Решение № 232 от 01.07.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Ловеч, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Административно наказателно дело № 20244310200558 по описа за 2024 година

Подадена е жалба от С. И. Д., чрез процесуален представител адвокат К. А., против Наказателно постановление № 8670/22.05.2024 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, бул. „Македония“ № 3, с което, на основание чл. 177 ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с нарушение на разпоредбата на чл. 139 ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 7 ал. 1, т.

4, буква „а“, чл. 7 ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, на жалбоподателя Д. е наложена административна санкция – глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

В жалбата са изложени подробни съображения, че оспорваното Наказателно постановление /НП/ е незаконосъобразно, поради нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила, както и поради противоречие с целта на закона.

С оглед на това, жалбоподателят моли, същото да бъде отменено, алтернативно, ако се счете, че е извършено нарушение, да бъде изменена наложената санкция до законоустановения минимум от 500.00 лева.

Моли, да му бъдат присъдени и направените разноски в производството.

С протокол от избор на съдия-докладчик от 09.04.2025 г., делото е преразпределено на настоящия съдия, тъй като предходният съдия-докладчик е освободен от длъжност, считано от 01.04.2025 г.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В подадена писмена молба от другия му процесуален представител – адвокат Й. Л., жалбата се поддържа, като са доразвити съображения за незаконосъобразност на НП.

Ответникът Началник отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, се представлява от гл. юрисконсулт Т.Т., който моли да бъде 1 потвърдено обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, като подробни аргументи е изложил в писмено становище. Моли за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство.

От събраните по делото доказателства, както и от становищата на страните, съдът приема за установено следното:

На 15.04.2024 г., около 15:10 часа, на път II-35, км 55+800, на отбивна площадка в посока гр. Л. – гр. Т., жалбоподателят С. И. Д. управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси – МПС с 2 оси, марка „Скания“ с рег.№ *** и полуремарке с три оси с рег.№ ***, като в процеса на извършената проверка било установено, че водачът извършва превоз на пшеница.

При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118807 и ролетка 1313/18 /5 м/, било констатирано следното:

Измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 12.985 т, при максимално допустимо натоварване на оста 11.500 т, съгласно чл. 7 ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като превишаването е с 1.485 т.

При измерено разстояние между осите 1.31 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.180 т, при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7 ал. 1, т. 3, буква „б“ от цитираната Наредба, като превишаването е с 3.180 т.

При така установените параметри, за което е приложен и кантарен билет от измерването на място с № 661/15.04.2024 г., актосъставителят достигнал до извод, че ППС е тежко и съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0010102/15.04.2024 г., а впоследствие въз основа на него е издадено обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от приложените писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели - актосъставителят Н. М. А. и свидетелят по акта и очевидец на проверката В. М. Т.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът намира, че следва да бъдат изцяло кредитирани. По делото не се събраха други доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка и с оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление и съставения АУАН са издадени от компетентни органи, съгласно Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. Заповед № РД11-247/31.03.2022 г., двете на председателя на управителния съвет на АПИ, при спазване на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Видно от 2 съдържанието на обжалваното постановление административно-наказващият орган /АНО/ е отразил, че наказанието е във връзка с нарушаване на конкретно посочени разпоредби на ЗДвП и чл. 7 ал. 1, т. 3 и 4 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно които се наказват водачи, които управляват ППС с натоварване на ос, което надвишава нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата. Както в АУАН, така и в НП вмененото на жалбоподателя нарушение е подробно описано. Изложени са фактите и обстоятелствата, при които е било извършено, като е отразено, че на посочените дата и час жалбоподателят е извършвал превоз на товар при управление на съчленено ППС, превишавайки нормите, посочени в раздел втори на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е управлявал съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси - марка „Скания“, с peг. № *** и полуремарке с три оси, с рег. № ***. От показанията на свидетелите А. и Т. и приобщените по делото писмени доказателства, се установява, че ППС е било спряно за проверка и след извършено измерване е констатирано, че е управлявано от жалбоподателя, като на втората ос на ППС товарът е бил 12.985 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 11.500 тона, съгласно чл. 7 ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата, като превишаването е с 1.485 тона, а при измерено разстояние между осите 1.31 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.180 тона, при максимално допустимо 24 тона, съгласно чл. 7 ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата, като превишаването е с 3.180 тона. Видно от показанията на св. Н. А. /актосъставител/ и св. В. Т., пряк очевидец на извършената проверка, самото измерване се е осъществило на място, с електронна мобилна везна, като са отчетени и показани на водача установените стойности с кантарен билет от измерването № 661/15.04.2024 г. /л. 21 от делото/.

По делото са представени писмени доказателства за годността на измервателните средства /заявление за проверка на електронната везна, декларация и сертификат за съответствие на ролетка/, от които се установява, че те са технически изправни, което води до извод, че резултатите от измерването следва да бъдат напълно кредитирани. Следва да се има предвид и факта, че срещу констатациите за съответните размери, жалбоподателят не е направил възражения по време на проверката при съставения АУАН, което е допълнителна гаранция, че същите са извършени правилно.

С оглед на изложеното безспорно по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 139 ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП. Налице е извършено нарушение, поради което правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 53 ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 177 ал.

3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП /в редакцията към датата на нарушението/, предвиждаща глоба в размер от 500 до 3 000 лева за водачите, извършили нарушения по чл. 139 ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, каквото е процесното такова.

Настоящият състав приема, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая.

3

Допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. В тази връзка съдът споделя доводите на АНО, изложени в НП, в тази насока.

Както се посочи, за извършеното нарушение разпоредбата на чл. 177 ал. 3, т. 1 от ЗДвП /в редакцията към датата на нарушението/, предвижда наказание глоба от 500.00 лева до 3000.00 лева. Санкционната норма по вид, правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесния случай и на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба“. Относно определяне размера наказанието, съдът обаче счита, че АНО не е съобразил тежестта на нарушението чрез налагане на глобата над законовия минимум.

Настоящият състав намира за адекватно на конкретното нарушение, налагането на наказанието към минималния размер от 500.00 лева, тъй като по делото не бяха ангажирани никакви доказателства от АНО за предходни нарушения на ЗДвП от нарушителя, което също е трябвало да бъде съобразено при индивидуализацията на наказанието за конкретното нарушение съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че ако е имало определени отегчаващи вината обстоятелства, АНО е бил длъжен да вземе отношение по тях в текста на НП, като ги посочи изрично или наведе такива в хода на съдебното следствие. Изложеното води до извода, че размерът на наложената санкция – 2000,00 лева не почива на посочените в чл. 27 от ЗАНН предпоставки, а е определен самоцелно от АНО, което прави същото незаконосъобразно, доколкото наказанието винаги е подчинено на определени цели и следва да бъде съобразено с личността на извършителя и характера на извършеното.

По делото не се събраха доказателства в резултат на извършеното от жалбоподателя да са настъпили обществено-опасни последици.

Поради изложеното и липсата на каквито и да е установени от АНО отегчаващи вината обстоятелства, настоящият съдебен състав счита, че наказание към минималния, посочен в чл. 177 ал. 3, т. 1 от ЗДвП размер от 500.00 лева изцяло би постигнал целите на наказанието по ЗАНН. Съдът намира наказанието в посочения размер за достатъчно за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

В този смисъл съдът счита, че наказанието глоба не е било индивидуализирано правилно и следва да бъде намалено по изложените по-горе съображения, което налага обжалваното НП да бъде изменено в частта относно наложената глоба, като размерът й се намали на 500.00 лева /255.65 евро/.

При този изход на процеса, с оглед решението за изменяване на НП в санкционната му част, направените искания от страните за присъждане на разноски за възнаграждение за процесуално представителство /за адвокатско възнаграждение, заплатено от жалбоподателя, и за юрисконсултско възнаграждение на ответника по жалбата/, следва да бъдат оставени без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8670 от 22.05.2024 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, бул. „Македония“ № 3, с което на С. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева, на основание чл. 177 ал. 3, т. 1, предл.