Решение № 1287 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1287 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Д. Д. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100510799 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 6725 от 13.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1338/2023 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД искове по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземания срещу А. А. В. и Д. Л. Г. за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№ 62649/2021 г. на Софийски районен съд, както следва:

- срещу А. А. В. – за сумата 89,21 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в имот с аб. № 81615, ведно със законната лихва от 02.11.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 13,67 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 07.10.2021 г.; сумата 2,32 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.11.2021 г. до изплащане на вземането; и сумата 0,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 07.10.2021 г.;

- срещу Д. Л. Г. – за сумата 981,30 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в имот с аб. № 81615, ведно със законната лихва от 02.11.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 150,40 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 07.10.2021 г.; сумата 25,50 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 1

02.11.2021 г. до изплащане на вземането; и сумата 4,96 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 07.10.2021 г.

Решението е обжалвано от ищеца „Топлофикация София” ЕАД като неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага се възражение, че неправилно и в противоречие с представените по делото доказателства първоинстанционниият съд е приел, че ответниците не са били клиенти на топлинна енергия. Изтъква се, че от представените с исковата молба писмени доказателства, които не са били оспорени от ответниците, се установява, че те са били собственици на процесния топлоснабден имот и съответно клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ. Иска се да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се уважат предявените искове.

Писмен отговор на въззивната жалба е подала ответницата А. А. В., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. Д. К.. Поддържа се, че правилно е отхвърлена исковата претенция, доколкото според приобщените по делото доказателства не била установена фактическата предпоставка за уважаването й, а именно – установяване собствеността на процесния имот към датата на формиране на задълженията по съобщение към фактура, обща фактура и извлечение от дължимите суми в табличен вид за дялово разпределение за абонатен номер **********. Сочи се, че съдът е обсъдил всички приобщени по делото доказателства, в резултат на което правилно е достигнал до извод, че не са представени доказателства за това, че за А. А. В. е налице титул за собственост, който да обосновава наличието на задължение за заплащане на посочената от ищеца топлинна енергия, особено към релевантния процесен период на съставяне на счетоводните документи за дължимост на топлинна енергия. От представените писмени доказателства не се установявало наследодател на А. А. В. или лично тя да е придобила каквито и да било вещни права върху процесния недвижим имот.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу А. А. В. и Д. Л. Г. искове за признаване за установено, че дължат на „Топлофикация София” ЕАД, в условията на разделна отговорност, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 62649/2021 г. на Софийски районен съд, както следва:

- А. А. В. - сумата 89,21 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 81615/идент. № **********, за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г.; сумата 13,67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 07.10.2021 г.; сумата 2,32 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г.; и сумата 0,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. о 07.10.2021 г., които суми представляват 1/12 част от общите задължения за имота, ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите;

2

- Д. Л. Г. - сумата 981,30 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 81615/идент. № **********, за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г.; сумата 150,40 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 07.10.2021 г.; сумата 25,50 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г.; и сумата 4,96 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. о 07.10.2021 г., които суми представляват 11/12 части от общите задължения за имота, ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на съсобственици на топлоснабдения имот с адрес гр. София, ж.к. ****, придобили собствеността върху него на основание наследство и отказ от наследство, са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Сумите за топлинна енергия през този период били начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Техем Сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Сочи се, че общите размери на дължимите суми са: 1070,51 лв. – главница за стойността на топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г.;

164,07 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 07.10.2021 г.; 27,82 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г.; и 5,41 лв. – лихва за забава за периода от 01.12.2018 г. до 07.10.2021 г., от които суми от всеки от ответниците се претендира като дължима част, съответна на дела им в съсобствеността, а именно 1/12 ч. от ответницата А. В., и 11/12 ч. от ответника Д. Г..

В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор е подаден от ответницата А. А. В. чрез назначения й при условията на чл. 47,ал. 6 от ГПК особен представител адв. Д. К., с който се оспорват предявените срещу нея искове. Излага се възражение, че ищецът не е ангажирал доказателства за действителното потребление в имота, нито за съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между ищеца и посоченото от него дружество „Техем Сървисис” ЕООД от една страна, и между „Техем сървисис” ЕООД и Етажната собственост, в която се намира процесния имот, от друга. Изтъква се, че от представените от ищеца документи не може да се установи дали е извършено индивидуално отчитане на показателите на отоплителните тела в имота за процесния период, и ако такова е извършено – на какво основание. Оспорва се иска за мораторна лихва с довод, че всяко месечно начисление има отделен падеж, поради което не следва за всички претендирани суми по представеното от ищеца извлечение от сметки по месеци за аб. № ********** да се начислява лихва за забава с начална дата 15.09.2019 г., а следва да се определи моментът, в който всяко плащане е било действително изискуемо. Оспорва се и дължимостта на суми за дялово разпределение и мораторна лихва върху тези суми. Прави се и възражение за 3 погасяване по давност на претендираните вземания за топлинна енергия и дялово разпределение.

Ответникът Д. Г. не е подал отговор на исковата молба.

С определението на съда по чл. 140 от ГПК е конституирано „Техем Сървисис” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца. Третото лице е заявило становище за основателност на предявените искове.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149, вр. чл.

150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ – за установяване съществуването на вземания на ищеца срещу ответниците по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№ 62649/2021 г. на СРС.

По така предявените установителни искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби.

Клиенти на топлинна енергия съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички собственици и титуляри на вещно право върху топлоснабден имот.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот в режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот по силата на договорно правоотношение със собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. битов клиент по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие – ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на това ТР посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за 4 битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Без значение е дали клиентът фактически е обитавал топлоснабдения имот.

За установяване на твърдението на ищеца, че ответниците са били собственици на процесния имот в посочения период, за който се претендира дължимост исковите суми за топлинна енергия, са представени следните писмени доказателства: