Акт № 13870 от 28.10.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- 2421/2026
- Подписан
- 28.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 156, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 159, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 176а · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 176а, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 176а, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 171, т. 1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13870
Варна, 28.10.2026 г.
Административният съд - Варна - XXV състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 20267050702421 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по молба от П. Н. В., подадена чрез адв. Й. А., с искане за допълване на Определение № 12680 от 05.10.2026 г. по адм. д. № 2421/2026 г. на Административен съд - Варна (АдмС – Варна) в частта за разноските.
С молбата, позовавайки се на чл. 143, ал. 2 АПК, се прави искане за допълване на посоченото определение, като се присъдят в полза на оспорващия направените съдебно-деловодни разноски, които директно обслужват развитието на съдебното производство. Изтъква се, че оспореният административен акт е отменен от издателя му, след като вече е образувано съдебното производство по адм. дело № 2421/2026 г. на АдмС – Варна, след подаване на жалбата и след изпращането й на съда. Претендираните суми като разноски по делото, съгласно приложения към молбата на оспорващия списък са в размер общо на 635,42 евро, в т.ч.: заплатената държавна такса за оспорването - 5,11 евро; държавна такса по частна жалба – 15,34 евро; адвокатски хонорар – 615 евро.
Ответната по молбата страна – младши автоконтрольор при РУ 04 при ОД на МВР Варна – Я. Р. К., чрез гл. юриск. Б. Й., поддържа становище за допустимост, но прекомерност на претендирания размер на адвокатското възнаграждение – 615 евро. Сочи се, че следва да се съобрази Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС и същото да се определи в размер до 300 евро с ДДС. Настоява се, че при определяне на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази фактическата и правна сложност на делото и че адв. А. е изготвил само жалба срещу оспорената заповед. Изтъква се, че делото е прекратено преди провеждане на открито съдебно заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 176а от АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Компетентен да се произнесе по молбата за изменение или допълване на решението/определението, в частта за разноските е съдът, който е постановил акта, чието допълване или изменение се иска, в случай, че срещу решението не е подадена касационна жалба /арг. от чл. 176а, ал. 4 АПК/. Тъй като в случая жалба срещу определението не е подадена, то настоящият съдебен състав се явява компетентният съд за разглеждане на депозираната молба.
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена на 09.10.2026 г. от активно легитимирано лице - оспорващ по делото, и в 7-дневния срок по чл. 176а, ал. 1 АПК, считано от съобщаването за постановеното определение на 07.10.2026 г.
С Определение № 12680 от 05.10.2026 г. по адм. д. № 2421/2026 г. на АдмС – Варна е оставена без разглеждане жалбата от П. Н. В. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2371217 от 24.07.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор Я. Р. К. към РУ 04 при ОД на МВР – Варна, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор или с друго техническо средство, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.
С оглед оттеглянето на оспорената заповед, каквато възможност е предвидена с разпоредбата на чл. 156, ал. 1 АПК, съдът е прекратил образуваното съдебно производство на основание чл. 159, т. 3 АПК. Процесното определение не съдържа произнасяне относно разноските.
По аргумент от 143, ал. 2 АПК подателят на жалбата има право на разноски държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, които се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.
В случая с жалбата срещу оспорената заповед е отправено искане за присъждане на съдебни разноски в полза на жалбоподателя. Към жалбата са приложение доказателства за внесена държавна такса в размер на 5.11. евро, чието възстановяване на оспорващия от бюджета на ответния орган следва съдът да постанови.
Неоснователно оспорващият претендира за възстановяване сумата в размер на 15,34 евро, представляваща държавна такса, заплатена по сметка на ВАС. Заплатената процесна държавна такса е във връзка с частна жалба от оспорващия срещу Определение № 10460 от 07.08.2026 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 2421/2026 г., с което е оставено без уважение искането на оспорващия за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2371217 от 24.07.2026 г. Оспорващият обаче е разполагал с възможност да поиска от ВАС допълване на постановеното от ВАС Определение № 10152 от 15.10.2026 г. по адм. д. № 9879/2026 г., с което е обезсилено Определение № 10460 от 07.08.2026 г. на АдмС - Варна, като е и прекратено производството по делото в частта по искането на оспорващия за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2371217 от 24.07.2026 г., поради оттегляне на оспорения административен акт на 02.10.2026 г. от неговия издател.
Следва да се уважи отправеното искане за присъждане на заплатеното от оспорващия адвокатско възнаграждение в претендирания от оспорващия размер.
Както се посочи искане за присъждане на направените по делото разноски е направено още с жалбата срещу оспорения пред АдмС - Варна акт. Без значение е, че за заплатеното адвокатско възнаграждение не са представени доказателства с жалбата и до прекратяването на производството по делото. Особеното в случая е, че производството по делото е прекратено в закрито съдебно заседание и правото да представи доказателства за разноски, което може да бъде предявено по правило до приключване на устните състезания в съответната инстанция, не е преклудирано. След връчване на прекратителното определение оспорващият, чрез пълномощника – адв. Й. А., подава молбата за присъждане на разноски на основание чл. 176а АПК. В конкретния случай той обективно не би могъл да знае за подобно развитие на процеса и не е имал възможност да представи доказателства за размера и начина на плащане на претендираното адвокатско възнаграждение. За приключването на съдебното производство оспорващият узнава със съобщаването на прекратителното определение на 05.10.2026 г. и в срока за обжалване му /7-дневен/ е подадена разглежданата молба на 09.10.2026 г., т.е. не е имал възможност да представи доказателства за съдебните си разноски.
Съдът съобразява, че Договорът за правна защита и съдействие е сключен на 25.09.2026 г. - дата, следваща датата на подаване на жалбата и предхождаща датата на издаване на прекратителния съдебен акт. Договорът е представен по делото и удостоверява плащането в брой на договореното адвокатско възнаграждение, като пълномощното и договорът предхождат датата на прекратителното определение – 05.10.2026 г., нещо повече – жалбата е подадена чрез адв. А., като още към жалбата срещу административния акт е приложено пълномощно.
Оспорващият претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 615 евро с вкл. ДДС, платени в брой, съобразно представения Договор за правна защита и съдействие от 25.09.2026 г., който договор, както се посочи, удостоверява, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено от оспорващия на пълномощника по делото в брой.
Направеното възражение от ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Претендираното адвокатско възнаграждение без ДДС е в размер на 492 евро, което е под минимума (511,29 евро) по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., която разпоредба съдът използва единствено като ориентир. Претендираният размер съответства на обема на осъществената от пълномощника правна помощ, която в случая се изразява в подаване на жалба срещу ЗППАМ, съдържаща и искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт. Жалбата срещу ЗППАМ е обстоятелствена, което дори и при дело с ниска фактическа и правна сложност, предполага полагане на усърдие и усилия за запознаване с всеки един конкретен детайл от фактическата обстановка, правната регламентация и съдебната практика. В този смисъл, съдът съобрази и Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22.
Поради изложеното направеното искане за допълване на процесното определение на основание чл. 176а АПК е частично основателно и следва да се уважи и да се присъдят в полза на оспорващия заплатените от него 615 евро - адвокатско възнаграждение, и 5,11 евро - държавна такса, на основание чл. 143, ал. 2 АПК.
На основание чл. 176а АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 12680 от 05.10.2025 г. по адм. д. № 2421/2026 г. на Административен съд – Варна, като
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на П. Н. В., [ЕГН], сумата в размер на 620,11 евро, представляваща направени по делото съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на П. Н. В. за допълване на Определение № 12680 от 05.10.2026 г. по адм. дело № 2421/2026 г. в частта за присъждане на 15,34 евро по частната жалба.
Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд, с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�