Определение № 916 от 13.11.2024, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 841/2024
- Вид
- Определение № 916
- Подписан
- 13.11.2024
- В сила
- 13.11.2024
- Състав
- МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 916 гр. ХАСКОВО, 13.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:
ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20245600500841 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. А.Д., процесуален представител на Б. Д. М., срещу Определение № 1486 от 29.08.2024 г., постановено по гр. д. № 360/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на жалбоподателя, с която се иска да бъде изменено постановеното по делото Решение № 578/18.07.2024 г. в частта му относно размера на присъденото на адв. А.Д., в качеството му на пълномощник на ищеца Б. Д. М., адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Жалбоподателят твърди, че съобразено с разпоредбите на чл. 38, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК възлизало на 480 лева, с включен ДДС, а за иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД минималното адвокатско възнаграждение възлизало на 480 лева, с включен ДДС. Сочи, че същото било обективирано и в представения списък на разноските по чл. 80 ГПК. Развити са съображения, че първоинстанционният съд му е определил 1 адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, с включен ДДС, без да съобрази, че се дължи възнаграждение и за двата предявени иска. Счита, че му се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС, поради което моли Окръжен съд – Хасково да отмени атакувания съдебен акт и вместо него да постанови друг, с който да измени решението в частта за разноските и му присъди адвокатско възнаграждение и по двата уважени иска.
Окръжен съд - Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Производството по гр. д. № 360/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от Б. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.***, чрез адв.А.Д., член на САК, личен № *** против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за прогласяване недействителността на сключен между страните договор за потребителски кредит - Договор за паричен заем Кредирект № ***, сключен на 29.11.2022 г., както и за присъждане на сумата от 95,71 лева, като дадена без основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 15.02.2024 г. до окончателното й изплащане.
С Решение № 578/18.07.2024 г. Районен съд – Хасково е прогласил сключения между страните Договор за паричен заем Кредирект № *** г. за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК - поради противоречие със закона и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е осъдил „Сити Кеш“ ООД да заплати на Б. М. сумата от 95,71 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за паричен заем Кредирект № ***г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.02.2024 г., до 2 окончателното й изплащане.
С описаното решение ответника „Сити Кеш“ ООД е осъден да заплати на адв. А.Д., член на САК, личен № ***, адрес на кантората: гр. С. район***, сумата от 480,00 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото, с вкл. ДДС. За да определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., Районен съд Хасково е приел, че предвид липсата на фактическа сложност на делото, както и наличие на трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, извършените от адв. А.Д., процесуални действия, изразяващи се единствено в депозиране на писмени молби по делото, приключване разглеждане на делото в едно съдебно заседание и предвид разясненията дадени с Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, както и с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 възнаграждението за осъщественото от адв. А. Д. процесуално представителство, защита и съдействие следва да е в размер общо на 400 лв. по двата предявени иска. Към тази сума, по аргумент от § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е добавил 80 лева ДДС.
Постъпила е молба по чл. 248 ГПК от адв. А.Д., с която е отправено искане за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, като се определи адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева, с включен ДДС и му се присъди сума в размер на още 480 лева. С Определение № 1486/29.08.2024 г. молбата е оставена без уважение, като Районен съд Хасково е посочил, че е определил дължимото адвокатско възнаграждение и по двата уважени иска, като е съобразил практиката на СЕС и липсата на фактическа сложност на делото. Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Хасково напълно споделя тези изводи на първоинстанционния съд.
Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Същата е приложима в настоящия случай, доколкото производството е образувано по два обективно кумулативно съединени искове 3 с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Така съединените искове обаче се основават на един и същ правопораждащ факт недействителност на клаузи от договор за потребителски кредит. Искът по чл.
26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на тази нищожност има обуславящ характер по отношение на втория, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщате на даденото въз основа на нищожните клаузи, което предполага и еднаква защита по двата иска, поради което има основание адвокатското възнаграждение да се формира в по-нисък размер от определения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
В допълнение следва да се посочи и това, че разноските не са били направени от страната по делото, а се присъждат на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв и са за оказана безплатна правна помощ. Не на последно място следва да бъде отчетен и положения от пълномощника на ищеца труд, който в случая е минимален и се свежда по подаването на исковата молба, молба, с която се отстраняват нередовностите на исковата молба, становище по депозирания отговор на искова молба и още една писмена молба за разглеждане на делото в отсъствие на адвоката и доверителя. Следва да се отчете също, че производството по гр. д. № 360/2024 г., по описа на Районен съд – Хасково е приключило в едно съдебно заседание, в което страните и техните процесуални представители не са присъствали и не са извършвали процесуални действия по събиране на доказателства. Не без значение за извода на съда за намаляване на размера на определеното адвокатско възнаграждение е и обстоятелството, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, налице е трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси по делото. От значение в случая е и обстоятелството, че пълномощникът на ищеца, освен тази, по която е било образувано гр.д. № 360/2024 г. по описа на Районен съд Хасково е подал още 11 искови молби пред същия съд, от името на същия ищец, срещу същия ответник, с които са предявени обективно съединени искове със същите правни основания - по чл. 26 ЗЗД и по чл. 55 ЗЗД. Разликата между образуваните пред РС - Хасково граждански производства са различните договори за потребителски кредит, сключени от ищеца и ответното дружество „Сити Кеш“ ООД.
Не следващо място следва да се отбележи и обстоятелството, че 4 предявените искове са с цена 823, 71 лева съответно за иска с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и 95.71 лева, за иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Общата цена на обективно съединените искови претенции е в размер на 919.42 лева, което е по-малко от претендираният от адв. А.Д. размер на възнаграждението му по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, а именно 960 лева, с включен ДДС. В правната уредба относно дължимостта и компенсирането на разноските на страните по делото законодателят е възприел принципният подход, че определянето на същите следва да е в съответствие с конкретно значимия интерес и принципа на справедливост. В тази връзка имайки предвид конкретният казус и практиката на СЕС /Решение на съда на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22/, която е и източник на правото на ЕС, въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд е определил справедлив и разумен размер на подлежащите на възстановяване разноски, като е взел предвид предмета на спора, неговата цена и труда, който е положен за защитата на съответното право.
Възражението на жалбоподателя, че Районен съд Хасково му е определил адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв само за един от предявените искове е неоснователно, доколкото първоинстанционния съд ясно е мотивирал сумата от 400 лева, като е посочил, че същата е общо за двата предявени иска. Съответно определеното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, с включен ДДС не е за единият от двата уважени иска, като съдът е изпуснал да определи възнаграждение за втория иск, а напротив, в така определеният по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв размер на адвокатското възнаграждение са включени и двата иска.
С оглед изложеното, постановеното от Районен съд – Хасково Определение № 1486 от 29.08.2024 г. по гр. д. № 360/2024 г. по описа на съда следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1486 от 29.08.2024 г., постановено по гр. д. № 360/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.
5
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6