Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 238 от 04.02.2021, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2606/2019
Вид
Решение № 238
Подписан
04.02.2021
В сила
11.11.2021
Състав
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ВЪЛЧЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 145 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 147, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1 · Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 104 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 113 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 114, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.115 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117 ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.10 ал.7 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Пловдив,04.02.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР

ВЪЛЧЕВ при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа административно дело № 2606 по описа на съда за 2019год., докладвано от съдия председателя, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 от АПК вр. чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на Р.Х.А., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** , против Решение №

2153-15-220/05.08.2019г., издадено от Директора на ТП на НОИ - гр.Пловдив, с което потвърдено Разпореждане № РНП-1-4-15-00586280/28.06.2019г. на Ръководител „ПО“при ТП на НОИ – гр. Пловдив за събиране на сумата от 15 973,80 лева – главница и лихва, за периода от 01.01.2014г. до 30.06.2017г.

Жалбоподателят, в подадената до съда жалба счита, че издадения административен акт е в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение н административнопроизводствените правила. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв.Б., който поддържа жалбата и ангажира доказателства. По същество на спора счита, че жалбата е доказана по своето основание, поради което счита, че следва да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юр. В., която оспорва жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество дава мнение, че атакувания административен акт е законосъобразен, издаден съобразно доказателствата по административната преписка и затова счита, че следва да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните, съобразно доказателствата по делото, приети по реда на съдебното следствие, прие за установено следното от фактическа страна:

Предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство е Решение № 2153-15-220/05.08.2019г., издадено от Директора на ТП на НОИ - гр.Пловдив, с което е оставено в сила Разпореждане № РНП-1-4-15-00586280/28.06.2019г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – гр. Пловдив, В ЧАСТТА, относно събиране на публично задължение към НОИ за неоснователно получени суми за ЛПОСВ в размер на 15 973,80лева, от които главница за периода 01.01.2014г. до 30.06.2017г. в размер на 11 555,52 лева и лихва за тях в размер на 4 418,52лева, начислена към 28.06.2019г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 28.06.2019г. до окончателно погасяване на задължението.

Не се спори между страните, че на А. е отпусната ЛПОСВ на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за пенсиите (отм.), считано от 01.05.1997г., по подадено заявление от 23.06.1997г. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от трета категория труд с продължителност 35 години 05 месеца и 17 дни, индивидуален коефициент 0,659, при базисен период от 01.01.1991г. до 31.12.1993г. с осигурителен доход в размер на 52 205лева и от 01.01.1997г. до 30.04.1997г. с осигурителен доход в размер на 109 229лева. В последствие, лицето е посочвало нови тригодишни базисни периоди преди 1997г., последният от които е от 10.04.1986г. до 14.04.1989г., с осигурителен доход в размер на 14 638лева и индивидуален коефициент 1,564.

С разпореждане № **********/19.10.2000г., по подадено заявление от 12.05.2000г., на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за пенсиите (отм.) отпуснатата на А. ЛПОСВ е изменена с 3-годишния базисен период от 10.04.1986г. до 14.04.1989г. с осигурителен доход в размер на 14 638лева и от 01.01.1997г. до 31.12.1999г. с осигурителен доход в размер на 11 359,12лева, индивидуален коефициент 1,928. При преизчислението на отпуснатата ЛПОСВ е включен допълнителен стаж, положен при условията на втора и трета категория труд и е зачетен осигурителен стаж от втора категория с продължителност 02 години 05 месеца и 16 дни и от трета категория 37 години 11 месеца и 17 дни. Размерът на пенсията е определен при общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд на основание чл. 104 от КСО, с продължителност 41 години и 15 дни.

След извършена служебна проверка на органите по пенсиониране Разпореждане № **********/1998г. е изменено с Разпореждане № ********** /протокол № 2136-15-55/15.06.2017г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ – при ТП на НОИ – гр. Пловдив, като размерът на ЛПОСВ е определен при базисен период от 10.04.1986г. до 14.04.1989г., с осигурителен доход в размер на 6 498лева, съответстващ на този, посочен в изплащателните ведомости на съответните осигурители. Изчислен е претеглен индивидуален коефициент 0,720, който е по-благоприятен от индивидуалния коефициент, изчислен към датата на отпускане на пенсията, считано от 01.03.1998г. Отменени са всички последващи разпореждания за преизчисление на пенсията, считано от 13.09.1999г. и от 12.05.2000г., поради недоказан положен стаж, включително след пенсионирането, с общо времетраене от 41 години и 15 дни, осигурителен доход от 10.04.1986г. до 14.04.1989г. в размер на 14 638лева и от 01.01.1997г. до 31.12.1999г. в размер на 11 359,12лева и индивидуален коефициент 1,928.

Така издаденото разпореждане е било обжалвано пред горестоящият административен орган, като същият, с Решение № 2153-15-152/02.08.2017г. е оставил жалбата без уважение. След съдебно обжалване е било образувано съдебно производство, приключило със съдебно решение № 460/28.02.2018г., постановено по адм. дело № 2368/2017г. по опис на Административен съд - Пловдив, влязло в законна сила на 28.01.2019г.

В изпълнение на това съдебно решение е прието от органа по пенсиониране, че неправилно начислената и изплатена пенсия на А. за периода от 01.01.2009г. до 30.06.2017г. подлежи на връщане като неоснователно получени суми, при наличие на доказателства за недобросъвестност, свързани с използване от нейна страна на документи с „недоказано съдържание“, вследствие на което е получавала ЛПОСВ в по-висок размер. В тази връзка е издадено Разпореждане № РНП-1-4-15-00586280/28.06.2019г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – гр. Пловдив, което е било частично потвърдено с процесното решение на Директор на ТП на НОИ –гр. Пловдив.

Недоволна от него, жалбоподателката е инициирала и настоящото съдебно производство. В хода на неговото провеждане се установява, че подлежащите суми за възстановяване в размер на 15 973,80лева са формирани от разликата между изплатената ЛПОСВ и получаваната такава за периода от 01.01.2014г. до 30.06.2017г.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства: пълната административна преписка по обжалвания административен акт, получена с вх. № 15751/29.08.2019г. по описа на Административен съд – Пловдив. В хода на съдебното производство са приети допълнително и следните писмени доказателства, в хронологична последователност: заповеди №№ 82/06.03.2013г. и 200/15.07.2013г. на директора на ТП на НОИ – гр.

Пловдив (л. 178 – 181); документи и справки от ИС на НОИ, описани в молба от процесуалния представител на ответника вх. № 18638/16.10.2019г. (л. 187 – 195); писмо изх. № 91-01-283/20.11.2001г. и писмо изх. № 91-01-78/21.03.2002г., издадени от директорите на Главна дирекция „Пенсии“ и Главна дирекция „Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване“ в НОИ – гр. София (л. 210 – 214); документи, описани в молба вх. № 1232/21.01.2020г. от процесуалния представител на ответника (л. 223 – 244); пенсионно досие на Р.А., приобщено от доказателствения материал по досъдебно производство по преписка № 2818/2019г. по описа на Районна прокуратура – гр. Пловдив (л. 264 – 283); документи, описани в молба вх. № 17255/27.10.2020г. от процесуалния представител на ответника (л. 306 – 358).

В съдебното заседание на 01.10.2020г. е прието заключение по съдебно – графологична експертиза (наименовано Протокол за извършена съдебно – почеркова експертиза № 537 от 17.08.2020г.), изготвено от вещото лице М.С., без направени възражения от страните по делото. След преглед на документите „молба от името Р. Х.Р.до НОИ – Пловдив от 12.05.2000г.“ и „молба от името на Р. Х.Р.до РУСО – Пловдив от 02.09.1997г.“ вещото лице е направило констатация, че подписите, положени от името на Р. Рогачева (А.), са изпълнени от това лице.

На база така изяснената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е допустима, като е подадена в срока по чл. 118, ал.1 от КСО и от лице, което има право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

Обжалваното решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от страна с активна процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати. Директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив е компетентният административен орган, притежаващ законовото правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на разпоредбата на чл. 117, ал. 3, вр. ал. 1 , т. 2, б. „“д от КСО. Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК. Актът формално е мотивиран, като за фактическо основание за издаването му са посочени и обсъдени всички налични доказателства, като липсват основания за неговата нищожност.

При преценка на съда за законосъобразност на акта с материалноправните разпоредби и административно производствените правила, съдът установи следното:

Законосъобразно с обжалвания административен акт е прието, че са налице правни основания за връщане на неоснователно получени суми за изплатена ЛПОСВ на жалбоподателката за периода от 01.01.2014г. до 30.06.2017г.

Изводите на административният орган в тази връзка са изградени на достатъчно по обем доказателства, които са необорими.

Така, с посоченото по–горе влязло в сила съдебно решение, постановено по адм. дело № 2368/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив е установено по несъмнен начин, че жалбоподателката не е доказала продължителността на осигурителния стаж, положен при условията на втора и трета категория труд, размера на осигурителния доход за тригодишния базов период и периода след 01.01.1997г., съответно индивидуалния коефициент, при които параметри е изменена първоначално отпуснатата ЛПОСВ. Не е удостоверено и наличието на осигурителен стаж от втора категория труд, който да подлежи на превръщане към трета категория на основание разпоредбата на чл. 104 от КСО. Служебната проверка на данните от различни осигурители, на данните от самия жалбоподател и събраните в хода на проверката доказателства са дали основание за категорични от фактическа и правна страна изводи, че пенсията, отпусната на А. през 1998г., неправилно е изменена през 1999г. и 2000г. Този извод се потвърждава и от приетите при настоящото съдебно производство доказателства – заверено копие на пенсионното досие на А., в което се съдържат данни за продължителността на осигурителния стаж, осигурителите и осигурителния доход към момента на отпускане на ЛПОСВ. Следва да бъде посочено, че промяната в размера на първоначално отпуснатата пенсия е в следствие на представени в последствие доказателства за осигурителен стаж от втора категория труд, положен от лицето след пенсионирането й през 1997г. (за периода до 1999г.), подлежащ на превръщане към такъв от трета категория труд и посочване на осигурителен стаж от трета категория труд, който не е положен. В тази връзка, следва да бъде кредитирано и заключението по СГрЕ, съгласно констатациите в което А. е подписала както заявлението, въз основа на което й е отпусната първоначално ЛПОСВ, така и това, въз основа на което отпуснатата ЛПОСВ е изменена. Това означава, че жалбоподателката е била наясно както с размера на осигурителния си стаж, осигурителния доход за периодите от 10.04.1986г. до 14.04.1989г. и от 01.01.1997г. до 01.04.1997г., съответно индивидуалния коефициент, така и относно факта, че през 2000г. е декларирала положен стаж от втора категория труд за периода след пенсионирането си, какъвто в действителност не е положила. Още в хода на административното производство е декларирала обстоятелството, че от 1997г. до 2002г. „е работила в магазин за дрехи“, без друга конкретизация, което отново е в потвърждение на извода, че неправомерно се е ползвала от документи за осигурителен стаж от втора категория труд, което от своя страна е довело до изменение на отпуснатата й ЛПОСВ в по-висок размер, какъвто не й се следва.