Решение № 17006 от 01.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17006 гр. София, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110141829 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Е. Б. (П.) К. и Н. Г. К., установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от по 2019,56 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ****, аб. № ***, за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 287,51 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г., сумата от 26,64 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,78 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.08.2020 г. до 18.07.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.09.2023 г. по ч. гр. д. № 41833/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, защото имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния 1 период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата за дялово разпределение на основание чл. 22, ал. 2 от приложимите ОУ, чиято цена се формира съгласно чл. 36 от същите, като за стойността на услугата е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответникът е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответниците чрез назначения особен представител адв. А. П., в който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва отчитането на потребената топлинна енергия в имота да е извършено в съответствие с нормативната уредба, в т.ч. с разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. Оспорва представените с исковата молба фактури да са надлежно издадени, както и тяхната доказателствена стойност. Оспорва количеството на доставената до имота топлинна енергия, респ. реалното й потребление от страна на ответниците. Възразява измервателните уреди в абонатната станция да са преминали през съответните метрологични проверки. Оспорва претенциите за мораторна лихва с твърдения, че длъжникът изпада в забава след покана, каквато в настоящия случай ищецът не е отправял. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Не претендира разноски. Възразява за разноските на ищеца.

Третото лице помагач на страната от ответника „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 26.07.2023 г. г. срещу е Е. Б. П.

(К.) и Н. Г. К., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 41833/2023 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 28.09.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет описаните вземания за посочените периоди и възникнали на описаните основания.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да 2 установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството потребител на ТЕ на ответника, е да установи, че имотът е собственост на ответника или че ответникът има качеството на потребител на ТЕ на основание сключен договор.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга. С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже основанията за спиране и прекъсване на давността.

Между страните не са спорни, поради което и отделени като такива по реда на чл.

146, ал. 1, т. 4 от ГПК, са обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, както и че ответниците са собственици на топлоснабдения имот.

С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането за главниците и лихвите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

3

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Между страните не е спорно и от представените и приети по делото писмени доказателства – договор за продажба на недвижим имот частна държавна собственост, чието легитимиращо действие не е оборено в процеса, се установява, че е Е. Б. П. и Н. Г. К. са били собственици на недвижим имот апартамент № 72, находящ се в ***. По делото не се установява в рамките на периода, за който се търси заплащане на топлинна енергия, имотът да е отчужден или трето лице да е придобило собствеността върху него, поради което ответниците, в качеството си на титуляри на право на собственост върху топлоснабден имот, имат качеството и на потребители на топлинна енергия за исковия период, на основание чл.

153, ал. 1 от ЗЕ.

Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, на което съдът дава вяра като обективно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства, се установява, че в топлоснабдения имот за периода има 3 броя отоплителни тела с поставени индивидуални измервателни уреди и 1 брой водомер за битова гореща вода. ТЕ отдадена от тях е изчислена при липса на осигурен достъп за целия период, установен от констативните протоколи на дружеството, извършило отчета. БГВ за имота е изчислена на база един потребител при липса на узаконен водомер в имота. В имота е начислена и ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Според заключението на вещото лице общият размер на задължението за БГВ и топлинна енергия в т.ч, отдадена сградна инсталация за целия имот е в размер на 2075,55 евро след изравняването. В СТЕ, допусната и във връзка с оспорването на годността на измервателните уреди в абонатната станция, е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип от 2018 г., а съгласно заповед А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН периодичността на проверките е две години. Уредът е преминал периодична проверка през 2022 г. след което през 2024 г., като не е преминал проверка през 2023 г., но съответства на одобрения тип съгласно свидетелство от 2024 г., издадено от лицензирана лаборатория. Ето защо съдът дава вяра на вещото лице, че след като към 2024 г. топломерът е отговарял на изискванията на ДАМНТ и „Съответства“, последният е „годно средство за търговско измерване“ и е отчитал вярно през целия процесен период, поради което вземане за заплащане на топлинна енергия е възникнало в претендирания от ищеца размер и за посочения период, поради което предявеният иск за главница в претендирания размер на 1032,58 евро за всеки ответник за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. следва да се 4 уважи.

С оглед изложеното съдът дължи произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност.

Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност.