Решение № 4382 от 08.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4382 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100508695 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20038763/30.05.2022 г., постановено по гр. д. № 13039/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 25 състав, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.Б.“ ЕАД /с ново наименование „Й.Б.“ ЕАД/ против М. Д. Д. положителен установителен иск с правно основание чл. 342 ТЗ, че М. Д. Д. дължи на „Т.Б.” ЕАД, сумата от 2 109,20 лева, формирана, както следва: 51,59 лева – дължима незаплатена лизингова вноска на основание Договор за лизинг от 16.05.2016 г. за периода 25.03.2018 г. – 24.04.2018 г.; 215,96 лева – дължими незаплатени лизингови вноски на основание Договор за лизинг от 19.07.2017 г.; 207,96 лева – дължими незаплатени лизингови вноски на основание Договор за лизинг от 24.04.2018 г. за периода 24.04.2018 г. – 24.07.2018 г.; 1 633,69 лева – дължими незаплатени лизингови вноски на основание Договор за лизинг от 24.04.2018 . за периода 25.07.2018 г. - 24.03.2020 г., в размер на 1 039,80 лева, и на основание Договор за лизинг от 19.07.2017 г. за периода 25.07.2018 г. – 19.06.2019 г. в размер на 593,89 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението – 19.09.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53612/2019 г. по описа на СРС, 25 състав. С посоченото решение са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.Б.“ ЕАД против М. Д. Д. обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че М. Д.

Д. дължи на „Т.Б.” ЕАД сумата от 291,37 лева – главница за потребени услуги на основание Договор за мобилни услуги № 605562981 от 26.11.2012 г., изм. с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № 014048531 от 24.04.2018 г. и Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № 013764797 от 19.07.2017 г. за периода 25.03.2018 г. – 24.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 19.09.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 567,18 лева – вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53612/2019 г. по описа на СРС, 25 състав.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата М. Д. Д. е осъдена да заплати на ищеца 1

„Т.Б.“ ЕАД сумата от 326,95 лева – разноски по ч. гр. д. № 53612/2019 г. по описа на СРС, 25 състав, както и сумата от 593,19 лева – разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от претенциите.

Срещу първоинстанционното решение в частта, в която предявените искове са отхвърлени, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Й.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, чрез адвокат З. Ц.. Излагат се подробни оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретно се поддържа необоснованост в мотивите на районния съд относно недължимост на претендираните месечни абонаментни такси. В тази насока се навеждат аргументи, че последните се дължат по силата на самия договор за предоставяне на мобилни услуги, независимо дали абонатът реално е ползвал предоставената му от оператора мрежа и мобилни услуги, доколкото по делото не е спорно обстоятелството, че ищецът е предоставил на ответницата процесните мобилни устройства и СИМ карти, с което по същество е изпълнил задължението си за осигуряване на достъп до мобилната си мрежа и договорените далекосъобщителни услуги. Допълнително се твърди, че по делото са ангажирани доказателства за извършено от ответницата частично плащане на абонаментни такси за предходен период, които свидетелстват за факта на предоставен достъп до мобилната мрежа на ищеца. Поддържа се, че в доказателствена тежест на ответницата е да установи, че достъпът е прекратен преди сочения в исковата молба момент, което в случая не е сторено. На следващо място, се развиват доводи за неправилност в изводите на СРС относно ненадлежно упражнено право на разваляне на сключените договори за мобилни услуги. В тази връзка твърди, че по делото са представени доказателства, установяващи надлежно отправена до ответницата покана за доброволно плащане на непогасените задължения към оператора, ведно с предупреждение за неблагоприятните последици при неизпълнение в предоставения с поканата 10-дневен срок за това, а именно – договорът за мобилни услуги ще се счита прекратен, а всички оставащи към този момент лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми, като в тежест на абоната ще бъде начислена компенсаторна неустойка. При тези съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на друго решение, с което претенциите да бъдат уважени. Претендира разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ответницата М. Д. Д., чрез назначения по делото особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е уважен предявеният от „Т.Б.“ ЕАД /с ново наименование „Й.Б.“ ЕАД/ против М. Д. Д. положителен установителен иск с правно основание чл. 342 ТЗ.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 92 ЗЗД.

По делото е приложено заповедно дело № 53612/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 25 състав, от което се установява, че на 19.09.2019 г.

„Т.Б.“ ЕАД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Д. Д. за сумата в размер на 2 967,75 лева – неплатени такси за предоставени електронни съобщителни услуги, стойност на закупени продукти и неустойка за предсрочно прекратяване на договор, дължими съгласно условия на сключени между страните Договор за мобилни услуги № 605562981 от 26.11.2012 г., допълнителни споразумения към него и Договори за лизинг от 17.08.2015 г. и от 19.07.2017 г., които задължения са индивидуализирани по размер и основание в издадени 5 бр. фактури за периода от 25.04.2018 г. до 25.08.2018 г. Претендират се разноски в заповедното производство.

С разпореждане от 01.10.2019 г. по ч. гр. д. № 53612/2019 г. по описа Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 25 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски: 59,36 лева – държавна такса, и 400,64 лева – адвокатско възнаграждение.

2

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в действащата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

На етапа на въззивното производство между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства – договор за мобилни услуги № 605562981 от 26.11.2012 г., изм. с допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № 014048531 от 24.04.2018 г.; допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № 013764797 от 19.07.2017 г., договор за лизинг от 19.07.2017 г. и договор за лизинг от 24.04.2018 г., ведно с приложения – ценова листа, декларации на клиента и общите условия на оператора, саморъчно подписани от страните /чиито подписи не се оспорват по делото/, се установява, че между тях са възникнали и съществували облигационни правоотношения по договори за мобилни услуги за отчетен период от м. март 2018 г. – м. август 2018 г., сключени при Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни услуги, както и по договори за лизинг, сключени при Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД по договор за лизинг на устройство, по силата на които ищецът е предоставил на ответницата мобилни устройства, за ползването на които ответницата се е задължила да плаща определена цена на месечни лизингови вноски.

По делото е приет като писмено доказателство Договор за мобилни услуги № 605562981 от 26.11.2012 г., сключен между страните, за предпочетен мобилен номер +****, със срок на валидност 12 месеца и абонаментен план с посочен стандартен месечен абонамент 12,90 лева. Договорът е подписан от представител на мобилния оператор и от потребителя, чийто подпис не е оспорен.

По делото е прието като писмено доказателство Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № 014048531 от 24.04.2018 г., сключено между страните, за предпочетен мобилен номер + ****, със срок на валидност 24 месеца /от 24.04.2018 г. до 24.04.2020 г./ и абонаментен план с посочен стандартен месечен абонамент 36,99 лева. Договорът е подписан от представител на мобилния оператор и от потребителя, чийто подпис не е оспорен. Посочено е, че с подписването на договора е предоставен 1 брой устройство – SAMSUNG Galaxy S9 Black.

По делото е приет като писмено доказателство договор за лизинг от 24.08.2018 г., сключен между страните, съгласно който ищецът – лизингодател, е поел задължение да предостави за временно и възмездно ползване на ответницата – лизингополучател устройство SAMSUNG Galaxy S9 Black с телефонен номер + ****, с уговорена обща лизингова цена 1 195,77 лева с ДДС, платима на 23 месечни равни вноски от по 51,99 лева с ДДС съгласно обективиран в договора погасителен план. Съгласно чл. 4 от договора с неговото подписване лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба. Договорът е подписан от представител на лизингодателя и от потребителя, чийто подпис не е оспорен.

По делото е прието като писмено доказателство Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № 013764797 от 19.07.2017 г., сключен между страните, за предпочетен мобилен номер +****, със срок на валидност 24 месеца /в сила от 19.07.2017 г. до 19.07.2019 г./ и абонаментен план с посочен стандартен месечен абонамент 36,99 лева на месец. Договорът е подписан от представител на мобилния оператор и от потребителя, чийто подпис не е оспорен.

По делото е приет като писмено доказателство договор за лизинг от 19.07.2017 г., сключен между страните, съгласно който ищецът – лизингодател, е поел задължение да предостави за временно и възмездно ползване на ответницата – лизингополучател устройство APPLE Iphone 7 32GB Black с телефонен номер +****, с уговорена обща лизингова цена 1 241,77 лева, платима на 23 месечни равни вноски от по 53,99 лева съгласно обективиран в договора погасителен план. Съгласно чл. 4 от договора с негово подписване лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба. Договорът е подписан от представител на лизингодателя и от потребителя, чийто подпис не е оспорен.

По делото не е спорно обстоятелството, че ищцовото дружество е издало следните фактури: 1./ фактура № 7271805777/25.04.2018 г., за отчетен период 25.03.2018 г. – 25.04.2018 г., за сумата от 279,69 лева; 2./ фактура № 7273103285/25.05.2018 г. за отчетен период 25.04.2018 г. – 24.05.2018 г., за сумата от 510,13 лева; 3./ фактура № 7274504730/25.06.2018 г. за отчетен период 25.05.2018 г. – 24.06.201 г., за сумата от 690,08 лева; 4./ фактура № 7275896460/25.07.2018 г. за отчетен период 25.06.2018 г. – 24.07.2018 г., 3 за сумата от 773,86 лева; 5./ фактура № 7277230702/25.08.2018 г. за отчетен период 25.07.2018 г. – 24.08.2018 г. за сумата от 2 967,75 лева.