двумесечен срок, но този срок е инструктивен и нарушаването му не води желаните от подсъдимата последици – отмяна на присъдата.

Съобразявайки горното и след осъществена служебна проверка, въззивният състав заключи, че в хода на настоящото наказателно производство и при постановяване на атакуваната присъда не са допуснати такИ. нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като съществени и да представляват основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, съгласно чл. 335, ал. 2, предл. 1 от НПК.

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото.

Съвкупният им анализ установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд, които са доказателствено обосновани и убедително аргументирани.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Подсъдимата Ж. Р. К. е родена на *** г. в гр. ***, със средно образование, разведена.

Подсъдимата е осъждана общо три пъти, последно с Присъда № 315/27.06.2019 г. на Районен съд – Разград, влязла в сила на 30.10.2019 г., с която за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и е наложено наказание пробация за срок от една година, включващо освен задължителните пробационни мерки и мярка „Включване в програма за обществено въздействие за изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение“. Цитираното наказание е изтърпяно на 04.12.2020 г.

През месец юли 2020 г. подс. К. започнала работа като *** в магазин *** в „Кауфланд“ гр. ***, бул. “Априлско въстание“ № 3А, собственост на „Старт 3-2017“ ЕООД гр. Бургас, като между нея и управителя на дружеството - св. Д. А. Д., бил сключен Трудов 4 договор № 650/10.07.2020 г. На 08.01.2021 г. като „***“в същия търговски обект започнала работа и св. А. М. И. от гр. *** съгласно Трудов договор № 916/08.01.2021 г. Тя била работила и преди това на същия *** щанд на „Старт 3-2017“ ЕООД в гр. *** и била запозната добре с работата. На обекта работели само подс. К. и св. И.. И двете съгласно длъжностната им характеристика били материалноотговорни лица. Познавали се отдавна, т. к. имали дъщери на една и съща възраст, които били съученички на определен етап от образованието си. Не били близки, нито имали предхождащи конфликти. Първоначално отношенията между двете били добри, колегиални, но постепенно във връзка с работата отношенията между подс. К. и св. И. се обтегнали. През м. Май - юни 2021 г. конфликтът между двете се задълбочил още повече, като причина за това било твърдението на св. И., че подсъдимата К. вземала парфюми от стоката в магазина и не заплащала стойността им.