Решение № 3888 от 13.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3888 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И.а при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Н. Димов Въззивно гражданско дело № 20211100510241 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 25093687 от 14.04.2021 год., постановено по гр.дeло № 15560/2019 г. на СРС, І Г.О., 47 състав, са отхвърлени предявените от Д. В. Д., с ЕГН ********** и М. Н. Д., с ЕГН **********, срещу Етажната собственост, находяща се в гр.София, ул.“*******, искове с правно основание чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решенията, взети от Общото събрание на етажната собственост, в сграда находяща се в гр.София, ул.“*******, проведено на 25.02.2019 г. С решението на съда са осъдени Д. В. Д., с ЕГН ********** и М. Н. Д., с ЕГН ********** да заплатят на Етажната собственост, находяща се в гр.София, ул.“*******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 300,00 лева адвокатско възнаграждение.

Срещу решението на СРС, 47 с-в е постъпила въззивна жалба от Д. В. Д. и М. Н.

Д., с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, бъде уважен, като основателен и доказан. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалноправни и на материалноправните разпоредби на закона. Претендират присъждане на направени 1 разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник Етажни собственици в сграда в режим на Етажна собственост/ЕС/, находяща се в гр.София, ул.“*******, чрез пълномощника адв.Н. В., оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а първоинстанционното решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения конститутивен иск 2 по чл.40 от ЗУЕС. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно неоснователност на предявения от ищците срещу ответника иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решения на Общото събрание на ЕС. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Фактическите и правни констатации на настоящия въззивен съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право, т.е. предметът на търсената искова защита се определя въз основа на твърдените от ищеца правопораждащи факти. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно отправеното искане за защита и действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди относимите за спора факти, доказателства по делото, становищата на страните и приложимия материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични задължения, съгласно дадените в ТР № 1/2013 г. ОСГТК /т.1, т.2 и т.3/ и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК /т.19/ указания. Правораздавателната дейност на въззивната инстанция е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора, в т.ч. и квалифициране на спорното право.

Когато се касае до проверка на законосъобразността на решения на общото събрание на етажна собственост по реда на чл.40-чл.42 от ЗУЕС, предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени /в този смисъл решение № 37 от 20.04.2016 г. по гр.дело № 4432/2015 г. на ВКС, І г.о., 3 постановено по реда на чл.290 ГПК/. В рамките на подадената жалба въззивният съд не би могъл да отмени решение поради наличието на порок, който не е бил заявен с исковата молба или добавен по- късно по реда за отстраняване нередовности в исковата молба или чрез изменение на иска.

Уважаването на конститутивния иск по чл.40 от ЗУЕС е обусловено от установяването на едно от следните обстоятелства: решението на общото събрание на ЕС противоречи на императивни правни норми или на разпоредби, установени с приетия Правилник за вътрешния ред на ЕС; решението е взето в нарушение на предвидените в закона или правилника процедури и правила за вземане на решение; решението е взето при нарушен ред за свикването на общото събрание; решението е взето по въпрос, който е извън компетентността на общото събрание на етажната собственост, предвидена в чл.11 ЗУЕС. В настоящия случай при направено оспорване от страна на ищците на законосъобразността на процедурата по свикване на Общото събрание/ОС/ на Етажната собственост/ЕС/, проведено на 25.02.2019 г., тежестта на доказване на положителния факт- изпълнение на законовите изисквания пада върху ответната страна- етажна собственост. Спорно е по делото обстоятелството, спазена ли е от страна на ответника предвидената в ЗУЕС процедура по свикване на Общото събрание на Етажната собственост/ проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на Етажна собственост с адрес: гр.София, ул.“*******/ от 25.02.2019 г., респективно в случая налице ли е надлежно свикване на ОС на ЕС. В процесния случай, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че е спазена процедурата, предвидена в закона за свикване и провеждане на проведеното на 25.02.2019 г. ОС на ЕС. С оглед на което неоснователни се явяват доводите на въззивниците- ищци изложени в тази насока.

По делото няма спор между страните, че процесното ОС на ЕС е проведено на 25.02.2019 г. от 19.00 часа, във входа на Етажната собственост с адрес в гр.София, ул.“*******. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Изискването на чл.13, ал.1 от ЗУЕС е спазено. Представена е покана от 17.02.2019 г. за провеждане на ОС на Етажната собственост на 25.02.2019 г. от 19,00 часа с конкретно посочен в същата дневен ред. Видно от изрично отбелязване върху поканата същата е била поставена в 10,30 часа на 17.02.2019 т. на входната врата на Етажната собственост. Протоколът от проведеното на 25.02.2019 г., Общо събрание на Етажната собственост съдържа всички реквизити по чл.16, ал.4 и ал.5 от ЗУЕС. Противно на изложеното от ищците във въззивната жалба спазена е разпоредбата на чл.16, ал.4 от ЗУЕС. Не е нарушена и разпоредбата на чл.16, ал.3 от ЗУЕС в процесния случай, която предвижда, че Общото събрание на собствениците не може да приема решения по въпроси извън 4 предварително обявения дневен ред, освен в неотложни случаи. С оглед на което съдът приема, че не са налице твърдяните от страна на ищците нарушения при свикване и провеждане на ОС на ЕС на 25.02.2019 г. на разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУЕС, чл.16, ал.3 и ал.4 от ЗУЕС, поради което не са налице основания за отмяна на решенията, взети от Общото събрание на Етажната собственост, в сграда находяща се в гр.София, ул.“*******, проведено на 25.02.2019 г.

В процесния случай съдът приема, че искът по чл.40 от ЗУЕС е неоснователен и правилно е отхвърлен с обжалваното решение. С оглед ангажираните по делото доказателства, единствения обоснован извод, който следва да се направи и при разглеждане на доводите на ищците за незаконосъобразност на взетите от ОС на ЕС, проведено на 25.02.2019 г. решения по същество, ч е същите като неоснователни не могат да обосноват отмяната им от съда.

С оглед на така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По отношение на разноските за въззивното производство:

При този изход на спора на въззивниците- ищци не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК ищците, следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата страна- ответник, своевременно поисканите и дължими разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 1000 лв./хиляда лева/ - уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.11.2022 год. като направеното от ищците, чрез техния пълномощник адв.И. Д. възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно.